Ъптон Синклер
Петрол (17)

IX

Общото впечатление бе, че в стаята всички се бият, но това сигурно не беше така, защото се намериха няколко души, които разтърваха сбилите се господин Сам и господин Ханк и ги избутаха в противоположни ъгли на стаята. Преди този процес напълно да завърши, Бъни чу един глас да го вика откъм главния вход на къщата.

— Тук съм, татко! — отговори той и изтича при баща си.

Тримата души от компанията на Рос слизаха по стълбата.

— Хайде — каза баща му, — отиваме си в хотела.

— Ах, татко! Какво стана?

— Това е сбирщина глупци и с тях нищо не може да се направи. Не бих взел земята им дори да ми я подарят. Да се махаме оттук.

Те тръгнаха към колата, която бе паркирана малко по-долу встрани от пътя. Изведнъж Бъни се спря и извика:

— Ах, татко, почакай ме само за минутка! Моля ти се, татко, аз се запознах с едно момче, на което искам да кажа нещо. Почакай, моля ти се!

— Добре, побързай! Трябва да преговарям и за един друг договор тази вечер.

Бъни изтича обратно бързо, колкото го държаха краката му. Бе обхванат от същинска паника:

— Пол! Пол! — завика той. — Къде си?

Никакъв звук и нито следа от момчето. Бъни изтича до бараката за дърва, обиколи цялата къща, като продължаваше да вика:

— Пол! Пол!

Изтича до верандичката, отвори задната врата, надникна в празната боядисана в бяло кухня, върна се при бараката и гаража пред нея; застана загледан в тъмните зелеви полета и завика с все сила:

— Пол! Пол! Къде си? Моля ти се, не си отивай!

Но не получи никакъв отговор.

Тогава Бъни чу отново гласа на баща си с тон, който не можеше да бъде пренебрегнат, затова се върна със свито сърце и седна на мястото си в колата. През цялото време по пътя до хотела, докато мъжете обсъждаха новия договор за наем, който възнамеряваха да сключат, Бъни мълчеше и сълзи се стичаха по страните му. Пол си беше отишъл! Може би никога вече нямаше да го види! А беше такова прекрасно момче! Такова умно момче: той знаеше толкова много неща! Беше прозорливо момче и толкова интересно бе да се говори с него! И честно момче — не искаше да лъже и да краде! Бъни се засрами, като си спомни няколко случая в живота си, когато бе лъгал — нищо сериозно, разбира се, за дребни неща, които му се видяха толкова дребнави и подли, огрени така внезапно от честността на Пол.

И Пол не поиска да приеме парите на татко! Татко мислеше, че всички хора по света биха се радвали да получат неговите пари, но това момче се отказа от тях! Сигурно се е разсърдил на Бъни, че настояваше да ги вземе, иначе не би избягал по този начин! Или може да не е харесал Бъни зарад нещо друго и така Бъни не ще го види никога вече!