Ъптон Синклер
Петрол (182)

XI

След това се случи друго странно нещо, за което да говорят; нещо, което още по-трудно бихте отгатнали. Американските вестници в Париж публикуваха съобщение от Ейнджъл сити, в което се казваше, че Илай Уоткинс, самозван религиозен пророк, бил смятан за удавен. Той отишъл да плува на плажа, като оставил дрехите си в стаята на хотела, и оттогава никой вече не го видял; сега търсели трупа му. Това бяха всичките сведения за известно време; татко клатеше глава и казваше:

— Чудно нещо! Един човек, чийто бог спаси толкова много други хора, същият този бог не може да спаси собствения си пророк! Какво ли ще стане с този огромен храм, който беше лична собственост на Илай?

После дойдоха и нюйоркските вестници, а по-късно и вестниците от Ейнджъл сити с подробностите на тази история, ден след ден заемащи цялата първа страница. Тялото на Илай не можело да се намери. Вярващите от храма наели водолази, осветявали вечерно време водата с прожектори, а хиляди негови последователи обикаляли през деня край брега, извършвали богослужения за съживяване, плачели и се молели на бога да им върне възлюбления им вожд със зелен бански костюм. Това продължи една-две седмици и беше много чудно, защото най-дългото време, което един труп може да остане в морето, без да плувне на повърхността, е девет дни, и никога преди това не беше се случвало тялото на удавен да не бъде изхвърлено на брега.

Тогава, все по-изумително и по-изумително, във вестниците започнаха да се промъкват загатвания — те се бояха да кажат нещо определено, но намекваха или цитираха други, които намеквали, че Илай не бил удавен: Илай бил видян ту на едно място, ту на друго, и винаги в компанията на известна млада жена, за която слуховете разправяли, че била пазителка на свещените одежди в храма. Разбира се, когато видя за пръв път един от тези намеци, татко си спомни онова, което двамата с Бъни бяха видели един ден в хотела край морския бряг, и извика:

— Бога ми, този човек им играе трик! Той е избягал да си поживее живота с някоя жена!

Това беше голяма сензация! Татко говореше за нея с часове, тя почти измести духовете в ума му. То съвсем не беше шега, защото докато търсели тялото на Илай, двама души загубили живота си: един от водолазите се простудил и умрял от пневмония и един от вярващите, като видял нещо, което му заприличало на човешко тяло, влязъл много навътре и се удавил. А ето че татко знаеше ключа на мистерията. Не беше ли негов дълг да съобщи фактите на преподобния Пубър?

И нови сензации: хората от храма започнали да получават писма от похитители, които твърдели, че са отвлекли Илай, както бил със зеления си бански костюм, и го държали на скришно място, и искали половин милиона долара откуп! Какво беше това? Никой в Ейнджъл сити не можеше да бъде сигурен. Наистина ли пророкът беше отвлечен? Или беше вярно, че се разхожда из щата с госпожица Х., както вестниците наричаха бившата пазителка на свещените одежди? Едно от най-забавните неща в скандала беше, че различните млади двойки, тръгнали на любовни приключения с кола — любимо развлечение на богатите, — сега се оказаха в неудобно положение: из целия щат репортьори и полицията търсеха Илай и госпожица Х., и тежко на този млад рус мъж, който попаднеше с момиче в хотел без венчално свидетелство!

Развръзката, когато най-сетне дойде, беше толкова сензационна, че веднага бе съобщено с телеграма и така спести на татко досадното чакане. Тридесет и пет дни след изчезването на Илай някакви рибари, като карали лодката си в един залив на няколкостотин мили от Ейнджъл, сити, видели човек, който плувал към брега и го прибрали в лодката си; и, о, чудо, той бил висок, рус мъж със зелен бански костюм — накратко, това бил пророкът! Историята, която разказал, била, че когато видял да го отнася навътре в морето, той се помолил на бога и бог чул молитвата му и изпратил три ангела да го държат над водата. Името на единия от тези ангели било Стив, вторият бил жена, чието име било Роузи, а третият бил мексикански ангел и името му било Фелипе. Ангелите се редували да го държат за презрамките на зеления му бански костюм, а когато му прилошавало от глад, един от ангелите отлитал, за да му донесе храна. Те го поддържали дори когато спял спокойно във водата. И така в продължение на целия период от тридесет и пет дни Илай последователно плувал или спял. Дошъл дяволът с огнени криле и прогонил добрите ангели и завързал ръцете на Илай отзад, така че малко останало да се удави. Но той се помолил на господа и ангелите го избутали до една стара ръждясала тенекиена кутия и я държали, докато той претрил въжето о острите й ръбове и пак бил в състояние да плува.

И ето пророкът беше здрав и читав, въпреки приключението си, а когато слезе на брега и се облече, репортьорите се събраха около него запъхтени от бързане, защото в тези скептични времена не ставаха много чудеса, а това беше несъмнено чудо. Около пророка се събраха цели тълпи, които пееха „осанна“ и постилаха пътя му с цветя, а когато той се върна в Ейнджъл сити, просто не бихте могли да си представите възбудата: петдесет хиляди души на гарата — това надминаваше успеха, постиган и от най-великите кинозвезди. А когато стигна в храма, там неговите последователи падаха на колене и плачеха от радост, защото господ чул молитвите им и им върнал пророка; шест пъти на ден огромната зала се претъпкваше, градината пред храма беше пълна с народ, мощният гръмовит глас на Илай се предаваше от десетина високоговорители и мъже и жени падаха на колене при звука му и викаха:

— Слава на бога!

Разбира се, имаше и скептици, хора, в чиито сърца се бе промъкнал дяволът, които отказваха да повярват историята на Илай и продължаваха да говорят за син автомобил, каран от хубава жена с мъж с прикрито лице и черни очила до нея. Говореха за подписи в хотелски регистри, за специалисти по установяване автентичността на почерка и други такива сквернословия, но всичко това нямаше никакво значение за верующите в храма и той продължаваше да се пълни по цял ден и цяла нощ, както никога по-рано в историята на религиите. Пак и пак разправяше Илай преживелицата си, пълна с най-убедителни подробности — ами че той разказа дори как крилете на ангелите пърхали и понякога пръскали вода в лицето му; предаваше и дума по дума какво му казвали ангелите. Пророкът заявяваше, че щом господ със своето всемогъщество е могъл да запази Йона три дни и три нощи в утробата на кита, а Седрах, Мисах и Авденаго в огнената пещ, защо да не може да държи Илай Уоткинс над водата? Ясно е, че никой не можеше да отговори на този въпрос.

И тогава стана нещо, което разреши въпроса и допълни славата на Третото откровение. Веднъж Илай погледнал в зеления си бански костюм и какво открил там… едно снежнобяло перо. Той го познал, разбира се — доказателство за неговата история, оставено там по милост божия! Когато това ново чудо стана известно, хвалебствените песни и викове на верующите разтърсиха храма; ангелското перо беше сложено под стъклен похлупак и поставено зад мястото, където Илай проповядваше, и — такава беше милостта божия — всеки, който само погледнеше тази реликва, веднага получаваше изцеление на всички страдания и му се прощаваха всички прегрешения, да, дори и най-смъртният грях на блудството.