Ъптон Синклер
Петрол (36)

II

Сега, когато пътуваше по работа, татко пътуваше сам освен когато можеше да ги нареди за неделя и празник. Той не обичаше да пътува сам; Бъни от своя страна винаги мислеше за татко, когато го нямаше, а когато татко се върнеше, винаги разпитваше най-подробно как вървят работите.

Сега в Лобос Ривър имаше шест сондажа и всичките „плащаха богато“. Татко беше започнал да пробива четири нови и беше увеличил дълбочината на единадесет от старите сондажи при Антилоуп и там имаше вече петролопровод, по който в касата му течеше река от богатство. На мястото на Банксайд имаше шест сондажа, всички в действие, и бе вече платил на господин Банксайд малко над милион долара тантиеми, а това било само началото, както казваше той. Имаше и един добър сондаж на съседния парцел, Рос-Уагстаф, и други три се работеха, а около половин миля по на север откриваше нов периметър с Рос-Армитедж №1.

Удивително беше да се види какво е станало с находището на Панорамния хълм. По целия връх и по склоновете се беше издигнала гора от сондови кули и те бяха започнали да напредват вече през полетата със зеле и захарно цвекло. Като ги гледаше човек от разстояние, във вечерната мъгла, можеше да си представи напредваща армия от охлюви, от тези, които вдигат рогцата високо нагоре. Когато дойдеше по-близко, чуваше бучене и рев, като в царството на Плутон; нощем това беше вълшебна гледка, неясни бели и златни светлини със струи пара и блясък на мятащи се пламъчета, където изгаряха излизащия с тътен от земята газ, който не можеха да използуват за нищо.

Да, когато минеше, седнал в удобна кола, човек може да сметне това поле за някаква приказна страна. Трябваше обаче да си припомни, че там работи цяла армия хора, работи непосилно по дванадесет часа на смяна, и то с риск за живота и здравето. Трябваше да си припомни също трудностите и разправиите, интригите и подлостите, разорението и пропадналите надежди; трябваше да чуе и разказите на татко за дребните хорица, хилядите вложители, които се втурнали към петролното поле като пеперуди към пламъка на свещ. Тогава приказната страна се превръщаше в касапница, в която многото се смилаха на суджук за закуска на малцината!

Татко имаше сега голяма кантора с началник и пет-шест чиновници и сам той седеше там като капитан на боен кораб на командния пост. Каквото и да се случеше на другите, татко се грижеше за себе си и това, което беше негово. Беше станал известен като най-големият самостоятелен петролен магнат и при него идваха най-различни хора с предложения: нови, чудесни, блестящи проекти — с татковата слава на солиден финансист той можел да основе дружество с десет-двадесет милиона капитал и желаещите да вложат парите си щели да се втурнат при него. Но татко отхвърляше всички тези предложения: той казваше на Бъни, че ще го чака да порасне и да завърши това свое образование. Те ще имат дотогава цял куп пари и ще направят нещо действително голямо. И Бъни казваше: „Добре, съгласен“. Той се надяваше, че това „голямо нещо“ ще бъде Парадайз, понеже там щеше да има истински свой дял. Татко каза, разбира се, чифликът на Уоткинс е откритие на Бъни и когато започнат работа там, кладенецът ще бъде наречен „Рос младши“ Не бяха предприели там никакви нови стъпки: чакаха поради една непредвидена спънка в преговорите за земята. Злата съдба бе пожелала господин Банди, собственикът на голям имот, да отсъствува от къщи в деня, когато господин Хардейкър закупувал земите; а когато се върнал и научил за всичките неочаквани покупки, господин Банди заподозрял нещо и решил да не продава земята си. Поне постъпката му била равносилна на това, защото той вдигнал цената от пет на петдесет долара акъра! А което беше най-лошото — имотът на Банди беше непосредствено до Уоткинсовия парцел; той беше над хиляда акра и стигаше до мястото, където татко и Бъни бяха открили петрола — всъщност татко мислеше, че петролното находище се намираше на земята на господин Банди, но не можеше да бъде сигурен без съответно изследване. Те щели да почакат, каза татко, и да оставят господин Банди да поседи на сухо няколко години. Това приличало на котка, която чака пред миша дупка, и кой ще се измори пръв. Бъни попита какво е господин Банди: котката или мишката; татко отговори, че ако някой сбърка да помисли Джеймс Рос за мишка, той просто ще се постарае да му покаже грешката.

И така те чакаха. Един ден мистериозният болен роднина на татко щеше да дойде в тези скалисти хълмове и да се залови да отглежда няколко хиляди кози; междувременно повечето от чифлиците бяха дадени под наем на бившите им собственици. Три-четири бяха празни, но татко не се безпокоеше за това; щял да ги остави на гълъбите, каза той и заръча на Господин Хардойкър да сложи хиляда надписа „Минаването забранено!“ около всичките дванадесет хиляди акра, които бе закупил, за да направи впечатление на господин Банди с татковата ненаситност по отношение на дребния дивеч.