Ъптон Синклер
Петрол (65)

VII

Валеше първият за сезона дъжд, Бъни стигна доста късно и видя, че Юнис си е в къщи и не беше изпълнила заплахата да си намери друг любовник. Не, тя правеше опит за нещо, което беше прочела в една книга на майка си, нещо, което се наричаше „телепатия“: човек затваря очи, „съсредоточава се“ и „поисква“ някой да направи нещо, и тогава той го прави и така се потвърждава новата теория за „предаване на мисли“. Юнис я изпробваше и когато чу стъпките на Бъни на верандата, скочи с лек писък на възторг, хвърли се в прегръдките му и докато го обсипваше с целувки, разказа му за този чуден успех на експерименталната психология.

— О, Бъни, знаех си, че не можеш да бъдеш толкова жесток с мене! Знаех, че ще дойдеш, защото съм сама в къщи, мама излезе да събира помощи за сръбските сираци. О, Бъни, ела!

И го задърпа към стълбите.

Бъни не смяташе, че е много удобно, и се опита да устои, но тя заглуши протестите му с целувки.

— Ти, глупаво момче, нима искаш да излезем и да спрем с колата някъде в дъжда? Или искаш да отидем в хотел тук в града, където всички ни познават?

— Но, Юнис, майка ти…

— По дяволите майка ми! Майка ми си има любовник, и аз го зная, и тя знае, че го зная. И ако още не знае за тебе и мене, време е да се досети. Ела горе в моята стая.

— Но, Юнис, как ще изляза след това?

— Ще излезеш, когато те пусна, и може да е утре сутрин, и ще бъдеш посрещнат с подходящо гостоприемство.

— Но, Юнис, никога не съм чувал такова нещо!

— Бъни, ти говориш като баба си.

— Но, мила, какво ще кажат слугите?

— По дяволите слугите! — каза Юнис. — У вас можеш да живееш както се харесва на слугите, но тук това няма да стане… поне тази вечер!

И за да спести на Бъни чувството на неудобство, тя го държа в стаята си до сутринта, докато съобщи това на майка си, и дори да бе имало някакви душевни гърчове, Бъни нищо не узна, защото покровителката на сръбските сираци закусваше в леглото си и четеше в сутрешния вестник дописката за модната й благотворителност.

След това ледът се строши, а както казват французите, важна е първата стъпка, макар и да подлежи на съмнение дали някой родител в старомодна Франция е бил принуждаван да направи такава голяма стъпка. Дъждовният сезон продължи и направи срещите на открито невъзможни, затова всеки път, когато му се заповядаше, Бъни оставаше в дома на Юнис и всичко това имаше семеен и почтен характер, според напредничавите модерни разбирания. Пропусната беше всъщност само една малка подробност и Бъни каза:

— Юнис, защо не отидем да се оженим и да свършим с тази работа?

Изненада го бурният начин, по който реагира момичето:

— О, Бъни, ние си прекарваме така добре времето, защо искаш да развалиш всичко?

— Но защо това ще го развали?

— Всички женени хора са нещастни. Зная, защото съм ги наблюдавала. Мама и татко биха дали милион долари… е, може би не чак толкова, но положително сто-двеста хиляди, ако можеха да се разведат, без да трябва да се вдига много шум по съдилища и без всички онези ужасни неща, които ще поместят вестниците, без да им публикуват снимките и така нататък.

— Но ние не ще трябва да правим това, мила.

— Откъде знаеш, че не ще трябва? Ако се оженим, ти ще мислиш, че имаш някакви права над мене и тогава няма вече да правиш това, което ти казвам, и аз няма да съм щастлива. О, моля ти се, нека си живеем както си искаме, а не както се опитват да ни накарат другите. Цял живот хората са ме карали да правя едно или друго, а аз съм воювала против тях, дори срещу тебе, Бъни, мечето ми.

Тя имаше куп такива обръщения, защото неговото име, както схващате, се използуваше като нарицателно в любовните срещи; компанията танцуваше свой танц, известен като „Прегръдката на Бъни“, и той често чуваше за това.

В това благоденствуващо и модно общество всичко изглеждаше отстрани напълно благопристойно и порядъчно и отговаряше на брачните изисквания, определени от законите и проповядвани в черквите. Но когато човек, надникнеше по-дълбоко — навред, във висшите и ниските кръгове, — установяваше, че тези човешки същества, чувствувайки се нещастни, са стигнали до свои частни споразумения. Съпрузи и съпруги си предоставяха свобода, разменяха партньорите си, водеха в домовете си приятели, които бяха всъщност заместители на съпруга или съпругата; имаше компаньонки, секретарки, гувернантки и братовчедки, които играеха същата роля… а децата, когато го откриеха, използуваха го, за да упражняват натиск върху родителите си — нещо като неофициално семейно изнудване, чрез което получаваха коли, кожени палта, бисерни огърлици и най-ценното от всичко: правото да живеят както те си искат.