Ъптон Синклер
Петрол (76)

IX

Нощите в лагера, където беше Бъни, започнаха да стават студени, а от Европа продължаваха да се сипят вълнуващи новини и да пълнят първите страници на вестниците, които излизаха по шест или осем издания на ден. Напредването на съюзниците се беше превърнало в марш, този отдавна споменаван марш към Берлин! Марш и към Виена, София и Константинопол, тъй като централните сили, навсякъде отслабваха, отстъпваха или се предаваха. Президентът Уилсън излезе със своите „Четиринадесет точки“, въз основа на които Германия бе поканена да се предаде. Носеха се слухове за започнали преговори — управниците на Германия предлагали примирие! Последваха два-три дена очакване, след това дойде отговорът — нямало да има никакво примирие, само капитулация; маршът към Берлин продължава!

А после един ден дойде изумително съобщение неприятелят капитулирал и капитулацията била подписана! Всъщност това беше лъжлива тревога, резултат на американския обичай да се изпреварват събитията. Всеки вестник иска да вземе преднина, затова всички изготвят всичко предварително — речи, които още не са били произнесени, церемонии, които не са се състояли. Някакъв нервен кореспондент беше натиснал, без да иска, спусъка и дойде съобщението, което подлуди цяла Америка. Такова зрелище не е било виждано, откакто свят светува: всеки възможен произвеждащ звуци инструмент беше пуснат в действие, мъже, жени и деца наизлязоха по улиците и танцуваха и пееха до пълно изтощение; стреляха пистолети, коли летяха по улиците със завързани отзад тенекиени кутии; вестникари и борсови посредници се прегръщаха и плачеха, а недостъпни иначе възстарички директори на банки танцуваха „канкан“ с машинописки и телефонистки. Подир един-два дни, когато дойде истинското съобщение, те наизлязоха да направят всичко това повторно, но не можаха да изживеят същия прекрасен безгрижен възторг.

След това, разбира се, увлечението във военното обучение премина и всички млади бъдещи офицери искаха да си отидат по домовете, да постъпят в колеж или да се върнат на работа, и всички, които имаха връзки, веднага излязоха в отпуск, за който беше ясно, че е безсрочен. Същата радост споходи и Бъни, паднала сякаш от синьото небе, където татко упражняваше тайнственото си влияние, и той се върна в къщи, където можеше да наблюдава как вървят работите на „Рос Консолидейтед“, основан с пускане на „тираж категория Б“ с начална цена сто и осем долара акцията, които били разпродадени за два дни и сега се котирали на борсата по сто четиридесет и седем и три четвърти. Те бяха пуснали акциите „без номинална стойност“ — нова хитрост, препоръчана от ловките адвокати на Върнън Роско; по този начин се заобикаляло заплащането на известни щатски и федерални такси, а освен това нямало да бъде необходимо да се дават „делови дивиденти“, за да се укрива общият размер на печалбата. Господин Роско без съмнение бе истински чародеец, когато се стигнеше до финансови операции, най-находчивият човек, когото татко бе срещал в петролната игра.

От раменете на татко падна страшен товар, тъй като сега огромният апарат на Роско щеше да пласира петрола и да събира парите. Татковата работа беше по-нататъшното разработване — тази част от играта, която наистина обичаше. Беше член на директорския съвет на новия концерн и негов подпредседател със заплата от сто хиляди долара годишно натоварен с проучванията и сондажите: щял да пътува от едно място на друго, за да определя периметри и да определя местата за новите сондажи, както и да следи всяко сондиране да се извършва правилно, преди да предаде сондажа на друг служител, надзирател на експлоатацията. Таткова идея бе Бъни да заеме длъжност под ръководството на баща си с годишна заплата от шест хиляди долара, докато всички се уверят, че познава основно работата; така двамата щели да си живеят, да пътуват по цяла Южна Калифорния и да надушват петрол, също както бяха направили в Парадайз! Бъни каза, че това му звучи приемливо, но че би искал да си помисли и да свикне с положението, че няма да отиде ни в Сибир, ни във Франция. Татко каза добре, разбира се, нямало защо да се залавя за работа веднага, но Бъни долови, че татко беше малко огорчен, дето неговият син и едноименник не прие веднага!