Ъптон Синклер
Петрол (84)

VI

Господин Ървинг каза, че американските войски били в Сибир, защото американските банкери и бизнесмени заели огромни суми пари на царското правителство, преди и по време на войната; болшевишкото правителство отказало да плати тези дългове и затова нашите банкери и бизнесмени решили да го унищожат. Не било толкова до размера на сумата, колкото до прецедента: щом правителството на коя да е страна можело да се откаже от задълженията на предишното правителство, какво щяло да стане с международните заеми? Държавите-кредиторки, сиреч Америка, Англия и Франция, твърдели, че правителствен дълг е задължение не на правителството, а на страната и е гарантирано с нейните източници. Общата сума на международните заеми възлизала на сто-двеста милиарда долара и държавите-кредиторки искали да дадат пример със Съветска Русия и да установят правилото, че правителство, което откаже своите дългове, ще бъде свалено.

Бъни намери нещо ново в това обяснение и зададе много въпроси. Господин Ървинг каза, че във Вашингтон имало един русин, който по време на войната бил посланик в Щатите и в това си качество боравил с парите, заети от правителството, използувани за закупуване на оръдия и снаряди за Русия. По време на болшевишката революция този посланик тъкмо получил около сто милиона долара и американското правителство му разрешило да ги използува за изграждането на пропагандна машина срещу съветското правителство с такава шпионска система, каквато царят никога не е познавал. Вестници и журналисти, държавни чиновници и законодатели, всички били на заплата при този посланик. Нещо повече, в Държавния департамент имало чиновници, които били женени за руски благороднички, а сега съпругите им изгубили всичко в революцията и било естествено да мразят новия режим. Един чиновник бил член на банковата къща, която отпускала заемите, и губел по този начин цяло състояние; други били свързани с банки и търговски концерни, заложили огромни суми. Така се оказало, че Америка била във война със Съветска Русия по всички граници на тази огромна република и един преподавател в американски университет не можел да разисква въпроса с никой от своите студенти, дори извън аудиториите, без да го е страх, че ще загуби мястото си.

Господин Даниел Уебстър Ървинг отрече да има някакви симпатии към болшевизма или че желае да проповядва такива доктрини в Америка; а Бъни с цялата си наивност повярва това изявление, без да знае, че всички болшевишки агенти твърдят така, докато съвсем отровят умовете на своите жертви. Господин Ървинг изрази схващането, че това, което ставало в Русия, било голям социален експеримент. Ще успее ли едно правителство на работническата класа? Може ли да съществува демокрация в индустрията или това е само мечта на фанатици? Ние трябвало да изпратим там безпристрастни хора, специалисти от всички области, за да наблюдават какво става в Русия и да докладват. Вместо това Америка помагала на Франция и Англия да уморят руския народ с глад; принуждавала ги да изтощят всичките си сили за съпротива на техните армии и на субсидираните от тях; Америка правила невъзможен успеха на експеримента и по този начин, разбира се, неговият провал нямало да докаже нищо.

Бъни, бедната жертвичка на пропагандата, каза, че започнал да променя мнението си по тези въпроси. Да, русите положително имали право да решат своите проблеми, както те си искат; и, разбира се, ние трябвало да знаем истината за това, което става там — той би искал да намери начин да го узнае. Тогава господин Ървинг му даде заглавията на две седмични списания, които по едно съвпадение били току-що иззети от библиотеката на университета и от всички средни училища в Ейнджъл сити поради „опасните мисли“.

Можете да си представите какво се случи след това. Когато кажеш на някое любознателно момче, че не бива да чете нещо, то веднага се изпълва с любопитство да научи какво пише там. Като се върна в къщи, Бъни изпрати пари за абонамент на тези списания, и то съвсем открито, на собственото си име. Така в картотеката на военното разузнаване, и на военноморското разузнаване, и на тайната служба се прибави още едно име; да не говорим за много организации, които използуваха тези картотеки като свои собствени — няколко патриотични дружества, няколко войнолюбиви вестници и няколко големи частни детективски агенции и, разбира се, разузнавателната служба на някогашния посланик на несъществуващото вече руско правителство.

Бъни, търсейки някакъв начин да помогне на Пол, реши да изпрати писмо до студентския вестник на „Съдърн пасифик юнивърсити“, в което изложи какво мисли за положението в Сибир, като, разбира се, беше предпазлив да не спомене нищо за господин Ървинг, Пол или Джеф Корбити. Писмото му беше върнато обратно от редактора-студент, придружено с бележка, в която се изразяваше протест, че човек, който се ползува с такава популярност в университета, оказва такава помощ на враговете на своята страна. Новината за този инцидент скоро се разпространи и се разнесоха най-невероятни слухове: Бъни беше обсаден от приятели и други, които искаха да прочетат писмото, а след това да спорят с него.

Един студент от последния курс заяви, че е съгласен с Бъни — разбира се, русите имали право сами да управляват своята страна. Неговото име беше Били Джордж, а баща му беше богат производител на железни тръби. Излишно е да се казва, че Бъни беше доволен да намери малко съчувствие и даде на новия си приятел да прочете писмото му до студентския вестник и писмото на Джеф Корбити до него и му разказа за всичките си схващания и тревоги; и така картотеките в Ейнджъл сити, Ню Йорк и Вашингтон бяха допълнени. Тъй като на толкова много други хора беше позволено да надничат в тези картотеки, положително няма да бъде непатриотично и ние да хвърлим там поглед. Картоните бяха шест на осем инча, грижливо написани на машина от двете страни; а когато един се изпълнеше, започваше се нов. Нашият млад идеалист беше описан по следния начин:

„Рос, Джеймс Арнолд, младши, наричан Бъни: 679 Ю. Мендосионо авеню, Ейнджъл сити, Калифорния, също Парадайз, окръг Сан Елидо, Калифорния. Двадесетгодишен, ръст 5 фута 9½ инча, коса кестенява, очи кафяви, черти правилни; фотография приложена. Син на Дж. Арнолд Рос, подпредседател на «Рос Консолидейтед Оил Къмпани», сградата на Върнън Роско, Ейнджъл сити, както и едноличните петролни интереси, оценени на 25 000 000 долара. Завършил средно образование през 1918 г. в гимназията на Бийч сити (Калиф), добри бележки, сексуално чувствителен, приложен докладът на агент 11497. Активен симпатизант на петролната стачка в Парадайз в 1916–1917 г., интимен приятел на Пол Уоткинс, водач на стачката, фиш №1272 W 17. Подозират се интимни връзки с Роуз Уоткинс, сестра на Пол. Бил на военно обучение в лагера Артър в 1917–1918 г., характеристика задоволителна. Писал на члена на конгреса Х. Г. Ледърз, 49-та калифорнийска избирателна колегия, подтикнат от освободения от служба войник Джеф Корбити, фиш 9678К30, виж приложеното писмо, също и доклада на агент 23672. Учи във випуска на 1923 г. на «Съдърн пасифик юнивърсити», член на братството «Капа Гама Тау», лекоатлет-бегач, възпитаник на Даниел Вашингтон Ървинг, фиш 327118. Сантиментален съмишленик на болшевиките. Абонат на «Нейшън» и «Ню рипъблик». Следват доклади от агент 11497, състудент, и агент 9621, интимен приятел на сестрата на предметния, известна като Бърти Рос“.