Ъптон Синклер
Петрол (40)

VI

Минаха три месеца, татко пусна в експлоатация „Рос-Армитедж №1“ и постигна още един голям успех, доказа наличието на петрол на голяма нова площ и пак бе възхвален като благодетел на петролното поле на Панорамния хълм. Но лекарят отново каза, че той се преуморява. Наближаваше великденската ваканция и Бъни проучи картите и направи на татко предложение: Сините планини били само на десет мили от Парадайз, а там можело да се лови пъстърва на воля; защо да не се настанят в чифлика на Раскъм и да ходят оттам на пъстърва? Татко се усмихна: Бъни не можел да се откъсне от Парадайз! На това Бъни отговори, че Парадайз бил негово откритие, а освен това искал да види как е Рут и да чуе какво става с Пол и за Илай с неговото Трето откровение.

Точно по това време се получи писмо от господин Хардейкър, посредника за покупко-продажби, с което съобщаваше, че когато старият господин Банди излязъл на полето, бил нападнат от бик и бил тежко ранен; господин Хардейкър не вярвал, че младият Банди ще иска да обработва чифлика, а ще се премести в града, та може би щяло да бъде възможно да се купи земята, ако господин Рос все още иска да стори това. Бъни беше като на тръни, но татко му каза да не се вълнува и че младите мишки се ловели много по-лесно от старите; той писа на господин Хардейкър, че не държи особено много на този имот, но че би го купил на същата цена като другите; щял да дойде на риболов след няколко дни и тогава щял да реши въпроса.

След това татко писа на господин Уоткинс, като го помоли да изпрати някое от децата да почисти къщата на чифлика Раскъм и да я приготви за тях. И татко каза на Бъни да отиде с леля Ема в мебелен магазин в Бийч сити и да купи малко покъщнина, чинии и кухненски съдове, да ги натовари на камион и да ги изпрати в Парадайз; нямало да е зле Бъни да прибави и малко консерви и всичко, от което биха се нуждаели, та жилището да е готово, когато отидат там. Можете да си представите какво удоволствие представляваше за Бъни изпълняването на тази задача: мислено той подреждаше къщата не само за краткотрайните си посещения там с татко, но и за Пол и Рут — да се наредят там и да си имат свой дом!

Когато си син на преуспяващ петролен деец, можеш да накараш мечтите ти да се сбъднат. Татко и Бъни потеглиха с колата и пристигнаха точно по залез-слънце и отидоха направо в къщата на Раскъм; там на верандата под буганвилията, вече разцъфтяла и окичена с цвят и образувала разкошен пурпурен свод, стоеше Рут; малко по-встрани имаше някакъв мъж — отдалеч Бъни помисли, че е старият господин Уоткинс, но след това видя, че е млад, и сърцето му трепна. Той гледаше тази едра, яка фигура, облечена със синя риза и панталони в защитен цвят с презрамки и с жълтеникава рошава коса. Можеше ли това да е… да, Бъни никога не можеше да сбърка това мрачно лице с голям нос и отпусната в ъглите, уста: той пошепна възбудено:

— Това е Пол!

И наистина беше той. Двамата излязоха напред и Рут представи брат си на татко и Пол каза:

— Добър вечер, господине!

След това почака, за да се увери, че татко желае да се ръкува с него. После Пол се ръкува с Бъни и за него това беше много странно усещане: Бъни изведнъж загуби онзи Пол, за когото беше мечтал, момчето, което да му стане добър другар, и вместо това пред него стоеше този мъж, който изглеждаше десет години по-възрастен и завинаги далеч от него.

— Пристигна ли покъщнината? — попита татко.

Рут отговори, че е дошла и всичко е подредено, че те щяха да приготвят вечеря, ако бяха сигурни, че господин Рос ще пристигне, но сега ще я приготвят веднага. Междувременно Пол помогна на Бъни да внесат багажа и само да видиш! — това беше най-хубавата къщичка, която бе някога виждал, всичко беше лъснато и докарано, та дори и на лампата имаше розов книжен абажур, а върху масата в центъра — цветя. Ясно бе, че Рут бе вложила сърцето си в тази работа. Тя много свенливо попита татко какво биха искали за вечеря и татко каза — всичко, каквото има в къщи, и много скоро беконът цвърчеше в тигана и в стаята се разнесе приятна миризма, а Пол, след като беше свалил всичко от колата, стоеше и чакаше, а Бъни веднага се залови да го разпитва всичко за живота му и как се е озовал тук.

Пол обясни, че дошъл вчера да види Рут. Този път се обяснил с баща си: понеже вече навършил деветнадесет години, мислел, че е достатъчно голям, за да му се разреши да се грижи сам за себе си. Бъни попита дали баща му го е „натупал“, но Пол се усмихна и каза, че баща му не е в състояние да натупа когото и да било, все повече го мъчел ревматизмът. Бил по-ожесточен и неумолим, отколкото преди, и казал на Пол да се маха по дяволите, а той щял да се помоли на бога за него. Бъни веднага забеляза, че Пол вече не нарича баща си „татко“ и вече не разпъва английския език както останалите в семейство Уоткинс: той говореше като образован човек, какъвто и беше всъщност.

След това вечеряха. Пол и Рут смятаха, че ще трябва да прислужват на масата, но татко ги накара да седнат и така четиримата вечеряха заедно и много се забавляваха. Бъни бомбардираше Пол с въпроси за него и за живота му; между другото той му разказа как го търсил навсякъде онази вечер у госпожа Гроарти и го попита защо е избягал. Те поговориха за лелята на Пол и за несполуките с нейния парцел и за обезценените „акции“, които купила. Пол научил от Рут, че Бъни й е изпращал пари, той изрази благодарността си и каза, че ще ги върне; Пол все още се отличаваше със същата упорита гордост — никога не искаше услуга, никога не се изтъкваше, а стоеше настрана, докато не се обърнеха към него.

