Ъптон Синклер
Петрол (144)

V

Замисленото пътуване постави интересен въпрос. Как може човек да пътува с метресата си в тази „земя на гордата непорочност“? Бъни смътно си спомняше да е чувал за хора, изпъждани от хотели поради липса на брачно свидетелство. Нима ще трябва да се среща с Ви потайно? Той я попита за това, като смяташе, че тя има опит в тези работи, и тя наистина го имаше. Във влака трябвало да вземат самостоятелно купе и нямало да има никакви въпроси. Колкото за хотелите, трябвало да отидеш в най-модния и да кажеш кой си и нямало никаква пречка да ти дадат два съседни апартамента с врата помежду.

— Погледни Върн и Анабел — каза Ви, — когато им се поиска, отсядат открито в най-модния хотел в Ейнджъл сити и никога не се проявява любопитство нито от управата на хотела, нито от вестниците. Случвало се е неведнъж госпожа Роско да отсяда в същия хотел и вестниците да съобщават за нея на светската страница, а за Анабел на театралната страница и никога не е имало скандал.

Всъщност земята на гордата непорочност вече не съществуваше: на нейно място имаше земя на славата на милионерите. Когато някоя кинозвезда тръгваше на изток, с или без любовника си, тя винаги заминаваше през деня и нейният агент по рекламата се погрижваше вестниците да съобщят времето и мястото на тръгването. Винаги имаше шумни тълпи и полицаи, които да ги възпират, щракане на фотоапарати и огромни букети цветя, та всички във влака да разберат кой какво е. На всяка гара се трупаха тълпи, които настояваха да се покаже тяхната любимка; а ако с нея в същото купе пътуваше петролен принц, това не беше скандал, а романтика.

А когато пристигнаха в Ню Йорк, бяха посрещнати от нова тълпа, магически събрана от експедитивната рекламна служба на „Шмолски-Сюпърба“. В хотела ги чакаха хора и още много цветя и десетина репортьори, които искаха интервю. И нима при цялата тази безплатна реклама на хотела някой педантичен служител или частен детектив щеше да се занимава с въпроса дали вратата между двата съседни апартамента е заключена или не. Особено пък когато с тях пътува лице с такъв голям авторитет като Дж. Арнолд Рос, който с широка усмивка одобряваше положението. Лицето на татко важеше повече от десет брачни свидетелства в кой да е хотел в страната.

За стареца цялото това пътуване беше непрекъснат празник, себеотрицателен гуляй без „махмурлук“ на следната утрин. Той настояваше да плаща всички сметки и с него беше неговият секретар, така че всичко се уреждаше като с магическа пръчка — места във влаковете, апартаменти в хотелите, таксита, цветя, бонбони, билети за театър — трябваше само да намекнеш, че искаш нещо, и то пристигаше. Какво повече можеше да се прибави към това блаженство на смъртни? Само това може би, че Ви би искала от време на време да си хапне както трябва и да си поспи сутрин, вместо да трябва да отива „зарад линията“ на утринна гимнастика!

Те видяха световната премиера на „Примамващи очи“. Може би не сте били в американски университет и не разбирате нашия образен говор, затова нека да ви обясня, че понякога очите на „колежките“ са били забелязани да притежават, дали като природна дарба или като качество, придобито чрез упражнение, известна изразителност, твърде красноречива по своята импулсивност за мъжкия пол. Възхитително заглавие, както виждате, и възхитителен филм, който пренасяше милиони уморени и отегчени хора в същия този свят на Ви и Бъни, в който хората знаят само да харчат пари. Техникът, който цял ден е завивал непрекъснато винт №847 в автомобилния завод, домакинята, която е прала пелени и купувала калпави продукти в най-евтините магазини — сега тези хора стояха редом с татко и се наслаждаваха на себеотрицателен гуляй без „махмурлук“ на следната утрин!

Сцените на премиерата в Ню Йорк бяха същите като в Ейнджъл сити: тълпите също толкова големи и приветствията също толкова ентусиазирани. И Ви, и Бъни, седнали в леглото с копринени пижами, докато облечени с черно роботи безмълвно и механично им сервираха закуска върху сребърни подноси — Ви и Бъни четяха описанията за техния триумф и за това кой е присъствувал и с какво е бил облечен. А след това, като обърна страницата, Бъни прочете съобщение от Ейнджъл сити, че десет хиляди петролни работници обявили стачка и петролната индустрия прекратила своята работа. Господарите заявили, че не искат да признават повече Петролната комисия, и обявили нова таблица за надниците, която трябвало да бъде приета или отхвърлена. Имало опасност от безредици, добавяха вестниците, тъй като било известно, че радикални агитатори от известно време развивали дейност сред работниците.