Ъптон Синклер
Петрол (176)

V

Стигнаха във Ванкувър в силна снежна буря, тозчас изоставиха неудобните си измислени имена и отседнаха в най-хубавия хотел. Веднага, разбира се, дойдоха и репортьорите; татко им каза със спокойно достойнство, че приказките за това, че са избягали от сенатската анкетна комисия, били глупости, те били американски бизнесмени, дошли в Британска Колумбия, за да проучат възможността за капиталовложения. Скандалът във Вашингтон бил плитка и глупава политика, даването на концесиите било много изгодно за правителството, а колкото до Канадската корпорация, тя била предприятие с голяма изгода за Канада. Възнамеряват ли господин Рос и син му да правят проучвания за петрол в Британска Колумбия? — питаха усърдно репортьорите, а татко им каза, че още нищо не можел да им съобщи.

Тук те се чувствуваха много добре физически, но съвсем не и духовно в град, който за тях беше граничен пункт, времето беше студено и нямаше нищо интересно. Въпреки това имаше опасност татко да остане в изгнание дълго време: новият Конгрес щеше да бъде в сесия половин година, а подбудителите на раздорите без съмнение щяха да поддържат скандала, за да могат да го използуват за президентските избори идната есен. Татко изпрати телеграми до кантората си и радиограми до Върн на парахода. На следващия ден получи отговор от Върн, който искаше да се срещнат незабавно в Лондон.

Татко трябваше да отиде, а какво щеше да стане с Бъни? Той беше оставил любимата си и вестника си и може би трябваше да се върне в Ейнджъл сити. Но Бъни каза, че това са глупости и че е немислимо татко да прекоси цял континент и цял океан самичък зиме. Бъни щял да го придружи и след като се разберат с Върн, можело да отидат в Париж, да погостуват на Бърти и да се запознаят с чудесните й приятели дипломати. Тогава, ако се наложи, Бъни би могъл да се върне сам, но за това щели да мислят по-късно.

Старецът беше жалък в радостта си от това решение. Бъни сега беше единствената му грижа. Дълбоко в сърцето си той сигурно изпитваше унижение пред сина си, но трябваше да продължава да се преструва, че е достоен бизнесмен, преследван от безскрупулни политически врагове. За тези работи той говореше с Бъни много малко, но с други хора приказваше с часове; тази внезапна приказливост по отношение на частните му дела беше най-жалкият признак за неговата немощ.

Бъни написа дълго писмо на Ви, с което й обясняваше положението и й се кълнеше в любов; и друго на Рейчъл, с което й поверяваше вестника и изпращаше нареждане хилядата долара месечно да бъдат изплащани на нея. Татко написа дълги писма на експедитивните си млади ръководители — хвала на бога за тяхната експедитивност сега! Те трябваше да поддържат телеграфическа връзка с него и Върн; а агентите на Върн във Вашингтон трябваше да изпращат сведения за хода на анкетата. Бъни уреди да получава седмичното писмо на Дан Ървинг и разните радикални вестници, които четеше, та да могат бащата и синът да продължат своите пререкания и в Европа!

Те прекараха четири дни във влака, пресичайки заснежените равнини на Канада. Навън беше ужасен студ, но вътре беше топло и приятно, а на опашката на влака имаше салон-вагон с големи прозорци, зает от тридесетина бизнесмени от Америка и Канада. Скоро те научиха, че между тях е известният Дж. Арнолд Рос, и след това татко зае председателското място и разправяше историята си пред всички. Интересно беше за Бъни да наблюдава класовото съзнание на тези хора и тяхната мигновена и автоматична реакция: всички до един бяха на страната на татко, всички бяха сигурни, че публичният скандал е бил работа на зложелателни политически смутители и че даването на концесиите е било много изгодно за обществото. Спестяването на средства, правени от опитни бизнесмени, било винаги много пъти по-голямо от вземаните от тях печалби.

Когато стигнаха в Монтреал, там ги очакваше луксозен параход с няколкостотин най-различни роби на надницата, готови да им служат срещу няколкостотин варела от откраднатия петрол. Те се качиха и параходът потегли по течението на реката Св. Лаврентий; той спря в Квебек, където имаше вестници, и Бъни прочете, че агенти на федералната полиция нахълтали на един таен конгрес на Работническата партия и арестували всички делегати. Това беше много сензационно събитие и канадските вестници даваха пълни подробности — у тях също имаше същата проблема! Даваха се имената на заловените престъпници и един от тях беше Пол Уоткинс!