Ъптон Синклер
Петрол (208)

IX

Денят беше горещ като посред лято и прозорците на болничната стая бяха отворени. В съседство, на около двадесет стъпки, имаше жилищна сграда и точно в отсрещната стая с отворения прозорец имаше един от двестате хиляди радиоприемници в щата Калифорния. Обитателката на този апартамент беше една от двестате хиляди домакини, които са свикнали да вършат домакинската си работа под звуците на „Боже Христе, спаси душата ми“ или „Пламенна Мейми, прелъстителко неотразима“. Имаше десетина радиостанции, някои от които работеха непрекъснато, и човек можеше да избере коя да слуша. Тази домакиня от насрещния апартамент, по всичко личеше, имаше, разностранен вкус, затова бдящите край леглото на Пол бяха забавлявани с откъси от хавайския квартет „Алоха“, органов рецитал от Методистката черква, дамския оркестър на бакалската фирма „Пигли Уигли“ и от радиостанцията QXY, която съобщаваше, че участието в изборите, в източните райони било много голямо, а радиостанцията VZW рекламираше оказионни автомобили, някакъв неизвестен оратор призоваваше всички граждани да побързат при урните, а колоратурното сопрано Елвайра Смидърс пееше „Аз те любя, сладки мой, да, аз те лю-лю-юбя-я-я!“.

По телефона се обадиха от Работническата партия и от „Индустриалните работници на света“ от пристанището. Дойдоха и репортьори, които учтиво изслушваха възмущението на Бъни от престъпното нападение и си вземаха по някоя и друга бележка, но не поместваха нищо, разбира се. Вестниците в Ейнджъл сити следват политика, която всяко дете може да разбере: те никога не печатат съобщения, които засягат или увреждат интересите на бизнесмените.

По телефона се обади от Парадайз Мили Уоткинс, сега госпожа Анди Бъгнър. Баща й и майка й със Сади били отишли на молитвено събрание. Мили не знаела точно къде са отишли, но щяла да се помъчи да ги намери. Как е Пол? И когато Бъни й каза, попита дали са съобщили на Илай. Дали вярват в него или не, истина било, че Илай е голям лечител; той изцерил какви ли не хора и сигурно щял да направи това и със собствения си брат! Тогава Бъни изпрати телеграма на Илай, в храма, и му съобщи за състоянието на Пол. След два часа пред болницата спря голяма, скъпа лимузина.

Илай Уоткинс, пророкът на Третото откровение, беше облечен в кремавобял костюм от каша, който подчертаваше високата му фигура. През дните на тази негова слава и сила беше добил похватите на църковен глава. Не се ръкуваше с хората, а само ги фиксираше с големите си изпъкнали светлосини очи и казваше: „Бог да ви благослови!“

А когато се изправи пред брат си, остана загледан в него, без да задава никакви въпроси: той не се интересуваше от рентгенови снимки на черепи, защото бог знаеше всичко, каквото бе необходимо. Най-после каза:

— Искам да остана насаме с брат си.

Нямаше никаква причина да се отхвърли това искане, затова Бъни, Рейчъл и Рут излязоха от стаята.

За Рут нямаше никакво значение къде се намира — тя не можеше да прави нищо друго, освен да гледа вторачено пред себе си с това ужасно треперене на устните, от което на човек му се късаше сърцето. Картина на страшна скръб. Лекарят от болницата я помоли да пийне малко мляко, медицинската сестра й донесе една чаша и Рут го вкуси, но просто не можеше да го преглътне. От очите й рукнаха сълзи. Човек не можеше да й говори, нито изобщо да направи нещо с нея.

Илай си отиде, без да каже нито дума: пътищата господни невинаги са изповедими за простосмъртните. В състоянието на Пол нямаше видима промяна. Рут отново се върна при леглото му, но сега лекарят се разпореди тя да вземе прахче за спане и да легне да поспи: нямало да позволи да се убива тук в неговата болница. Свикнала да изпълнява нарежданията на лекарите, Рут беше отведена да легне, а Бъни и Рейчъл останаха да бодърствуват.