Ъптон Синклер
Петрол (33)

VIII

Чу се гласът на татко, който викаше Бъни; той се сбогува и изтича надолу по дерето. Татко седеше в колата.

— Отиваме в Парадайз — каза той. — Но най-напред смени изцапаните с петрол обуща.

Бъни обу други и сложи изцапаните в багажника. Той се качи, те тръгнаха по черния път и татко забеляза с весела усмивка:

— Е, сине, ние притежаваме чифлика!

Татко се забавляваше с играта, която току-що бе изиграл, и разказа за нея на Бъни, без да помисли за впечатлението, което щеше да остави у него. Татко тактично заговорил на господин и госпожа Уоткинс за липсата на хляб за семейството и това накарало господин Уоткинс да му опише цялото положение. Чифликът бил ипотекиран за хиляда и шестстотин долара и имало почти триста долара неплатени лихви, и те получили от банката последно предупреждение, че идущата седмица ипотеката щяла да бъде обявена за пресрочена. Тогава татко им обяснил, че търси място за лятно лагеруване, където синът му ще може да живее на открито, и че ще купи чифлика на добра цена. Бедната госпожа Уоткинс започнала да плаче: тя била родена на това място, изглежда то било тяхно открай време. Татко й казал, че нямало защо да се безпокои, те могли да си останат тук и да запазят всички права за обработване на земята — той щял да им я даде под наем за деветдесет и девет години срещу наем от десет долара годишно. Старият стиснал ръката на татко: знаел, че господ ще ги спаси, казал той. Татко решил, че това е добър ход, и обяснил, че господ го е изпратил съгласно откровението на Истинното слово, след което господин Уоткинс изпълнил всичко, което господ казал на татко да му каже да направи!

И Дж. Арнолд Рос сложил финансите на това семейство в ред, и как! — нямало вече да има такива глупости, да си дават парите на разни мисионери! Господ казал на татко да каже на господин Уоткинс, че трябва да използува парите си за храна, облекло и образование на децата си. Нещо повече, господ му казал, че парите, които останат след изплащане на дълговете, не трябвало да се дадат на ръка, а да се състоят от депозитни удостоверения, поверени на попечители, които ще им плащат рента от около петнадесет долара месечно — нещо далеч по-хубаво, отколкото да плащат на банката почти десет долара на месец лихва за ипотеката! Освен това господ разпоредил парите да останат в полза на децата и приятелят на Бъни Пол, можел да благодари на татко, че и за него бил запазен дял. Господин Уоткинс казал, че единият от синовете му бил черна овца й не бил достоен за божията милост, но татко му изложил като откровение на Истинното слово, че нямало овца, която да е толкова черна, че господ да не може да я измие до бяло, когато му дойде времето, и господин Уоткинс с радост приел това откровение и той и жена му сложили подписите си под договора за продажба, съставен от татко. Продажната цена била три хиляди и седемстотин долара — сума, определена от самия господин Уоткинс: той казал, че тази земя по хълмовете струвала по пет долара акърът, и изчислил направените от него подобрения на петстотин долара. Те не стрували в действителност толкова, те били куп развалини, каза татко, но той приел изчислението на стареца. Съгласно договора господин Уоткинс щял да разполага с вода, достатъчна за напояване на два акра земя, горе-долу колкото обработвал й сега; разбира се, щял да му даде и повече, ако би могъл да я използува, но искал да изключи всички възможни спорове за права върху водата. Сутринта господин и госпожа Уоткинс щели да отидат в Парадайз и татко щял да наеме там четириместна кола и да ги отведе в някой друг град, където да оформят всичко без много шум.

Междувременно татко отивал в Парадайз да довери на единствения тамошен посредник по продажба на недвижими имоти задачата да му купи още земя.

— Защо не Повикаш Бен Скът? — попита Бъни.

Но татко отговори, че Бен бил мошеник и че го хванал да се опитва да взема комисионна и от противната страна. При това един местен човек можел да свърши работата по-добре и татко можел да го подкупи с извънредна комисионна, затова Бъни да внимава и да види как ще го направи. За щастие татко се погрижил да вземе със себе си чек за три хиляди долара:

— Не знаех точно колко време ще останем на стан тук! — каза той с присъщия му лек хумор.

Те пристигнаха пред кантората, на която имаше табела „Дж. Х. Хардейкър, посредничество за покупко-продажби на недвижими имоти, осигуровки и заеми“. Господин Хардейкър седеше вдигнал крака върху бюрото, с пура в уста и чакаше плячката си; беше мършав паяк с гладен вид и нито за миг не се излъга от татковите стари ловни дрехи в защитен цвят — той разбра, че тук има пари, бързо свали краката си и изпъна гръб. Татко седна, заговори за времето, попита нещо за земетресението, а след това каза, че имал роднина, който по здравословни причини искал да живее на открито и татко току-що купил чифлика на Ейбъл Уоткинс, и му се струвало, че би искал да отглежда кози на широка нога, та дали не би могъл да купи съседни имоти? Господин Хардейкър отговори веднага, че имало за продан сума земя по хълмовете: например съседният имот на Банди… и господин Хардейкър извади голяма карта и започна да показва на татко с молива си — той бил близо хиляда акра, но бил в по-голямата си част навътре в хълмовете и много каменист. Татко попита каква е цената и господин Хардейкър каза, че земята по хълмовете вървяла по пет-шест долара акърът. И започна да показва други парцели, а татко каза да почака малко, извади хартия и молив и започна да записва имената, площта и цената. Изглежда, всичко тук наоколо можеше да се купи — колчем посредникът пропуснеше да включи някой имот, татко питаше:

— А този тук?

