Ъптон Синклер
Петрол (194)

II

Чикаго. Нови съобщения за Бъни. Беше телеграфирал на секретаря на татко, за да разбере дали между книжата на татко няма завещание. Секретарят отговори, че нищо не било намерено, и нито вдовицата, нито дъщерята знаели за такъв документ. След погребението щели да отидат в Париж и секретарят щял да телеграфира, ако там се намери нещо.

След това в Ейнджъл сити завари и нови телеграми. Секретарят съобщаваше, че завещание не е било намерено и между книжата на господин Рос в Париж, а Бърти пишеше: „Сигурно тази подла жена е унищожила завещанието нямаш ли нещо писмено от татко или от нея?“

От всичко това Бъни стигна до извода, че предсмъртните разкаяния не траят дълго, или най-малкото когато това се отнася до смъртния одър на друг човек! Бъни не притежаваше от татко нищо, освен нареждането за получаване на акциите, което не би удовлетворило Бърти твърде много. Той изпрати телеграма до Ализ, в хотела й в Париж, с която й припомняше, че баща му бил определил условията на брака си с нея, според които тя трябваше да получи един милион долара от неговото имущество и нищо повече, и я молеше да потвърди споразумението. Отговорът, който получи, беше от американската адвокатска кантора в Париж, която му съобщаваше от името на своята клиентка госпожа Ализ Хънтингтън Форсайт Оливие Рос, че тя не знаела нищо за някакво споразумение, каквото той споменавал в телеграмата си, и щяла да предяви пълните си права върху имуществото. Докато четеше това, Бъни мрачно се усмихна. Сблъскване между спиритизма и социализма!

И между капитала и социализма! Бъни посети съдружника на баща си в кантората му, където можеха да говорят открито, и те си поговориха. Още първите думи на Върн бяха нокаут — бащата на Бъни бил в грешка, като мислел, че има подобни акции от „Рос Консолидейтед“, и следователно нареждането му до Върн било без покритие. Същите тези акции били продадени преди известно време по нареждането на татко. Очевидно след болестта паметта на татко е започнала да отслабва или той просто не е следял добре работите си, след като се захванал със спиритизма. Работите му били зле. На първо място „Рос Консолидейтед Оперейтинг Къмпани“, най-доходното предприятие на татко, било фактически фалирало. Върн бил уведомен току-що от заинтересованите застрахователни дружества, че нямало да изплатят осигуровката, защото разполагали с доказателства, че пожарът имал умишлен характер. Наистина те не го казвали открито, но давали да се разбере, че Върн или негови агенти са предизвикали пожара поради това, че компанията имала свръхпроизводство и не можела да му намери пазар.

— Боже господи! — каза Бъни. — Какво означава това, блъф?

— Не — отвърна Върн, — това е план на Марк Айзенбърг, който ръководи в нашия град банковите операции на „Големите пет“, за да удари една от независимите компании. Те ще ни разтакат по съдилищата бог знае колко години. „Рос Оперейтинг“ не разполага с достатъчно свободни средства, за да може да възстанови опожареното петролно поле, а ако трябва да се обърне за пари към акционерите, имуществото на баща ти не ще може да финансира неговия дял без помощ. Сондажите в Лобос Ривър са изчерпани, а полето на Панорамния хълм се наводнява. Наистина баща ти има дялове в моите чуждестранни концесии, но нито една от тях не ще реализира каквото и да било още дълго време. Затова изглежда, че трябва да ги продадеш.

— Кой ще ръководи всичко това?

— Ето ти копие от завещанието на Джим… можеш да го вземеш и да го проучиш на спокойствие. Изпълнители сме ние с тебе и Фред Орпан, а ти и Бърти разделяте наследството поравно. Разбира се, женитбата на баща ти промени всичко. И ако няма друго завещание, вдовицата ще получи половината, а ти и Бърти по една четвърт. Обещах на баща ти да се занимая с изпълнението на завещанието и сега трябва да го направя. Нека ти кажа веднага едно: петролното поле в Парадайз носи твоето име и ако ти искаш да го поемеш и разработваш, не бих ти попречил. Ще можеш да продадеш някои от другите имоти, да изкупиш моите акции на пазарна цена и да работиш там самостоятелно. Смяташ ли да се занимаваш с петрол?

— Не! — отговори Бъни веднага. — Не смятам!

— Добре, тогава ще трябва аз да откупя акциите на баща ти. Но тъй като компанията е фалирала, аз не бих я поел, преди да получа контрола върху нея. Ние не можем да работим заедно, Джим младши, защото твоите идеи са твърде възвишени.

Върн се засмя, но без обикновената си жизнерадост:

— Ако не бях обещал на баща ти да свърша тази работа, бих предпочел да ти тупна „Рос Оперейтинг“ и да я оставя да фалира в твоите ръце, за да видя какво ще направиш. Ти не беше съгласен с баща си по въпроса за намесата на бизнесмените в съдилищата. Добре, хайде сега, като млад гражданин с високо обществено съзнание, накарай съда да определи синдик по несъстоятелността на „Рос Оперейтинг“ без подкупи и какъвто и да било незаконен натиск — без да търсиш помощта на разни политици, без да отправяш заплахи или да даваш нечисти обещания, — и да видим колко ще остане от осемте или десетте милиона или въобще какво ще получиш от застрахователните дружества след няколко години.