Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Oil, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,5 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011)
Разпознаване и корекция
ckitnik (2014)

Издание:

Ъптон Синклер. Петрол

Художник: Иван Кьосев

Редактор: Сидер Флорин

Худож. редактор: Пеню Чалъков

Техн. редактор: Катя Куюмджиева

Обложка, корица и илюстрации: Иван Кьосев

Оформяне: Иван Иванов

Коректор: Мариана Бисерова

 

Формат 84/108/32.

Издателски коли 33,25. Печатни коли 43,75.

Тираж 25 145. Тем. №39.

Дадена за набор на 27.V.1969 г.

Излязла от печат на 30.III.1970 г.

Набора и печата извърши печатница „Профиздат“ — София

Подвързията е направена в книговезницата при печатницата на БАН

Издателство „Профиздат“, Пор. 1314.

Цена 2,82 лева.

История

  1. — Добавяне

VIII

Бъни беше отново в „Съдърн пасифик“. Това беше линията на най-малкото съпротивление: приятно и спокойно занимание, почетно, без никакви нерви. Един богат човек с приятна външност, който знае как да очарова професорите си, може да завърши университета почти без никакви усилия и да има предостатъчно време да чете болшевишка литература и да наблюдава стачките; а също да се забавлява из града с кинозвезда, да се разхожда, да обядва и да танцува с нея, да я придружава в събота и неделя по сбирките на холивудския елит.

Би могъл дори да намери време и за посещения в студиото, за да наблюдава как се снима в новия си филм, но тя не му позволяваше. Била много влюбена в него и не би могла да се съсредоточава, ако той я наблюдава. Нещо повече, казваше тя, работата й била ужасна, всички филми били ужасни; на Бъни нямало да се хареса това, което тя прави. Това било само начин да припечелва пари и трябвало да прави това, което й казват другите; то нямало никаква връзка с живота и Бъни, който е сериозен и образован, би го сметнал за детинско и дори за нещо още по-лошо. Тя го харесвала сериозен, той бил много миличък и бил един от малкото мъже, които действително могли да й кажат нещо за живота; трябвало да си остане такъв и да не обръща внимание на нейните филми.

Това се стори на Бъни малко подозрително — тя протестираше твърде много. Скоро след това той разбра причината — от някои истории за филмовия свят, с които се пълнеха сума страници във вестниците. Ви Трейси се снимала във филм за Русия! Тя играела ролята на красива княгиня от стария режим, попаднала по време на революцията в ръцете на болшевиките, но успяла с едно от прочутите си „измъквания“ с помощта на млад и красив американски агент от тайната служба! Ви работела върху този филм вече шест месеца и точно по средата му взела, че си намерила „болшевик“ за любовник и сега се страхувала да му каже какво точно прави!

Бедният Бъни, той правеше такива неимоверни усилия да язди едновременно два коня! А конете все повече се отдалечаваха един от друг и той малко оставаше да се разчекне по средата! А сега и тази стачка на шивашките работници, която бе смутила спокойствието в главната твърдина на противниците на профсъюзите в Америка. Това беше върхът на редица безредици — първо бяха излезли на улицата трамвайните служители, а след това и дърводелците: беше ясно, че програмата на червените „пробив отвътре“ имаше потресаващ успех и на това трябваше да се сложи край веднъж завинаги. Градският съвет гласува наредба против стачните постове, която забраняваше да направиш дори гримаса пред място, където има стачка. Понеже не всички шивашки работници имаха красиви по рождение лица, имаше доста нарушения на тази наредба и скоро вестниците се изпълниха със съобщения за метежи, жестоко смазвани от полицията. Част от учебната програма на Бъни в университета се състоеше в това Рейчъл Мензис да описва нему и на останалите от „червената група“ как момичета, които само се разхождали на двойки по улицата, били хващани от полицията, която им извивала ръцете до изкълчване.

После една сутрин Рейчъл не дойде на лекции. На следния ден Бъни получи бележка, че Джейкъб Мензис бил бит почти до безсъзнание на стачен пост. Джейкъб бе братът от „дясното крило“, бледият, прегърбен младеж, който се издържаше в университета, като гладеше панталоните на студентите. Бъни напусна своето безопасно правило да отбягва грижите на другите и сметна за свой дълг да отиде до семейството Мензис и съвсем да се разстрои от вида на Джейкъб Мензис на легло, блед като чаршафите и с индуски тюрбан на главата. Мама Мензис със сълзи, стичащи се по страните, повтаряше с ридание една и съща дума на идиш, която Бъни можеше да разбере: „Ой, ой, ой!“ Бащата на Рейчъл, Хаим Мензис, не се виждаше — беше изтръгнал пешовете на сакото си от ръцете на старата и отишъл в главната квартира на стачниците, за да изпълни дълга си.

Следния подиробед, на излизане от лекции, Бъни видя на будката познатия зелен цвят на вечерния вестник и очите му се спряха, както е било пресметнато да спрат, върху кресливо заглавие:

ПОЛИЦИЯТА ОБИСКИРА ЧЕРВЕН ЦЕНТЪР

Бъни купи вестник, както е било пресметнато, че ще купи, и узна, че сутринта един взвод полицаи нахлули в помещението на Съюза на шивашките работници и иззели почти цял камион книжа и документи, от които се очаквало да докажат, че безредиците в индустрията на града са били ръководени и финансирани от червените революционери в Москва. Профсъюзните ръководители били под арест и един от задържаните бил Хаим Мензис, „самопризнал се социалистически агитатор“.