Господин Хардейкър отговаряше:

— Това е мястото на стария Раскъм… да, това може да се вземе!

Тогава татко каза:

— Нека запишем всички!

Странно изражение започна да се изписва по лицето на господин Хардейкър — той взе да проумява, че е настъпил решителният час в живота му.

— Господин Хардейкър — каза татко, — хайде да поговорим открито! Аз искам да купя земя, ако мога да я купя изгодно. Разбира се, веднага щом разберат, че я искаш, хората започват да надуват цената, та да бъдем наясно: аз я искам само на изгодна цена, в противен случай не ми трябва и ако някой започне да надува цената, кажете му направо да забрави цялата работа и аз също ще я забравя. Но цялата земя, която можете да закупите на разумна цена, купете за моя сметка и вземете от продавача полагаемата ви се комисионна, а освен това ще получите пет на сто комисионна и от мене. Това значи, че искам да бъдете мой човек и да направите всичко, за да ми осигурите земята на възможната най-ниска цена. Излишно е да ви обяснявам, че единственото ми желание е да купя земята бързо и без шум, така че хората да нямат време да решат, че има някакво прекомерно търсене. Разбрахте ли ме?

— Да! — каза господин Хардейкър. — Не съм сигурен обаче дали може да стане без шум: това е малко градче, хората доста приказват, а сключването на сделка иска време.

— Съвсем няма да е необходимо много време, ако постъпите както ви кажа и проявите здрав разум. Няма да споменавате името ми, ще купувате за непознат клиент и ще купувате в брой, което значи, че ако хората са тук, ще сключвате сделките веднага.

— Но за това ще трябват доста пари — каза господин Хардейкър, малко изплашен.

— Имам малко пари в джоба, а освен това нося и един чек за три хиляди долара, който мога да осребря утре сутрин. Виждате ли, господин Хардейкър, моята страст е лов на гълъбици затова си бях наумил, че ако намеря достатъчно гълъби, ще си купя малко земя за ловуване. Обаче трябва добре да разберете: аз мога да ходя на лов както на този хълм, така и на друг, но не искам никой да ме сметне мене за гълъб!

Татко извади от портфейла си писмо от директора на голяма банка в Ейнджъл сити, препоръчващо го на всеки, който се интересува, като човек с голям, капитал и абсолютна честност. Бъни знаеше, че татко има две такива писма — едно на името на Джеймс, Рос, а другото на името на Дж. Арнолд Рос първото използуваше, когато си купуваше петролни полета и никой още не беше открил навреме идентичността му с Дж. Арнолд Рос!

Предложението на татко беше следното: той ще направи договор с господин Хардейкър, според който господин Хардейкър ще бъде упълномощен да откупува десетдневна опция за покупко-продажба на земята на желаещите да продават парцели, изброени в дълъг списък, с обозначение на тяхната площ и цена, като заплаща пет на сто върху покупателната стойност на всяка опция, а татко се задължаваше да оформи всички тези сделки в срок от три дни и да заплати на господин Хардейкър пет на сто върху всички покупки. Господин Хардейкър, разкъсван от страх и користолюбие, най-сетне каза, че ще се опита и ако татко не изпълни задължението си, ще може лесно да обяви фалит. Посредникът седна пред ръждясалата си пишеща машина и написа договора в два екземпляра с дълъг списък на земите, които щяха да струват на татко малко над шест хиляди долара. Те прочетоха договора два пъти и татко го подписа, с леко трепереща ръка го подписа и господин Хардейкър, а татко каза — добре, — наброи десет банкноти по сто долара на бюрото и каза на господин Хардейкър да се залови за работа веднага. Щяло да бъде добре, ако приготви предварително опциите, та да трябва насрещната страна само да ги подпише, и татко мислел, че има бланки в колата, но не бил сигурен, затова ще отиде да види. Той излезе и господин Хардейкър съвсем между другото дружелюбно попита Бъни:

— Какво работи баща ти, младежо?

Бъни се усмихна на себе си и каза:

— О, татко се занимава с различни работи, купува земя и много други неща.

— Какви други неща?

— Ами има магазин, понякога купува машини и дава пари под лихва.

В това време татко се върна; по една щастлива случайност той имал снопче бланки за предварителни договори в колата и Бъни отново се засмя в себе си, тъй като никога досега не бе видял да се случи така, че да няма точно необходимия документ, или точно необходимото сечиво, или нужната храна, или точно необходимия антисептик и бинт, скътани някъде в колата!