Ъптон Синклер
Петрол (146)

VII

Татко се занимаваше с работата, която го беше довела на изток. Той не говореше много за нея, това беше твърде необикновено и даваше основание на Бъни да мисли, че е нещо непочтено. След някой и друг ден го изкопчи от баща си: отнасяше се за периметрите, запазени от флота, които те имаха намерение да вземат. Президент Хардинг беше встъпил в длъжност и съгласно уговорката бе направил Барни Брокуей главен прокурор и назначил човека на Върнън Роско за държавен секретар на вътрешните работи. Това беше сенаторът Крисби, стар продажен политикан, който бе служил на Роско и О’Райли, когато се бяха заели да смъкват едно мексиканско правителство и да турят на власт друго: те бяха надвесили над главите на мексиканците заплаха от американска интервенция и този Крисби, като сенатор на Тексас, беше вдигал врява за война и малко остана да сполучи. Той не можел да остави на мира жените, казваше татко, и затова бил вечно без пари и готов за всяка нова работа, която му се предложеше.

Сега щял да осигури на петролните магнати арендата на цяла редица ценни периметри почти безплатно, но искаше срещу това много пари; имало мнозина, които искали сега отново много пари. Ето кое било трудното с политиците: купиш ги преди изборите, а след изборите трябва пак да ги купуваш, защото никога не държат на думата си като бизнесмените. Татко дошъл тук, за да се срещне с един адвокат, когото Върн смятал за най-големия в страната, и да създадат една корпорацийка, която щяла да има за цел да купува правителствените служители легално. Разбира се, татко не го каза така грубо, но Бъни настоя, че то значеше точно това, и пита как ще стане тази работа. Татко му отговори, че един наистина добър адвокат може да направи всичко. Това щяло да бъде канадска корпорация, така че нямало да има нужда да се подчинява на законите на Съединените щати; а хората, които щели да участвуват в нея, щели в крайна сметка да получат периметрите. Бедата била обаче там, че никой не можел да бъде сигурен колко ще им струват периметрите, а Пит О’Райли и Фред Орпан искали да накарат татко и Върн да вложат много пари. Върн се пукал от яд и казвал, че те могат да се махнат по дяволите, и искал татко да се настани и да поостане в Ню Йорк, да ги блъфира. Дали може Бъни да се реши да отсъствува до края на семестъра и може би да се позанимава с частен преподавател, та да си вземе изпитите през есента.

Бъни каза, че не държи много на университета, но това го безпокои: защо татко се бърка в тази канадска корпорация? Татко настоя, че всичко било напълно в ред и че имал най-добрия адвокат в страната. Но Бъни го попита:

— Сигурен ли си, че Върн не те мами?

Татко се възмути: как можело да му мине през ума на Бъни подобна мисъл, та нали Върн бил най-добрият му приятел, който бе имал някога в своите делови отношения, той бил от честен по-честен.

— Да, татко, но в търговията няма приятелство. И защо Върн не подкупва сам? Защо не дойде той в Ню Йорк?

— Но, сине, Върн трябваше да се занимава със стачката; сам знаеш, че сега не можеше да остави работата. Той свали този товар от раменете ми и би трябвало да си доволен.

Татко добави наивната бележка, че другите съдружници не искали да го оставят да се занимава с работниците, тъй като бил „твърде мекушав“. Тази фраза прозвуча познато.

Оказа се, че Ви и татко бяха разменяли мисли. Ви също искаше да си позволи почивка; щели да отидат в Канада, за да свършат работата на татко, а след това да намерят някое хубаво място, където вместо отегчителната гимнастика двамата с Бъни щели да кръстосват из горите и да плуват в красиво езеро. Така татко изпрати телеграма до ректора Алонсо Т. Каупър, доктор на богословието, доктор на философията, доктор на правото, като обясни, че много важна работа принуждавала Бъни да остане известно време на изток, и питаше дали би могло да се уреди Бъни да се яви на изпитите си през есента. Доктор Каупър телеграфира, че университетските власти с удоволствие щели да направят тази услуга.

И после, точно на сутринта, когато всичко беше уредено, Бъни получи телеграма, отвори я и прочете подписа: Рут Уоткинс. Само с един бърз поглед разбра съдържанието: Пол, Еди Пиат, Бъд Стоунър, Джик Дъган и четирима други от тяхната група били арестувани като „заподозрени в престъпен синдикализъм“ и изпратени в окръжния затвор в Сан Елидо; за Пол искали гаранция десет хиляди долара, а за останалите по седем хиляди и петстотин.

„Нищо не са направили, всички знаят това — гласеше телеграмата. — Затвориха ги просто да не бъдат тук през стачката. Затворът е ужасно място. Здравето на Пол не ще издържи. В името на старото приятелство моля осигури гаранцията за всички. Положително няма нужда да уверявам, че гаранцията няма да пропадне.“