Той разказа как е живял и как старият адвокат, неговият благодетел, починал неотдавна и му оставил част от библиотеката си, всичко, освен юридическите книги. Това било чудесно съкровище, голям брой научни книги и най-хубавата стара английска литература. Почти три години Пол ползувал тази библиотека, това бил неговият живот и почти всяка вечер чел до след полунощ; занимавал се много и през деня, понеже всъщност имал много малко работа — той бил нещо като любимец на съдията Минтър, който нямал собствени деца и бил трогнат от това момче, което искало да се самообразова. Съдията имал стар микроскоп, с който Пол се занимавал, и почти решил каква ще бъде бъдещата му кариера: още няколко години щял да учи естествените науки и след това щял да си намери работа в някоя лаборатория, портиерска служба, ако е необходимо, и да стигне до работа с микроскоп.

Колко много неща беше научил Пол! Той бе чел Хъксли и Спенсър, говореше за Галтън и Вайсман, Лодж и Ланкастър и за още много други имена, за които Бъни не беше дори чувал. Жалките гимназиални познания на бедничкия Бъни се смалиха почти до нула и колко глупави му се видяха изведнъж футболните победи. Татко също не знаеше нищо за тези неща; той наближаваше шестдесетте, но никога не бе срещал естественик! Интересно беше да се наблюдава колко бързо се ориентира в тези неща. Пол разказа как изследователите се мъчели да установят дали придобитите качества могат да бъдат предавани по наследство; това бил много важен въпрос и Вайсман рязал опашките на мишки, за да види дали следващите поколения ще имат опашки. Но Пол каза, че това е глупаво, тъй като у мишката не настъпва никаква истинска промяна, когато й се отреже опашката, никакво жизнено качество; важното било да се установи за колко време заздравява опашката, след като е отрязана, и дали при новите поколения мишки заздравяването става по-бързо.

Пол каза, че начинът да се разреши въпросът за унаследяване на придобити качества е да се стимулират животните да развият някоя нова способност и да се види дали тя ще се развие у новите поколения по-лесно. Татко веднага схвана въпроса и каза, че може да се установи нещо и от изучаването на състезателните коне и тяхното родословие, на което Пол отговори, че това е точно така. Татко би искал да научи нещо повече по тези въпроси, Пол пък имал книга, която можел да даде на татко да прочете. Рут миеше чиниите, а Пол излезе да донесе още дърва; татко погледна Бъни и каза:

— Това е чудесен момък, сине!

Бъни усети, че пламва от гордост до корена на косата си, защото — виждате ли — Пол беше негово откритие, също както петролното поле Парадайз, което някой ден щеше да заема тези места.

След това татко заговори с Пол за работа. Татко искал някой да се грижи за това имение, а Пол отговори, че е мислил по този въпрос и че би се заел с тази работа, ако постигнат благоприятно споразумение. Татко го попита как смята да започне и Пол обясни, че имал триста долара спестени от надниците, с които щял да купи няколко кози, а напролет да посади малко фасул и ягоди, които щели да дадат доход идущата година; щял да плаща на татко половината от това, което изкара. Те поспориха за това, понеже татко смяташе, че би следвало да плаща на Пол за това, че му пази чифлика, но Пол каза, че нямало да го вземе при това условие, и настоя да дели дохода, съобразно общата практика по тези места. А когато господин Рос идва тук на лов или риболов, естествено Пол ще се премества в палатка. Но татко каза, че имал намерение да построи за себе си друга по-хубава къща от сегашната и че Пол можел да помага на дърводелеца и да припечели нещо, ако желае. Пол отговори, че можел сам да я построи, ако татко се съгласи — можел да направи всичко, освен поставянето на вратите и прозорците: човек се научавал кажи-речи на всякаква работа, каквато може да се отвори на едно стопанство. Татко попита дали Рут ще остане при Пол и Пол каза, че той щял да се установи тук, а Рут щяла да го спохожда, докато баща му постепенно свикне с тази мисъл. Нямало да бъде възможно да се държат Пол и Рут настрана един от друг, особено сега, когато Илай отсъствувал от къщи почти през цялото време.

Татко попита за Илай и как върви Третото откровение. Само три-четири дни след проповедта му в черквата на Парадайз дошла делегация от черквата в Роузвил, която казала, че са чули мълвата за чудесата на Илай, и го поканила да дойде и да проповядва на тях. И Илай проповядвал, и „знаменията“ се явявали, и новият пророк ставал все по-дързък. Сега го возили насам-натам с нечия луксозна лимузина и отзад в колата имало куп патерици на „изцелени“ хора. Тези патерици били показвани пред всяко ново черковно паство и почти винаги техният брой растял; а върху главата на пророка се сипели сребърни долари и половин долари и монети, увити в банкноти. Сега Илай си дал титла: той бил Вестител на Второто пришествие и часът на връщането на Христа на земята щял да бъде оповестен чрез него. Понякога всички присъствуващи падали на колене и се покръствали в Истинното слово; друг път го възприемали само някои, ставало разцепление и възниквала нова църква.

— Как предполагате, че прави това? — попита татко.

— Той наистина лекува хора — каза Пол; — наоколо има такива, с които бихте могли да си поприказвате. Аз четох една книга за внушението: изглежда, че такива неща са ставали от хиляди години.

— Изпраща ли някакви пари в къщи? — попита татко.

Пол се усмихна доста мрачно:

— Парите са свещени и принадлежат на светия дух, а Илай е негов ковчежник.