Ъптон Синклер
Петрол (41)

VII

На следната сутрин те отидоха за пъстърва и по пътя се спряха да видят господин Хардейкър. Преди да влязат, татко предупреди Бъни:

— Сега не казвай нито дума и не прави гримаси. Просто остави ме сам да уредя тази работа.

Те влязоха и господин Хардейкър каза, че имал предложение от младия Банди, от името на баща му, да продаде чифлика за двадесет хиляди долара. Сърцето на Бъни подскочи и добре че татко го беше предупредил, защото му се поиска да извика: „Вземи го, татко! Вземи го!“ Но се овладя и не се помръдна, когато татко каза:

— Я гледай ти! За какви ни взима този приятел?

Господин Хардейкър обясни, че в чифлика имало около двадесет акра хубава земя; а татко каза добре, нека да са по сто за акър и подобренията, да кажем, четири хиляди, това значи, че младият Банди се мъчи да им измъкне по четиринадесет долара за акър за неговите хиляда акра камънаци. Сигурно смята, че е хванал някой балама на въдицата си.

— Да ви кажа право, господин Рос — каза посредникът, — той знае, че се занимавате с петрол, и смята, че ще търсите петрол по тези места.

— Е добре — каза татко, — тогава просто му кажете да се поразтърчи и намери някой да му прокара сондаж на неговия чифлик и ако открие петрол, тогава и аз ще започна да пробивам на моя имот. Дотогава на земята, която притежавам сега, ще развъждам толкова гълъби, колкото законът ми позволява да убия за един сезон.

Работата свърши с това, че татко каза, че ще плати дванадесет хиляди в брой или в противен случай ще забрави цялата работа. Когато се качиха в колата и потеглиха, Бъни пошепна:

— Ей, татко, не рискуваш ли?

Но татко каза:

— Остави го да поседи на сухо! Имам толкова земя, че не бих могъл да правя нови сондажи в момента.

— Но, татко, той може да намери някой друг, който да започне пробиването!

— Не се безпокой. Ти искай тази земя, защото си надушил нещо, но никой друг не го е надушил и младият Банди ще се съгласи, като му омръзне да чака. Хайде да отидем да половим риба.

И така те отидоха и наловиха прекрасна, студена, бляскаща пъстърва от малко планинско езеро и късно вечерта се върнаха в чифлика на Раскъм. Пол изпържи рибата и тримата великолепно се навечеряха, след което татко запуши пура и заразпитва Пол по най-различни научни въпроси. Татко каза, че съжалява, дето не получил такова образование на младини, и че това са неща, които заслужавали да ги знае човек; защо Бъни не учи биология и физика, вместо да се оставя да му пълнят главата с латински и стихотворения и най-различни истории за древни царе и техните войни и любовници, от които няма никаква полза?

На другата сутрин те казаха довиждане на Пол и отново отидоха в планината, където почти през целия ден ловиха риба; след това потеглиха за Бийч сити и стигнаха там късно вечерта. Бъни, отново тръгна на училище и пак се зае с новите си задължения на касиер на бейзболния отбор, а татко се зае с пробиването на четири нови сондажа на имота на Армитедж и три на Уагстаф. А междувременно народите на Европа бяха установили за себе си две линии на смъртта, простиращи се през целия континент, и милиони хора, сякаш по магията на някакво чудовищно опиянение, се устремиха към тези линии, за да бъдат телата им разкъсани на части и кръвта им пролята на земята. Вестниците разказваха за сражения, които не прекъсвали с месеци, а пените на петролните продукти продължаваха да умножават състоянието на Дж. Арнолд Рос.

Лятото беше дошло и Бърти имаше планове за своя брат. Бърти беше вече млада дама на осемнадесет години, едно лъчезарно, прекрасно създание — тя си избираше тоалети, блестящи като на циркова танцьорка. Стройните й крачета бяха обути с най-лъскавите и най-прозрачните копринени чорапи, а по луксозните й островърхи обувки нямаше никаква драскотина. Ако Бърти си купеше морава, червена, оранжева или зелена рокля, то по някакъв мистериозен начин се снабдяваше с чорапи, обувки, шапка, ръкавици и дори чанта в същия цвят; татко казваше, че сигурно скоро ще почне да иска спортни коли, които по цвят да подхождат на тоалетите й. Татко гледаше с мрачен хумор на куповете сметки и бе доста озадачен от тази разкошна млада пеперуда, която бе подпомогнал да се излюпи. Леля Ема казваше, че детето имало право „да си поживее“, и затова татко плащаше разноските, но ставаше твърд като Гибралтар срещу усилията на Бърти да го въведе във водовъртежа на своето общество. За нищо на света — ужасно го беше страх от тия префърцунени сборища, а особено пък когато жените го фиксираха през воалетките си, или кой знае как точно ги наричат, чувствуваше се не по-голям от колорадски бръмбар. Какво можеше да каже на хора, които нямат понятие от разликата между разширител и помпено-компресорна тръба!

