Ъптон Синклер
Петрол (192)

X

Бъни замина с кораб, един от плаващите хотели, подобни на този, който напусна в Париж, мебелиран в стила на дворец — махагонова облицовка, копринени драперии и възглавници, най-елегантно общество, бляскащи бижута и скъпи тоалети — пет хиляди долара на жена би било най-скромната сума за вечерите в салона. Твърде скоро клюкарските езици започнаха да разправят:

— Баща му е калифорнийският петролен магнат; казват, че притежавал цели петролни полета там, но едно от тях сега горяло, както пишат вестниците. Този Рос, който беше замесен в скандала, нали си спомняш, той се крие в чужбина, там е почти цяла година, но синът, разбира се, може да се върне в Америка. Казват, че бил един от любовниците на Виола Трейси, но тя го изоставила и се омъжила за румънски княз. Утеши го в нещастната му любов, моя мила!

И така всички бяха любезни с Бъни: имаше толкова много очарователни млади същества, с които можеше да танцува до който ще час на нощта, или да се разхожда на палубата и да се изгуби в мрака, ако предпочиташе това. По цял ден те се въртяха около него, отправяха му свенливи и прелъстяващи погледи и се интересуваха, от всичко, от което се интересуваше той, дори от книгата, която четеше — стига да говореше за нея, вместо да я чете. Имаше и такива, които казваха, че се интересуват от социализма — те не знаели много за него, но искали да научат. До втората сутрин по море, когато младият социалист получи радиограма, която го извади напълно от това модерно общество:

„Баща ти е болен от двойна пневмония повиках най-добрите лекари ще те държа в течение най-искрено съчувствие и обич Ализ“.

Сега Бъни се разхождаше по палубата сам и страдаше точно от онова угризение на съвестта, което Върнън Роско му беше предсказал. О, разбира се, могъл е да бъде по-добър, по-търпелив с този добър старец! Положително е могъл да се помъчи по-добре да го разбира и му помага! Сега съдбата го отдалечаваше с пет-шестстотин мили всеки ден, а всеки момент можеше да го отнесе на разстояние, което не се подава на никакво изчисление. Баща му като да беше предчувствувал това — Бъни си спомни онова, което му бе казал, и разбра, че е допускал мисълта за смъртта и бе дал на сина си последните съвети, доколкото можеше.

Отначало имаше само угризение. Но след това малко по малко се възвърна вътрешният спор — старото противоречие, което разкъсваше ума на Бъни на две. Беше ли възможно хората да продължават да правят това, каквото правеше татко при водене на работата си? Можеше ли някоя цивилизация да просъществува на базата на такова купуване на правителство? Не, казваше си Бъни, но пък той е трябвало да се помъчи по-настойчиво и с по-голяма любов да убеди баща си да не го върши! Но в кой стадий? Татко подкупваше правителството още когато Бъни беше малко момче. Всички петролни магнати купуваха правителството, всички едри бизнесмени го правеха, или преди, или след изборите. И в кой стадий на живота едно момче може да каже на баща си „Твоят начин на живот е погрешен и ти трябва да ме оставиш аз да те ръководя“?

Бъни не можеше да измисли нищо ново за всичко това, нищо повече, отколкото в случая с Ви Трейси. Само тъгата и болката от самотата! Старите неща си отиваха и продължаваха да си отиват, а къде отиваха? Това беше тайна, която замайваше в моменти като този: стоиш на ръба на пропастта и гледаш в нейната бездна! Най-невероятната мисъл беше, че баща му, който бе толкова реален и е бил толкова дълго част от собственото му същество, изведнъж ще изчезне и ще престане да съществува. За пръв път Бъни започна да се чуди дали Ализ не беше права за духовете.

Вечерта се получи ново известие:

„Състоянието непроменено ще те държа в течение «съчувствие и обич».“

Последните думи никога не липсваха от нейните съобщения: на следния ден, когато състоянието на татко също не бе се променило, и кризата се очаквала утре; и после на утрешния ден, когато татко отпадаше; и на следващото утро, когато Ализ телеграфира:

„Духът на баща ти премина от този свят в другия, но никога няма да престане да бъде с тебе той говореше за тебе в последния момент и обеща, че ако се свържеш с някой добър медиум в Ейнджъл сити ще насочва живота ти с обич и съчувствие както винаги Ализ“.

После се получи телеграма от Бърти:

„Бях с татко в последните му минути и той ми прости ще ми простиш ли и ти?“

Когато прочете тези думи, Бъни изтича в каютата си, легна и заплака като дете. Да, щеше да й прости и дано този, който ги беше създал, да прости на всички тях!