Ъптон Синклер
Петрол (104)

IV

Слънцето залезе и вече беше време господин Роскр да си тръгва. Но той най-напред вечеря, а след като изяде сладоледа и изпи кафето, отмести чинията си настрана, свали салфетката от врата си, облегна се със самодоволна въздишка назад и докато махаше златния станиол от пурата, заби проницателните си очи в Бъни през масата и каза:

— Джим младши, аз ще ти кажа каква ти е болката.

— Добре — съгласи се Джим младши.

— Ти си добро момче, но си прекалено сериозен. Гледаш много сериозно на живота, и ти, и старият! Човек, трябва да има малко развлечение и аз знам от какво имаш нужда. Имаш ли си момиче?

— Точно сега не! — каза Бъни й се поизчерви.

— Така си и мислех. Имаш нужда от момиче, с което да излизаш и да те развеселява. Нямам пред вид онези пеперудки-еднодневки, а такава, която има малко разум, като моята Анабел. Нали познаваш Анабел Еймз?

— Не съм се запознавал с нея, но съм я виждал, разбира се.

— Гледа ли я в „Мадам Ти-Зи“? Бога ми, това е, което наричам филм… между другото, единственият, от който съм спечелил някакви пари! Та това момиче се грижи за мене като майка: ако беше тук, можеш да бъдеш сигурен, че нямаше да изпия всичката тази бира. Ела някой ден у нас и Анабел ще ти намери момиче, около нея е пълно с момичета, огън момичета, а пък тя е цяла малка сводница: най-щастлива е, когато успее да чифтоса две влюбени птички в кафез. Защо не дойдеш с мене сега?

— Вдругиден трябва да отида в университета — каза Бъни.

— Добре, тогава ела друг път и доведи със себе си и стария. Той също има нужда от такова нещо, от момиче — казвал съм му го десетки пъти. Джим, намери ли вече момиче? Божичко, погледни го как се е изчервил, като някоя стара мома с панталони! Мога да разкажа на момчето някои работи за тебе, от които ще ти избият червени петна по страните, чуваш ли, дърт женкар такъв!

И едрият мъж, който вече ставаше от стола си и продължаваше да говори, потупа татко по гърба и избухна в гръмогласен смях.

От такива неща човек разбираше, че Върнън Роско има „голямо сърце“. Изглежда, че наистина беше харесал Бъни, и искаше да го научи да се радва на живота. И докато се настаняваше в голямата си лимузина, пак каза:

— Ела някой ден да ме видиш, момче! Не забравяй, че ти говоря сериозно! Ще ти покажа какво значи вила и трябва да накараш стария и той да направи такава.

Бъни обеща да дойде. Моторът на колата забръмча, тя се понесе в лунната светлина и силният смеещ се глас замря сред хълмовете.

— Довиждане, момче!