Това просташко отношение бе възприето и от Бъни, който го смяташе за „духовито“, но сестра му го подиграваше. Естествено една млада осемнадесетгодишна дама едва ли благоволява да забележи съществуването на едно шестнадесетгодишно хлапе, но богатите приятели на Бърти имаха по-малки братя и сестри и тя искаше Бъни да изстърже петрола изпод ноктите си, да влезе в този моден свят и да си намери по-подходящо момиче от Роузи Тейнтър. Бъни, който винаги се интересуваше от нови неща, се опита да опознае това ново за него общество, но трябваше да признае, че тези неподдаващи се на описание богати младежи не му бяха много интересни: той не можа да открие, че те знаят или могат да направят нещо по-особено. Те приказваха само един за друг и бяха си изработили толкова недоизречени намеци и такъв собствен жаргон, че говореха просто на някакъв нов език. Бъни не хареса никого от тях дотолкова, че да се опита да го дешифрира, и затова предпочиташе да облече изцапаните си с петрол дрехи, да отиде при прокарваните сондажи и ако нямаше друга работа за общ работник, да помага, да изгребват масата пясък и смляна скала, която изтичаше заедно с глинестия разтвор и непрекъснато заприщваше пътя към резервоара!

Междувременно Бъни си мислеше и скоро си състави план.

— Татко — каза той, — какво става с къщата, която щяхме да строим, в Парадайз?

— Как какво става? — попита татко.

— Пол пише, че Рут е отишла да живее при него. Така че, ако идната есен решим да отидем там на лов за гълъби, за нас няма да има място. Хайде да отидем сега и да я построим тази хижа.

— Но, сине, сега, там е горещо като в ада!

Бъни не знаеше и не можеше да си представи колко горещо е в ада, но отговори, че Пол търпи тази горещина и че без друго не било зле да се попоти човек; татко бе започнал много да пълнее, та би могъл да седи под буганвилията по бански костюм, докато Бъни върши дърводелска работа с Пол, и това щяло да бъде малко разнообразие и Бъни щял да се обади на доктор Блакистън и да поиска да предпише това на татко. След тези думи татко се усмихна и каза добре и че не оставало нищо друго, освен да осинови брата и сестрата Уоткинс, та да се свърши цялата работа.

И така те заминаха за чифлика Раскъм, като взеха със себе си и палатката; Пол и Рут настояха да им отстъпят къщата, като Рут спеше в палатката, а Пол си направи легло в празната плевня. Пол беше наел кон и плуг и сега имаше прекрасна зеленчукова градина и голяма леха с фасул; беше насадил и ягоди, които, прекопаваше с малък ръчен култиватор; имаха и пет-шест кози, мляко в изобилие и кокошки, за които се грижеше Рут.

Но най-чудното беше, че Пол беше донесъл книгите от библиотеката на съдията Минтър. Повечето още бяха в сандъци, тъй като нямаше за тях място, но Пол беше направил няколко полици от амбалажни сандъци и там стояха Хъксли и Хекел, и Ренан, и други писатели, направо фатални за душата на всеки, който ги прочетеше. Но, както обясни Рут, баща й се предал: тя изведнъж пораснала много и станала твърде голяма, за да бъде „тупана“; а освен това ревматизмът на баща й бил ужасен и Илай не можел да го издери. Татко каза, че когато поръчват дървения материал за хижата, ще вземат и за полици за книгите и Пол ще може да ги направи през зимата. Татко и Пол отново трябваше да поспорят, но татко каза, че това е негова къща и той положително има право да си направи полици за книги, ако поиска; Пол ще може да му дава някои книги за четене, когато идва тук, и просто да му помага да добие малко образование, дори сега, когато вече съвсем не е толкова млад.

Четиримата представляваха щастливо семейство и това бе чудесно място за татко, защото отвличаше мислите му от петролните сондажи и от неприятностите с един от най-добрите му майстори, който взел, че се оженил за глупава хлапачка и вече умът му не бил в работата. Набавиха материал от склада в Роузвил и Пол беше „главният дърводелец“, а Бъни „чиракът“. Татко също се въртеше около тях, докато не почнеше да се поти твърде много, и тогава отиваше и сядаше под цъфналата буганвилия, а Рут му отваряше бутилка сок от грейпфрут, част от луксозните неща, които беше донесъл.

