Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Oil, 1927 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Иван Белчев, 1969 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
- Оценка
- 5,5 (× 4 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Ъптон Синклер. Петрол
Художник: Иван Кьосев
Редактор: Сидер Флорин
Худож. редактор: Пеню Чалъков
Техн. редактор: Катя Куюмджиева
Обложка, корица и илюстрации: Иван Кьосев
Оформяне: Иван Иванов
Коректор: Мариана Бисерова
Формат 84/108/32.
Издателски коли 33,25. Печатни коли 43,75.
Тираж 25 145. Тем. №39.
Дадена за набор на 27.V.1969 г.
Излязла от печат на 30.III.1970 г.
Набора и печата извърши печатница „Профиздат“ — София
Подвързията е направена в книговезницата при печатницата на БАН
Издателство „Профиздат“, Пор. 1314.
Цена 2,82 лева.
История
- — Добавяне
IV
Това, което Бъни отнесе със себе си от посещението, беше последният призив на Върнън Роско:
— Не виждаш ли, момче, че баща ти е болен човек? Той не ще бъде още много години с тебе и един ден, когато ще е твърде късно, ще се събудиш и ще разбереш какво си му сторил. Единствената мисъл на този човек в света е била как да нареди живота ти по-добре; може да кажеш, ако искаш, че не е трябвало да го прави, и все пак той е живял за това. А сега ти… ти плюеш на живота му. Да, точно така и, щеш не щеш, трябва да го разбереш. Всичко, което е направил, е лошо, всичко е безчестно и мръсно и единствените хора, които имат някакви идеали и права, са групата нехранимайковци, които го мразят за това, че е преуспял, а те не могат. И ако мислиш, че старият не го чувствува, и ако знаеш, че това гризе сърцето му, тогава добре, знай го от мене и си отвори очите, преди да е станало твърде късно. Ако презираш парите на баща си, за бога, чакай докато умре и те станат твои.
Когато излезе от кантората на господин Роско, Бъни не мислеше вече за неприятностите на петролните работници. Дали е вярно, че здравето на татко е в такова лошо състояние? И няма ли начин да го накара човек да не работи толкова много? Необходимо ли е да бъде непрекъснато на разположение и да ходи на всеки нов сондаж на „Рос Консолидейтед“, било в Лобос Ривър, било в Парадайз или Бийч сити? И как ли ще се държи татко, когато борбата на работниците започне отново?
Рано през пролетта ръководителите на профсъюза имаха конференция и официално заявиха на петролната комисия, че пренебрегването на правителствения авторитет от собствениците е вече нетърпимо; или комисията трябва да се наложи, или в противен случай работниците ще действуват, както намерят за добре. Комисията не направи нищо, а когато ръководителите на профсъюза отправяха писма до комитета на собствениците, писмата оставаха без отговор. Стачката беше неизбежна и колкото по-дълго се отлагаше, толкова по-лошо беше за работниците.
Тогава се случи нещо странно: Ви Трейси дойде при Бъни; току-що бе привършила нов филм — този път без пропаганда, не, тя беше заявила на Шмолски, че никога вече няма да има нищо общо с Русия или със стачки, или нещо друго, което би наранило чувствителността на нейния петролен принц. Този път афишите обявяваха Виола Трейси в комедия в осем части за студентски лудории, озаглавена „Примамващи очи“. Ви беше прекрасна като кокетката на университета, където пленяваше сърцата едновременно на единадесетте футболисти и без да иска осуетяваше заговори на банда букмейкъри, заложила един милион долара за резултата от голям мач и се мъчеше да парализира отбора, като отвлече тяхната любимка-талисман. Бъни, който нямаше симпатии към букмейкъри и похитители, можеше да гледа спокойно работата по снимането на филма и да дава съвети за по-вярното предаване на колорита, тъй като имаше опит в университетските лудории.
„Световната премиера“ на филма щеше да се състои в Ню Йорк и звездата трябваше да присъствува.
— Бъни — каза му тя, — защо не дойдеш с мене да се повеселим?
Бъни никога не беше ходил на изток и предложението беше съблазнително. Имаше две седмици великденска ваканция, пък дори и да пропуснеше малко лекции, можеше след това да настигне останалите. Той каза, че ще си помисли, а по-късно през деня (това стана в „Манастира“) Анабел го попита:
— Защо не отидеш с Ви, като вземете и татко? Промяната ще му подействува добре.
Той се вгледа в откритото й лице и разтегна своето в усмивка.
— Какво значи това, Анабел: вие и Върн се опитвате да ни отдалечите преди избухването на стачката?
Тя отговори:
— Ако приятелите ти наистина те обичат, те ще искат да си щастлив.
А когато той каза нещо за това, че само страхливците бягали по такъв начин, тя му даде сразяващ отговор:
— За вечеря ще имаме печено агне, но ти не си смятал за необходимо да посетиш кланицата.
— Анабел — отговори той. — Вие сте социален философ.
А тя му каза, че много хора ходят на университет само за да изучават някакви дълги имена на нещо, което е обикновен здрав разум!
Очевидно разговорът беше много добре замислен, защото когато Бъни се върна в къщи, татко го попита:
— Каза ли ти Върн какво иска да направя?
— Не, татко, какво?
— В Ню Йорк ще има конференция, на която някой от нас трябва да присъствува, и той ме попита дали бих могъл да отида аз. Чудех се дали ще попречи на лекциите ти в университета, ако си позволиш малко по-дълга ваканция.
Бъни спореше сам със себе си. С какво би могъл да помогне, ако останеше тук? В първата стачка бе успял да уреди работниците да останат по домовете си, но сега нямаше да може да направи дори и това, защото с тези въпроси щеше да се занимава Върн, а той нямаше и пръст да помръдне. Сравнението на Анабел за агнето като че ли точно определяше положението на профсъюза на петролните работници. Клането можеше да продължи седмици и дори месеци, но щеше да бъде доведено до край и всичко, което Бъни би могъл да направи, би било да измъчва нещастния си баща.
После и Бърти бе посветена в заговора. Бърти искаше той да замине. Тя щяла да посети модния Уудбридж Райли, а след това да отиде на яхтата на Телма Норман и не желаела брат й да бъде замесен в стачка на петролните работници и пак да попадне във вестниците! Няма ли поне веднъж да помисли за татко и да даде възможност на стареца да си почине? На Бъни му омръзна да се препира и той каза — добре.