Ъптон Синклер
Петрол (188)

VI

Толкова много неща за разказване! Бъни разправи историята на Илай, за която Пол не беше чул нищо. Пол каза, че това било лесно обяснимо, защото Илай винаги тичал по жени. Това била една от причините, поради които Пол бил толкова отвратен от проповедите на брат си.

— Нямам нищо против да си има приятелка — каза той, — само че той отрича правото да имам и аз своя. Проповядва глупав идеален аскетизъм, а след това тайно върши каквото си иска.

Това беше удобен случай, който Бъни отдавна търсеше. Той неочаквано заговори:

— Пол, искам да ти кажа нещо. От три години насам аз живея с една киноартистка.

— Зная — каза Пол. — Рут ми каза.

— Рут?

— Да, тя прочела нещо за това във вестниците. — А след това, като прочете мисълта на приятеля си, добави: — Рут е трябвало да се научи да приема света такъв, какъвто е, а не какъвто тя би искала да бъде.

— Какво мислиш за тези неща, Пол?

— Хм, сине, въпросът е какво чувствуваш към момичето. Ако наистина я обичаш и тя те обича, тогава мисля, че е добре. Щастливи ли сте?

— Отначало бяхме; и още сме, но отчасти. Бедата е там, че тя мрази радикалното движение. Естествено тя не го разбира.

Пол отвърна:

— Някои хора мразят радикалното движение, защото, не го разбират, а други — именно защото го разбират. — След като Бъни има време да асимилира това, той продължи: — Или трябва да промениш убежденията си, или трябва да скъсаш с момичето. Това е нещо, в което съм сигурен: не можеш да бъдеш щастлив в любовта, ако няма хармония в идеите ви. В противен случай ще се карате през цялото време, или най-малкото ще си дотегнете.

— Живял ли си някога с жена, Пол?

— Имаше едно момиче в Ейнджъл сити, което много ме привличаше, и смятам, че можех да го имам. Но това беше преди една-две години, когато разбрах, че ставам болшевик, а знаех, че тя няма да го търпи; какъв смисъл имаше тогава да се захващам? Човек се обърква в маса чувства и хаби времето, което му трябва за работа.

— Често съм мислил за тебе във връзка с тези неща. Когато се срещнахме най-напред, ти мислеше така, както говори Илай.

Пол се засмя:

— Как ли щях да запазя християнските си предразсъдъци, когато станах деец на Комунистическата партия. Не, сине, това, което мисля, е: намери си жена, която наистина обичаш, която иска да споделя работата ти и с която мислиш да се свържеш; тогава можеш да я обичаш и за това не ти трябва никакво разрешение от свещеник. Някой ден, предполагам, ще срещна жената-другарка… Много мисля за това, защото, разбира се, не съм от дърво. Но засега трябва да чакам и да видя какво ще стане с делото. Едва ли някоя жена би имала полза от мене, ако се наложи да прекарам двадесет години в Ливенуорт или Атланта.