Ъптон Синклер
Петрол (31)

VI

Татко и Бъни сложиха патрондашите през рамо, заредиха ловните пушки и тръгнаха нагоре по долинката и през хълмовете.

Бъни всъщност не обичаше много да ходи на лов за гълъби, защото му беше жал за хубавите черно-кафяви птици с толкова бързо мяркащи се крачета, които толкова хубаво се обаждаха по залез. Но Бъни никога не споменаваше за тези си схващания, защото знаеше, че татко обича да ходи на лов и това е единственият начин да го откъснат от работата му и да отиде на въздух, което, както казваше лекарят, беше добре за здравето му. Татко вдигаше светкавично пушката си и като че ли съвсем не се прицелваше, но изглежда, че го правеше и никога не допускаше правената от Бъни грешка да се опитва да стреля по две птици едновременно. На татко му стигаше времето и да наблюдава Бъни, и да го учи, и да следи дали напредват в една линия и да не би единият да се озове пред пушката на другия.

Така те обикаляха из долината и хълмовете и птиците се вдигаха и литваха във всички посоки — пърпорене и сива сянка — прас, прас — и те или изчезваха, или падаха. Но човек не се втурваше да ги събира, тъй като там щеше да има и други, те щяха да се скрият и да избягат, затова човек си вървеше напред и продължаваше да стреля, а на края събираше тези, които можеше да намери, цели връзки меки топли пера, изцапани с кръв. Понякога те бяха още живи и трябваше да им се извие вратът и това беше нещо, което Бъни ненавиждаше.

Те напълниха чантите и се върнаха при палатката, уморени и гладни — и как! Илай дойде и предложи да им оскубе птиците и те с радост се съгласиха и му дадоха половината за семейството — жално беше да се види как светнаха очите на бедния, недохранен младеж, когато чу това. Не е лесно да се живее само с дух, преди да си напълно пораснал!

Илай занесе птиците в къщи, където имаше под ръка дръвник и кофа с вода; в това време Бъни се изтегна да си почине с вдигнати нагоре крака. Изведнъж той седна и възкликна:

— Татко, виж това!

— Кое?

— Обувката ми.

— Какво й има?

Бъни вдигна крака си нагоре:

— Татко, това е петрол!

— Сигурен ли си?

— Какво друго би могло да бъде! — Той стана и с подскачане на един крак се приближи, така че татко да може да види сам. — Целият връх на обувката е изцапан.

— Сигурен ли си, че не е била изцапана преди?

— Разбира се, татко! Още е влажна. Не може да съм опаковал обувката си така, без да забележа. Трябва да съм стъпил в цяла локва петрол. И знаеш ли, обзалагам се, че е от земетресението! Петролът е избил на повърхността през някоя пукнатина!

Бъни събу обувката си и татко разгледа петното. Той му каза да не се вълнува много, тъй като нещо обикновено било да се намират петролни находища, близо до повърхността, но те били по правило малки и не водели до нищо сериозно. Но все пак; петролни следи не били за пренебрегване, та след обед отново щели да отидат по местата, където са минали, за да видят какво ще открият.

Лесно му беше на татко да каже да не се вълнува; колко малко разбираше той духовния мир на сина си! Това бе мечтата на Бъни, която лелееше от години. Виждате ли, татко винаги говореше как един ден иска да има петролно поле — поле, което да принадлежи само нему. Вечно изчисляваше и доказваше, че когато човек плаща една шеста тантиеми, всъщност дава половината от чистата печалба, защото трябва да плаща всичките разходи, не само за пробиването, но и за поддържането и експлоатирането на сондажа, както и за пласирането на петрола. Другият взема половината от парите за нищо друго, а само за това, че е собственик на земята! Е добре, един ден татко ще открие сам свое поле и ще го има за себе си, за да го разработи както трябва и да построи цял петролен град и да го ръководи както намери за добре, без чужда намеса и без подкупи.

