Ъптон Синклер
Петрол (100)

XI

Бъни трябваше да говори с Хенриета Ашли. Срещата не беше толкова мъчителна, както беше очаквал, тъй като тя скри болката си под булото на достойнството.

— Съжалявам, Арнолд, но започвам да се страхувам, че в тебе има нещо, което те кара да изпитваш удоволствие от тази лоша слава.

Бъни се опита да прояви смирение и да премълчи този упрек, но не можа: имаше нещо в него, което бе отегчено от схващанията на Хенриета, а когато човек е отегчен, той не може вече да храни романтични представи за някое момиче.

След това дойде редът на близките му в къщи! Най-напред леля Ема, ужасена, разплакана и напълно объркана. Бъни не беше получил наградата! Леля Ема си беше втълпила, че е имало награда и че Бъни е щял да я получи, ако не беше с червените. Тази ужасна опасност от болшевишки агенти в самия им дом! Леля Ема беше слушала страшни истории от различни лектори в нейния женски клуб, но никога не беше и помисляла, че тези пратеници на сатаната можеха да изкушат любимия й племенник.

— Пази се, леличко — каза племенникът, — следващата може да си ти!

След това Бърти. Бърти беше направо побесняла. Тъкмо била поканена на гости у много интересните за нея Атертън Стюартс, но сега щяло да я е срам да се покаже сред порядъчни хора. И това ставало всеки път: щом тя постигнела някакъв успех в обществото, пристигал Бъни и правел някой от своите гафове. Това било най-отвратителното нещо, което можело да се случи, и то говорело за лошия му вкус. Бърти и Бъни доста се обичаха и се ругаеха един друг с истинска братска и сестринска откровеност.

И най-после татко, който беше чудесен човек: никога не казваше нито дума, нито задаваше въпроси, и когато Бъни започна да обяснява, каза:

— Няма значение, сине, зная точно как е станало!

И това беше вярно: той познаваше Пол и Хари Сигър и добре четеше мислите на момчето си. И познаваше трагедията на живота — че всяко поколение трябва да прави свои собствени грешки.

Шумът заглъхна изненадващо скоро. След няколко дни състудентите на Бъни го „занасяха“, всичко бе някаква шега. Имаше само една сериозна последица: господин Даниел Уебстър Ървинг получи писмо от ректора Каупър, с което му се съобщаваше предварително, като проява на учтивост, че договорът му със „Съдърн пасифик юнивърсити“ не ще бъде подновен за следващата година. Преподавателят показа това писмо на Бъни и сухо се усмихна; Бъни страшно се ядоса и искаше да отиде да изнуди преподобния доктор още веднъж. Но господин Ървинг му каза да остави тази работа — имало твърде много начини да се направи непоносим животът за един учител, който не е желан. Той щял да се обърне към агенциите за търсене на работа, да напише маса писма и да се премести на някоя целина.

— Разбира се — добави той, — при положението, че успея да намеря нещо. Те имат доста стегната организация и може да се окаже, че съм в черните им списъци.

— Как предполагате, че са ви заподозрели, господин Ървинг?

— Това трябваше да се случи — каза той. — Те имат толкова много шпиони.

— Но ние бяхме така предпазливи! Никога не сме споменали името ви, освен в нашата малка група!

— Сигурно са имали свой шпионин между вас.

— Искате да кажете студент?

— Разбира се.

И смеейки се на наивността на Бъни, господин Ървинг бръкна в писалището си и извади написан на циклостил лист.

— Това ми даде един мой приятел.

Това беше един от седмичните бюлетини на „Лигата за укрепване на Америка“, пропагандна организация на бизнесмените в Ейнджъл сити. Там се обясняваше как те имали свои агенти в университетите и гимназиите, които обучавали учащите се да наблюдават своите преподаватели и състуденти и да донасят за всеки признак на червената опасност. Лигата се хвалеше, че разполагала с фонд от сто и шестдесет хиляди долара годишно за следващите пет години. И това беше нов откъс от действителността, който се стоварваше с тъп, предизвикващ гадене отглас върху главата на младия идеалист!

Бъни седеше и прехвърляше в ума си членовете на малката група.

— Кой може да бъде?

— Някой, който се представя за много червен! — каза господин Ървинг. — В това можете да бъдете сигурни. Винаги става така: този, който търси да съобщи нещо, като вижда, че то се проявява много бавно, се опитва да го ускори. Така почти винаги шпионинът става провокатор. Ще го познаете по това, че говори много, а нищо не върши — той не може да си позволи да се разчуе, че е бил ръководител.

— Господи! — извика Бъни. — Той обеща, че ще помага да продаваме вестника, а после изчезна!

— Кой е той?

— Били Джордж. За него никога не бяхме достатъчно червени! Заради него тази глупава поема на Питър Нагл излезе във вестника. И сега се измъкна чист, не беше дори споменат в скандала.

Господин Ървинг се усмихна:

— Ето, Рос, ти видя белия терор в действие! Това ще ти помогне да разбереш световната история. За щастие ти си богат, за тебе всичко мина като шега. Но не забравяй: ако беше някой нещастен руски евреин от бедняшките квартали, сега щеше да си в затвора, с гаранция от десет хиляди долара и с перспективи за десет-двадесет години за излежаване в щатските затвори. А ако живееше в Полша, Финландия или Румъния, ти и цялата твоя групичка щеше да е заровена в кален ров още преди една седмица!