Ъптон Синклер
Петрол (11)

III

Беше седем и половина — определеният за събирането час, но всеки чакаше някой друг да започне. Най-сетне стана един непознат, едър, висок шест стъпки мъж и бавно, провлачено се представи като Ф. Т. Мериуедър, адвокат на господин и госпожа Бляк, собственици на югозападния ъгъл; по негов съвет доверениците му биха желали да поискат малка промяна в условията на договора.

— Промяна в договора? — скочи господин Ханк, човекът с острото лице. — Струва ми се, че се съгласихме да не се правят повече промени.

— Това е много малък въпрос, господине…

— Но господин Рос ще бъде тук след петнадесет минути, за да подпише!

— Това е подробност, която може да се промени за пет минути.

Настъпи зловещо мълчание.

— Е добре, в какво се състои промяната?

— Само в следното — каза господин Мериуедър: — трябва изрично да се спомене, че при пресмятане на площта за разпределяне на възнаграждението трябва да се вземат под внимание разпоредбите на закона, според които правата върху петрола се простират до средата на улицата отпред и до средата на уличката отзад.

— Какво значи това? — Очите и устата на всички се отвориха и се чу общо шушукане на учудване и несъгласие.

— Къде го намерихте това? — извика господин Ханк.

— Намерих го в статутите на щата Калифорния!

— Добре, но в този договор няма да го намерите и от мене няма да го получите!

Чуха се общи одобрения:

— Разбира се, не! Кой е чувал подобно нещо? Смешна работа!

— Струва ми се, че говоря от името на мнозинството тук — каза възрастният господин Бромли. — Ние не сме се съгласявали за подобно нещо; ние приехме, че площта на парцелите ни ще се вземе така, както е означена на картите на компанията.

— Разбира се, разбира се! — извика госпожа Гроарти.

— Аз мисля, госпожо Гроарти — отговори господин Дибл, адвокатът, — че за нещастие е допуснат пропуск, дължащ се на това, че не сте запознати с петролните закони на щата. А разпорежданията на закона са ясни.

— О, да, разбира се! — сопна се госпожа Гроарти. — Не е нужно да ни се обяснява какво искате да кажете, като се има пред вид, че представлявате ъглов парцел и че ъгловите парцели ще получат два пъти повече пари!

— И това не е лошо, госпожо Гроарти. Не забравяйте, че вашият собствен парцел ще се изчислява до средата на булевард „Лос Роблес“, който е широк осемдесет фута.

— Да, но вашият парцел ще отиде и до средата на страничната улица…

— Вярно е, госпожо Гроарти, но „Ел Сентро Авеню“ е широка само шестдесет фута.

— А това означава, че вашите парцели стават деветдесет и петфутови вместо шестдесет и петфутови, както всички ние мислехме, когато отстъпихме и се съгласихме по-големите парцели да имат по-голям дял.

— И щяхте да ни накарате да подпишем това! — изкрещя господин Ханк. — Вие се спотайвахте и ни крояхте тази измама!

— Господа, моля, господа! — избоботи гласът на господин Голайти, помирителя.

— Чакайте да я разбера тая работа — прекъсна го Ейб Лолкър, шивачът. — „Елдорадо Роуд“ не е толкова широк като булевард „Лос Роблес“, значи ние, от източната половина, няма да получим толкова пари, колкото другите.

— Това всъщност не е нищо — каза господин Мериуедър. — Можете да сметнете…

— То се знае, че мога да сметна! Но пък щом то не е нищо, защо искате зарад това да провалите договора ни?

— Мога да ви кажа веднага едно нещо! — извика господин Ханк. — Никога не ще ме накарате да подпиша такова споразумение.

— Нито мене — каза госпожица Снип, медицинска сестра, млада жена с твърд характер и очила. — Аз мисля, че ние, собствениците на малките парцели, сме вече търпели достатъчно хитрувания.

— Ето какво ще ви кажа — добави господин Ханк, — да се върнем към първоначалното споразумение, единственото разумно: равни дялове и всички парцели с равно участие, както вече приехме.

— Позволете ми да отбележа нещо, господин Ханк — каза господин Дибл с подчертано достойнство. — Нали не се лъжа, че вие притежавате един от малките парцели, които излизат на задната уличка?

— Да, така е!

— Е добре, тогава сметнали ли сте, че законът ви дава право на допълнителни петнадесет стъпки по цялата дължина на задната улица? А това ви слага малко по-напред от средните парцели.

Издадената челюст на господин Ханк увисна.

— О! — рече той.

А госпожа Гроарти избухна в смях.

— О, о! Това, разбира се, променя работата! Само ние със средните парцели оставаме с пръст в устата — ние, които представляваме половината периметър.

— А ние с малките парцели, които не излизат на уличката? — извика госпожа Кейт, съпруга на бейзболист. — Ами какво ще стане с моя съпруг и мене?

— Струва ми се, че ние сме чисто и просто измамени — каза господин Сам, мазачът. — Ние вече просто не знаем към кои принадлежим.

Както и повечето в стаята, той беше извадил молив и хартия и се мъчеше да пресметне новото разпределение, но колкото повече смяташе, толкова повече се объркваше.