Но как да намери такъв периметър? Това бе мечтата на Бъни! Беше преживял това приключение в най-различни форми; представяше си как копае дупка в земята и изведнъж от нея изригва петрол; той я запушва, за да го скрие, а татко откупва земята с мили наоколо и взема Бъни за съдружник; друг път си представяше как изследва някоя пещера в планината, пада в езеро от петрол и едва се измъква. Беше си го представял по най-различни начини, но никога не беше измислял да стане земетресение и да пропука земята точно преди той и татко да тръгнат на лов за гълъби!

Бъни беше толкова възбуден, че почти не усети вкуса на особено вкусното ястие от гълъби, пържени картофи и варена гулия. Веднага щом татко допуши пурата си, те тръгнаха, забили поглед в земята, освен когато го вдигаха, за да огледат местността и да решат дали са минали тук или там между хълмовете. Бяха изминали към половин миля, когато се вдигнаха два гълъба, татко удари и двата, отиде да ги прибере и изведнъж извика:

— Ето го, сине!

Бъни помисли, че той говори за птиците, но татко пак извика:

— Ела насам! — И когато момчето се приближи, каза: — Ето го твоя петрол!

И наистина това беше петрол, черна ивица, широка шест или осем инча, която извиваше насам-натам по протежението на една пукнатина в земята; беше гладка и мазна и от време на време пускаше мехури, като че ли продължаваше да извира. Татко коленичи, пъхна пръст в пукнатината и го вдигна срещу светлината, за да види цвета; после откърши суха клонка от един храст и я мушна вътре, за да види колко е дълбока и колко петрол излиза още на повърхността. Когато отново се изправи, татко каза:

— Да, това наистина е петрол, няма никакво съмнение! Мисля, че не би било зле да купя този чифлик.

Тръгнаха обратно. Бъни ликуваше както външно, така и вътрешно, а татко правеше сметки и планове и никой от двамата вече не обръщаше внимание на гълъбите.

— Споменавала ли ти е някога госпожа Гроарти колко е голям чифликът? — попита татко.

— Казваше, че е цял парцел, шестстотин и четиридесет акра.

— Ще трябва да видим какви са границите му. И между другото, не прави грешка, сине, и нито дума пред никого за петрола, дори и след като купя мястото. Няма да ни повреди да купим повечко земя по тези хълмове. Няма да искат много за тези камънаци.

— Но слушай, татко, ще платиш на господин Уоткинс почтена цена!

— Ще му платя, колкото струва земята, но няма да му платя за петрола. Най-напред може да подозре нещо и да откаже да я продаде. Той не може да направи нищо с петрола тук — не му е бил от полза досега, няма да му бъде полезен и след милион години. А освен това как би могъл да използува парите от петрола такъв стар, слабоумен човек?

— Но ние няма да се възползуваме от невежеството му, нали, татко?

— Ще се погрижа да не страда; ще се разпоредя с парите така, че да не може да ги дава на мисионерите, и винаги ще се грижа за него и децата му и ще гледам да бъдат наредени добре. Но, разбира се, няма да има никакви проценти от петрола! А ако някой от тях те попита с какво се занимавам, кажи просто, че се занимавам с търговия… търгувам със земя и най-различни други неща. Кажи например, че имам магазин, купувам машини и давам пари под лихва. Всичко това си е така!

Те продължиха нататък и Бъни започна да размишлява върху елементите на една нравствена проблема, която щеше да го занимава от време на време дълги години. Какво право имаха Уоткинсови, върху петрола, който лежеше под този чифлик? Момчето не каза нищо на баща си, защото знаеше, че баща му вече беше решил, и, разбира се, той щеше да изпълни нарежданията му. Той обаче продължи да разсъждава по този въпрос из целия път, докато се върнаха в чифлика, където видяха стария Уоткинс да поправя кошарата на козите. Те се спряха при него и след като поприказваха за гълъбите, татко попита:

— Господин Уоткинс, бихте ли обичали да влезете в къщи, за да поговоря с вас и жена ви?

И когато господин Уоткинс каза, че ще дойде, татко се обърна към Бъни:

— Извинявай, сине, но опитай се да удариш някой и друг гълъб без мене.

И Бъни разбра какво точно означаваше това: татко мислеше, че на сина му ще е по-леко, ако не присъствува на хирургическата операция, при която клетите Уоткинсови щяха да бъдат отделени от техните шестстотин и четиридесет акра камънаци!