Ъптон Синклер
Петрол (147)

VIII

Отначало Бъни имаше жестоко подозрение, че баща му е знаел за това арестуване или поне е бил предизвестен преди последните му усилия да задържи Бъни далеч от Калифорния. Но след това съобрази, че по-вероятно е Върнън Роско, който бе имал намерение да разтури „гнездото на болшевизма“ в Раскъм, преднамерено да е отдалечил оттам татко и Бъни. Както и да е, планът нямаше да сполучи, понеже Бъни нямаше да позволи приятелят му да бъде третиран по такъв жесток начин!

Татко беше случайно излязъл и Бъни показа телеграмата на Ви и започна да обсъжда с нея положението. Тя го попита какво мисли да прави. Бъни й отговори, че татко би трябвало да внесе гаранцията поне за Пол.

— Но, Бъни, ти знаеш, че той не може да направи това. Как може да отиде против Върн по отношение на стачката?

— Той трябва да го направи и толкова, Ви! Трябва да съм куче, за да оставя човек като Пол затворен в онази дупка.

— Но представи си, Бъни, че татко не иска?

— Тогава трябва да се върна и туй то!

— Какво можеш да направиш, ако се върнеш?

— Ще търся, докато намеря човек с разум и малко пари.

— Тази комбинация не се намира лесно, мили… Зная, защото съм опитвала. И това ужасно много ще наскърби татко, да не говорим за това, че ще ни развали и почивката. А точно сега научих за едно прекрасно място — вила, която Шмолски купил в Онтарио, но никога не е бил там, много е зает. О, Бъни, а аз мислех, че там ще прекараме така хубаво.

Тя го прегърна, но той почти не забелязваше присъствието й, толкова много бе покрусен от мисълта, че Пол е в затвора, а той, Бъни, е избягал и се забавлява, утешавайки се, че е „на почивка“! Той, който мислеше, че разбира социалните проблеми и има някакъв идеал или поне малка представа за това кое е добро и справедливо! Той се освободи от прегръдките на Ви и закрачи из стаята, като ругаеше себе си за отстъпничеството си и мръсните мошеници, които управляваха окръга Сан Елидо и крадяха средствата, отпуснати за поддържане на затвора и за храна на затворниците. Бъни кършеше ръце в отчаяние, а Ви го гледаше изумена: това беше за нея нов аспект на нейното зайче Бъни, когото мислеше за толкова сладък, мек и топъл!

— Слушай, скъпи! — прекъсна го тя изведнъж. — Спри за малко и ми говори спокойно. Знаеш, че аз не ги разбирам много тези работи.

— Какво има?

— Как можеш да си сигурен, че Пол не е нарушил някой закон?

— Защото го познавам. Зная идеите му. Говорил съм за тази стачка от начало до край, как трябва да бъде подготвена, колко важно е да накараш хората да бъдат единни и как всичко останало трябва да бъде подчинено на това нещо. Това е, каквото е правил, и затова Върн го е натикал в затвора.

— Сигурен ли си, че го е направил Върн?

— Разбира се, той и останалите от комитета на петролните господари. Какво друго са онези чиновници в Сан Елидо, ако не и послушни слуги на петролните магнати? Преди да дойде Върн, там управляваше татко: виждал съм го със собствените си очи да им дава пари, и то неведнъж.

— А не могат ли, според тебе, да имат доказателство, че Пол тихомълком е насърчавал някакво насилие?

— Не зная какво доказателство може да са изнамерили. Върн почти открито ми призна, че има шпиони в тази група, и аз не зная какво може да са скроили тези шпиони, а всъщност не би могъл да го знае и сам Върн. И това е едно от най-отвратителните неща в това положение. А другото е… виждаш ли го това обвинение: „заподозрени в престъпен синдикализъм!“ Това, което наричат „престъпен синдикализъм“, значи пропаганда за сваляне на правителството или смяна на обществения строй със сила; но както виждаш, те не те арестуват за това, а арестуват за „подозрение“ в такова нещо! С други думи, ти проповядваш някаква идея, която някой неук полицай или мошеник чиновник реши да сметне за опасна, и те хвърлят в затвора, и там си и останеш: съдилищата са претоварени и може да те държат и година без съд и без надежда да ти дойде редът.

— О, Бъни, сигурно не могат да направят такова нещо!

— Те го правят и сега. Познавам хора, с които са го правили. Нарочно определят много голяма гаранция, та работниците да не могат да я внесат. И мислят, че ще могат да направят същото с Пол Уоткинс, най-добрия приятел, който някога съм имал, най-честния човек, когото съм някога познавал… да, бога ми, той беше в Сибир, служи там през войната и се върна оттам болен… а преди това беше здрав като камък, селянин, честен и простодушен, без никакви пороци. Ето каква награда му дават за това, че е служил на тази страна… бих искал да ги видя как ще ме накарат аз да се бия за такава държава!

Бъни избърса сълзите от очите си, отново закрачи из стаята и се спъна в един стол. Ви го прегърна и пошепна:

— Слушай, мили, познавам едни хора, които имат пари и бих могла да ти помогна. Остави тази работа на мене за няколко часа и не казвай нищо на татко — какъв смисъл има да го безпокоим напразно? Ако успея аз да уредя нещо, той ще може да каже на Върн с чиста съвест, че нищо не знае, и така ще е по-добре за всички.

Тя излезе и се върна след няколко часа. Бъни трябваше да телеграфира на Рут, че нито той, нито баща му могли да направят нещо, но един приятел се заинтересувал от случая и парите били изпратени чрез „Американ Бондинг Къмпани“ и тяхната служба в Ейнджъл сити щяла да уреди освобождаването на Пол. Бъни я попита:

— Как успя да направиш това?

А тя му отговори:

— Колкото по-малко знаеш по този въпрос, толкова по-добре! Познавам хора, които притежават недвижими имоти в Ейнджъл сити, а освен това доходи, и работодатели, които са загрижени да бъдат щастливи и доволни.

Бъни каза, че сигурно това е струвало много и че трябва да се издължи. Тогава Ви каза:

— Да, то струва цял куп пари и ти ще трябва да ги платиш в целувки и любов и трябва да започнеш още сега.

Тя се хвърли в прегръдките му, той я обсипа с целувки и в сърцата им като че ли зазвуча оркестрова музика. Много тревожно нещо е да чувствуваш цял оркестър в себе си.