Привечер ходеха до Парадайз да вземат пощата, взимаха и местното вестниче, което четеше старият господин Уоткинс, и Бъни започна да го преглежда, и — боже мили, я погледни това, татко: на първата страница история за чудесното църковно събрание, уредено от Илай в Санта Лучия, и как богомолците изпаднали в екстаз, а Илай съобщил, че бил натоварен от господа да издигне молитвен дом на Третото откровение, който трябвало да бъде от снежнобял мрамор, със златен фриз и трябвало да заема цял блок в центъра на Ейнджъл сити и да има точно размерите, посочени на Илай в един сън. Размерите бяха дадени и татко каза, че били по-големи, отколкото който и да било блок, който Илай би могъл да намери в Ейнджъл сили, но без съмнение те щели да намерят начин да заобиколят това и да го нарекат ново откровение. Роузвилският „Орел“ така се казваше вестникът — се гордееше с Илай, който „поставял долината Сан Елидо на картата“, както се казваше в съобщението. Апостолската черква в Парадайз трябвало да бъде построена с „доброволни приношения“, събирани при проповедите на Илай; но старата постройка щяла да бъде запазена, та да могат поклонници да посещават мястото, където е било оповестено Истинното слово.

Сетне ги спря Хардейкър, който ги срещна на улицата. Той каза, че на младия Банди му омръзнало хрумването, че татко щял да търси петрол; той искал да премести родителите си в града и се заловил с някаква търговия, така че семейството било готово да приеме предложението на татко, ако не се е отказал още от него. Татко каза добре, да му съобщи, че можел да дойде всеки момент, за да изготвят договора. На следния ден господин Хардейкър дойде в Раскъм и каза, че е завел нотариуса при Банди и старият господин Банди и жена му дали съгласието си за изготвянето на нотариален акт; тогава татко и Бъни се качиха на колата си и отидоха в банката, татко внесе аванс от четири хиляди долара и се задължи да даде още осем хиляди, когато бъде прехвърлен имотът. Като излязоха от банката, татко се усмихна и каза:

— Е, сине, сега вече можеш да правиш сондажи на свой периметър!

Естествено Бъни искаше да започне веднага — татко да телефонира на своя главен майстор и да намери предприемач, който да започне построяването на път! Но татко му каза, че най-напред ще довършат къщата, а в това време той ще обмисля. Така Бъни се зае отново с работа и продължи да кове шинди на покрива и беше щастлив, както може да бъде щастливо едно хлапе, но една мисъл като червей разяждаше душата му. Как щеше да каже на Пол и Рут за решението им да пробиват сондаж и дали Пол и Рут нямаше да сметнат, че татко е купил чифлика на Уоткинсови със скрити намерения!

Съдбата бе много добра към Бъни. Случи се нещо… не бихте го отгатнали и за хиляда години! Бяха се минали само три дни след като бяха купили чифлика на Банди и татко още обмисляше работата, когато Мили Уоткинс дойде от къщи — с голяма синя шапка, за да я пази от обедното слънце и донесе смайваща новина. Старият господин Ринкъм, като се връщал от града, спрял и казал на баща й, че голяма петролна компания, „Екселсиор петролиъм къмпани“, наела чифлика на Картър, в другия край на долината, около една миля западно от Парадайз, и щяла да започне търсенето на петрол! Мили съобщи тази новина на татко, който седеше под буганвилията, а татко извика на Бъни и Пол, които слагаха пода на къщата. И двамата дотичаха, а Рут дойде бегом от кокошарника си и когато чуха новината, Бъни извика:

— „Екселсиор Пит“! Татко, та това е една от петте големи компании!

Те се спогледаха и изведнъж татко сви юмруци и възкликна:

— Бога ми, тези хора няма да спуснат сонда, ако не са сигурни. Бъни, май ще опитам с един сондаж тук на нашия имот, да видя какво ще излезе от това.

— О, господин Рос — възкликна Рут, — непременно трябва да го направите! Вуйчо винаги разправяше, че тук имало петрол.

— Така ли? — каза татко. — Тогава ще се опитам, макар и само за развлечение!

И татко погледна Бъни с едва мярнала се усмивка. Тя криеше много нещо за Бъни всеки път, когато си помислеше за нея: татко беше отгатнал, че Бъни се тревожи и каква точно е проблемата му по отношение на семейство Уоткинс; и татко беше съумял да спаси честта на Бъни и да избегне нуждата от признание. Милият, добър стар татко, който беше готов да направи всичко за сина си, който беше готов дори да лъже вместо него! Нима всяко момче не би било доволно от такова щастливо разрешаване на неговите етически проблеми?