Ъптон Синклер
Петрол (112)

I

Бъни продължи да учи и да мисли, като се мъчеше да си изработи становище за проблемата капиталът срещу труда. За него бе станало ясно, че съществуващата обществена система не може да остане вечно — източниците на богатствата на страната да бъдат хвърляни на арената и след сбиване отнасяни от най-алчните. А на въпроса кой може да промени тази система имаше само един възможен отговор: огромната маса работници, които нямат психологията на комарджии и са научили, че богатството е плод на труда. По самото естество на тяхното положение работниците биха могли да победят само чрез обединяване и затова, щат не щат, трябваше да постигнат солидарност — идеала за братството и сътрудничеството.

Това беше основното убеждение на всички „радикали“ и Бъни с радост приемаше тази доктрина като начин да се избегне неразборията на търгашеството и войната. Хората на труда трябваше да се организират, да завземат индустрията и да я преустроят да служи на обществото. Формулата беше проста и заслужаваше доверие, но Бъни, уви, беше принуден да признае, че действителността е твърде сложна. Творците на новото общество не можеха да постигнат единомислие върху устройството му, нито за начина как да премахнат старото. Те бяха разделени на много фракции и хабяха много енергия в спорове помежду си. Бъни мислеше, че поне тук, в Южна Калифорния, работниците имаха достатъчно врагове във федерацията на работодателите с техните противостачни и шпионски агенции, със системата на черните списъци и преследвания и политиците, платени, за да обърнат законите срещу работниците. Но това, уви, не изглеждаше така за младите радикали, които сами се превръщаха във врагове едни за други!

Тъкмо сега те бяха обхванати от треска във връзка с руската революция — огромното събитие, което беше разтърсило работническото движение в целия свят. Там за пръв път в историята работниците бяха поели управлението и как използуваха те този случай? Капиталистическият печат в света, разбира се, представяше Русия като кошмар. Но Съветите продължаваха да съществуват и всеки ден съществуване беше нова победа над вестникарската кампания. Работниците доказваха, че могат да управляват! Работниците управляваха! Погледнете само!

Така във всички страни по света работническото движение се раздели на две фракции: тези, които смятаха, че работниците в тяхната страна могат да последват примера на Русия и че трябва да се организират и приготвят за това нещо, и онези, които мислеха, че по една или друга причина това не може да се извърши и че подобен опит би бил лудост. Това дълбоко разделение се появи във всяка фракция и идейно течение. Социалистите също се разделиха на такива, които искаха да последват Русия, и такива, които не искаха; анархистите се разцепиха по същия начин, така стана и с всички други; дори работническите водачи от старата школа се разделиха на такива, които настояваха съветското правителство да бъде оставено на мира, и такива, които искаха да подпомогнат капиталистите, за да го смъкнат!

За Бъни тази борба бе ясно изразена в семейството Мензис. Татко Мензис беше стар социалдемократ, дошъл от чужбина, и беше много деен в профсъюза на шивашките работници. От шестте му деца две дъщери следваха майка си, старовремска праволинейна еврейка, която носеше мръсна перука и спазваше всички празници в къщи и плачеше и се молеше за душите на онези от децата си, които Америка беше откраднала от вярата на техните деди, като ги беше накарала да работят в съботен ден, и от движението на „радикалите“, което ги беше направило агностици и безбожници. Рейчъл и най-голямото момче, Джейкъб, бяха социалисти като баща си, а другите двама, Джоу и Айки, преминали към „лявото крило“, бяха за диктатурата на пролетариата.