Ъптон Синклер
Петрол (133)

X

Всичко беше извършено според указанията на татко: писарят на адвоката отиде в съда и се върна със съобщението, че задържаните се явили, но Хаим Мензис не бил между тях. Делото му било иззето от федералните власти, понеже се узнало, че бил родом от руска Полша, и имало нареждане документите му за натурализация да бъдат анулирани; а той да бъде депортиран. Хаим бил прехвърлен в окръжния затвор, друга обречена на събаряне сграда, не по-малко мрачна и мръсна от градския затвор. Не можело да се направи нищо повече, тъй като съдилищата отказвали да се намесват в случаите, свързани с депортиране, понеже ги считали за административни въпроси. Главният прокурор не беше успял да постави кандидатурата си срещу червените, но пуснатата от него в действие машина все още сееше нещастия както за виновни, така и за невинни.

Така че за Бъни имаше истински тревоги! А в дома на Мензис Рейчъл, цялата пребледняла, крачеше напред-назад, а мама Мензис нареждаше и късаше дрехите си. Беше невъзможно да се изпрати дори дума на бедния Хаим, който беше напълно изолиран, а може би и натоварен вече на влака за изток. А след това за него нямаше да има никаква възможност за спасение — щеше да бъде натикан в някой параход за Данциг и там предаден на полския „бял терор“.

Бъни настояваше, че въпреки всичко трябва да се помъчат да направят нещо и господин Доливър се допита и до един-двама други, още по-скъпо платени адвокати и те разгледаха разни habeas corpus и съдебни разпореждания и други тайнствени формулировки, и изготвиха сума документи, и опитаха едно съдилище и друго, но нищо не излезе. Междувременно, в отговор на неудържимите настоявания на сина си, татко наруши всички ограничения за скоростта и се върна в Парадайз и когато пристигна, завари Бъни и тази негова приятелка еврейката да го чакат на пътната врата. Те го замъкнаха в неговия кабинет и го накараха да изслуша едно слово за разликата между дясното и лявото крило на Социалистическата партия, с пълно описание на дейността на разпространителя на социалистическа литература.

По средата на тези обяснения Рейчъл избухна в плач и се отпусна на дивана. Татко, който също като Бъни не можеше да гледа женски сълзи, отиде при нея, потупа я по рамото и каза:

— Хайде, хайде, малката, не се тревожи! Аз ще го освободя, дори ако трябва да изпратя човек в Ню Йорк.

Татко излезе и бързо замина с колата си. Това беше около обед, а малко преди три часа същия ден не друг, а самият Хаим слезе от едно такси пред жилището на семейство Мензис, мръсен и небръснат, но усмихнат и спокоен, готов да продължи своята работа в защита на шивашките работници! Той нямаше, никаква представа как стана това; пазачите в окръжния затвор не пожелаха да му дадат никакви обяснения, когато го пуснаха да си отиде, а и Хаим не се беше спрял, за да задава въпроси. Той, а и дъщеря му никога не го узнаха, тъй като това, което татко каза на Бъни, беше строго поверително — частица от тайния живот на петролните дейци.

— Какво направих ли? Повиках един наш стар приятел, Бен Скът.

— Бен Скът ли? — Бъни от години не се беше сещал за техния „копой“.

— Да, Бен сега е по върховете на тази „отбрана“ и го направи заради мене.

— Какво му каза?

— Какво казах? Дадох му една: майка.

— Една какво?

— Това е жаргон на контрабандистите. Дадох му петстотин долара и казах: „Бен, иди при този, дето е натъпкал дъртия чифутин в дранголника, и му кажи да го освободи и после ела пак при мене да ти дам още петстотин долара.“

— Господи! — каза Бъни.

Татко смукна няколко пъти голямата си пура.

— Сега виждаш защо ние, хората на петрола, трябва да се бъркаме и в политиката.