Ъптон Синклер
Петрол (118)

VII

Разговорите на тази вечеря, както и на всички подобни вечери в Америка по това време, приличаха на разходка по ръба на хлъзгав ров. Рано или късно ще се подхлъзнеш вътре, не ще можеш да излезеш и ще трябва да довършиш разходката си в рова.

— Господин Рос — каза Анабел в качеството си на домакиня, — виждам, че не пиете виното си. Можете да се доверите на това, което ви поднасяме — всичко е от преди войната.

И така те попаднаха в трапа и заговориха за възбраната върху спиртните напитки.

Законът беше в сила от преди две и половина години и едва сега богатите почнаха да си дават пълна сметка за размера на наложеното им унижение. Въпросът не беше във високите цени — те всички търсеха начин да харчат повече пари, — а в неудобството и несигурността в това, което купуваха. Мнозина избягваха това безпокойство, като се доверяваха сляпо на определен контрабандист: Бъни установи като невероятно, но всеобщо явление, че хора, най-цинични в друго отношение, за които бе принцип в живота да не се доверяват никому, повтаряха най-невероятни истории, които представители на престъпния свят им разказваха, как еди-коя си каса с уиски била току-що внесена тайно от Мексико, или че дори била открадната от личните припаси на някой херцог, дошъл на посещение в Канада.

Те разговаряха за последните събития в трагедията, сполетяла Коски, един от кралете на филмовия свят, който имал безценни запаси в избата на вилата си и взел предпазни мерки да ги зазида с дебела тухлена стена и да загради с врати, каквито можело да се видят само в банкови подземия; но в отсъствието на собственика дошли крадци, вързали пазача и му запушили устата с кърпа, пробили дупка в пода на гостната над избата, измъкнали всичко с въже и макара и го отнесли с камиони. Оттогава Коски се разправял с властите, обвинявал ги, че били съучастници на крадците, повикал чужда детективска агенция и заплашвал със скандал, от който щели да затреперят гащите на цялата полиция. По този начин успял да си върне голяма част от бъчвите и бутилките, но, уви, истинските питиета ги нямало, защото всички били изпразнени и напълнени отново с фалшификати. И ето след това контрабандистите се въоръжиха с убедителна лъжа: стоката била от оригиналните напитки на Коски! Милиони галони от оригиналните напитки на Коски се пиеха в Калифорния и дори в съседните щати.

Изведнъж Ви Трейси плесна с ръце:

— Ах, слушайте! Зная нещо за Коски! За него и за някои други! Чул ли е някой от вас „Молитвата на киното“?

Настъпи мълчание. Никой не беше я чувал.

— Това е нещо за всички ни, на което трябва да научим децата си да казват всяка вечер и сутрин. То е сериозно и не бива да се шегувате.

— Да се помолим! — чу се гласът на Беси Бари.

— Съберете ръце като послушни дечица — заповяда Ви — и наведете глави.

След това бавно, с тържествен тон започна:

— Кино наше, което си на небето, Холивуд да е името ти. Да дойде Коски, да бъде волята му, както в студиото, така и в леглото.

Чу се едно ахване, след това всички избухнаха в гръмогласен смях: нямаше нужда от обяснения, те всички знаеха своя император, господаря на съдбините на стотици киноактриси.

— Продължавай — завикаха от всички страни и момичето продължи да нарежда призив, в който прозвучаваха фрази и ритъмът на господнята молитва, като вмъкваше имената и на други господари в техния потаен свят, винаги с неприлични намеци. Това бе своеобразна сатанинска литургия, която с вълшебство пресече разговора им за възбраната върху спиртните напитки. Те говориха известно време за сексуалните навици на господарите си: кой с кого живял, с какви скандали заплашвал, в кого стрелял, кого тровил. Имаше вълнуващи криминални мистерии, които можеха да дадат материал за цели часове разговор при всяко холивудско събиране: човек можеше да чуе пет-шест различни разрешения, всяко от тях сигурно и нито две, които да приличат едно на друго.