Ъптон Синклер
Петрол (190)

VIII

Бъни не можеше да уталожи болката си, но трябваше бързо да отиде при френските комунисти и да предложи да плати разноските за адвокат, който да предприеме съответната законна процедура и да разбере какво става с Пол. В действителност обаче се оказа, че от това няма да има нужда, тъй като на следната сутрин всички вестници поместиха съобщението, че виден американски болшевишки оратор бил ескортиран от полицията до Хавър и натоварен на параход, който тръгвал за Америка още същия ден. Комунистическият вестник в своето съобщение отбелязваше саркастично: това е болшевишки агитатор, когото американското правителство не можело да откаже да приеме, защото за него имало гаранция от двадесет хиляди долара, за да се яви в съда. Бъни нямаше много голямо доверие на френските власти, затова изпрати за всеки случай радиограма на Пол на парахода с платен отговор. Няколко часа по-късно получи отговора „На път за Парадайз“ — шифровано съобщение от Пол!

След три дни дойде съобщение от неговата любима, този път не с шифър, а съобщение, предназначено за цял свят. Вестниците на Париж и на всички други столици — на Мадагаскар, Парагвай, Нова Земя, Тибет, Нова Гвинея — съобщиха за годежа на госпожица Виола Трейси, американска киноартистка, с княз Мареску от Румъния; венчавката щяла да стане в голямата катедрала на Букурещ и на нея щяла да присъствува и кралица Мария. Обиграната рекламна служба на Шмолски — Сюпърба беше правила най-различни и екстравагантни реклами, но нито една от тях не бе толкова резултатна, както тази, която, съдбата й предостави безплатно, гратис, за нищо!

И така една глава от живота на Бъни бе приключена. Вратата, която водеше от стаята на Бъни в хотела до тази на Ви, беше заключена и някакъв мебел поставен пред нея. Но нямаше мебел, който можеше да бъде изправен пред спомените в ума на Бъни! Нищо не можеше да заличи тази нежна, бяла фигура, така жива и буйна, и спомена за насладите, които му беше доставяла. Той беше изтерзан душевно, както жертвите на белия терор бяха изтерзани физически, и то в името на една и съща кауза!

Тук имаше жени от всякакъв вид и ръст, французойки и американки, млади дами от най-модното общество, които с удоволствие биха приели вниманието на един млад петролен принц. Те знаеха за любовната му история и за съкрушеното му сърце, а хитрите им маминки им повтаряха старата формула, известна на женския свят от зорите на кокетството: „Утеши го в нещастната му любов“. Бъни беше отрупан с покани за чайове и танци, но най-много ходеше на социалистически събрания, а когато мислеше за момичета, въображението му го отвеждаше назад в Ейнджъл сити. Рут Уоткинс беше така нежна и кротка, но все пак достатъчно смела — не се отказваше от брат си зарад това, че беше станал болшевик. А Рейчъл Мензис беше толкова сериозна и толкова твърда в решението си да му изпраща вестника от четири страници, редовна като календара, и винаги да му съобщава всичко, каквото поискаше да знае. Веднъж в месеца му изпращаше подробен отчет за приходите и разходите, написан с нейните собствени пръсти, и винаги абсолютно точен — дори и да останеха няколко долара, те отиваха за изпращане на пробни броеве, тъй че никога не се тревожеше от дефицит или излишък.