Ъптон Синклер
Петрол (79)

I

„Съдърн пасифик юнивърсити“ беше основан от едър калифорнийски земевладелец като Методистко неделно училище; всички преподаватели трябваше да бъдат също методисти и в него се преподаваха десетки религиозни дисциплини. Той страхотно се разрасна с парите на един петролен крал, който бе подкупвал едно след друго десетина правителства в Мексико и Съединените щати и тъй като не бил сигурен за участта на душата си, давал големи суми на професионалните спасители на души. Очевидно поради това, че не е бил сигурен коя от двете църкви е права, давал и на католическата, и на протестантската, а те използували парите, за да отричат и подкопават основите една на друга.

Ако татко знаеше, че синът му ще получава образование от даренията на Пит О’Райли, това щеше да му се види едновременно и забавно, и успокояващо. Но тъй като не го знаеше, той посети мястото, за да се запознае поне отвън с бъдещата обстановка на Бъни. Университетът бе изникнал далече в предградията на Ейнджъл сити, но сега градът се беше разраснал около него, което представляваше ново голямо дарение от страна на всички наемоплатци в града. Сградите му бяха с богата украса и направиха силно впечатление на татко; фактът, че бяха изпълнени с пет хиляди младежи и девойки, му направи още по-силно впечатление, защото, когато видеше много хора да правят едно и също нещо, татко стигаше до заключението, че то е нормално и сигурно.

Още по-голямо доверие му вдъхна срещата с ректора Алонсо Т. Каупър, доктор на богословието, доктор на философията, доктор на правото. Защото работата на д-р Каупър беше да се среща с татковците; той беше избран от своите настоятели-милионери заради умението му да разговаря с настоятелите. Д-р Каупър знаеше как един учен може да се държи едновременно с достойнство и почтителност. Нашият татко, който напълно съзнаваше силата на парите, прочете така ясно мислите на професора, като че ли беше в главата му: ако този основател на „Рос Консолидейтед“ е доволен от обучението, което получава синът му, може един ден да подари сграда, в която да се преподава петролна химия, или най-малкото да основе катедра за изследвания по петролна геология. И това се стори на татко съвсем подходящо отношение за един духовник-възпитател.

И татко, и Бъни се отнесоха към университета със сериозност, която се очакваше от тях. Никой от двамата не се съмняваше, че парите, спечелени със субсидиране на политически партии и подкупване на законодатели или чиновници на изпълнителната власт, съдии и съдебни заседатели — че такива пари могат да се превърнат в най-висш тип култура изведнъж, с някакво разпореждане. Бъни сериозно се зае с курсове и удостоверения и тичаше от английски на испански, а оттам на социология и нова история, насъбра цял куп учебници, слушаше лекции, вземаше си бележки и трупаше в главата си безброй дати и други подробности.

Трябваше да мине дълго време, докато разбере, че курсът по английски език е жестоко тъп и че младият човек, който го преподава, се отегчава до смърт от това, което прави; че испанският има френски акцент и че професорът тайно покровителствува контрабандистите на алкохолни напитки, та да се утешава за това, че живее в страна, която счита за страна на варвари; че социологията е сложно построение от класификации, изцяло изкуствено, измислено от учени господа в усилията им да намерят нещо, което да се изучава; и че новата история се преподава от учебници, преминали през критичния поглед на хиляди зорки очи, за да пощадят чувствителността на господин Пит О’Райли и за да се избегне възможността да се даде на някой студент и най-малкият намек за силите, които контролират съвременния свят.