Ъптон Синклер
Петрол (210)

XI

Обитателят на отсрещния апартамент завъртя копчето. Започваха да дават резултатите от изборите в Калифорния. „Радио VXZ, Ейнджъл сити, Калифорния“. Говорителят имаше мек, галещ глас, който му носеше хиляда долара на месец. Той умееше да се киска така, че децата го обожаваха… беше известен под името „Чичо Питър“ и им разказваше приказки за лека нощ. Сега той прилагаше своя хумор към резултатите от изборите:

— Ало, Розарио, Калифорния, родния град на Боб Бъкман, секретар на Търговската камара! Нека видим какво е направил Боб! Розарио, за 37 района от 52 дават на Ла Фолет 117, Дейвис 86, Кулидж 549. Добре, добре! Ако Боб Бъкман слуша VXZ, поздрави от чичо Питър — много те бива за тия работи, Боб!

А след това, стряскайки бдящите около леглото:

„… Парадайз, Калифорния. Сега какво ще кажете за това? Там се намира петролното поле «Рос младши», собственост на Бъни Рос, нашия салонен болшевик! Бъни е момчето, което внася гаранции за политическите затворници, както ги нарича; той издава малко вестниче, за да боядисва нашата учаща се младеж в «розово». Сега да видим какво има да съобщи градчето на малкия Бъни. Парадайз, Калифорния, 14 района от 29 — Ла Фолет 217, Дейвис 98, Кулидж 693. Е, Бъни, има още да почоплиш отвътре!“

Съседът отново смени станцията. „Радио QXY, Ейнджъл сити, соло за банджо от Вела Блу, магьосницата от Уичита“. Дрън-дрън-дрън… Дрън-дрън-дрън!

Устните на Пол започнаха да помръдват. Чуха се едва доловими звуци и Рут се наведе над него.

— Той се връща към живот! О, повикайте лекаря!

Лекарят дойде и провери пулса му, но след това поклати глава. Било просто въпрос на това как са засегнати центровете на мозъка; центровете на говора можело да не бъдат повредени. Звуците били несвързани и Пол не съзнавал какво говори. Той можел да остане в това състояние още дни, дори и седмица или две.

Но Рут продължаваше да слуша, като се мъчеше да разбере някоя дума. Може би Пол се опитваше да й каже нещо, да иска нещо. Тя пошепна с отчаян устрем:

— Пол, Пол, искаш да ми кажеш нещо?

Звуците се засилиха и Рейчъл каза:

— Това е чужд език.

Бъни обясни:

— Трябва да е на руски… — Това бе единственият чужд език, който Пол знаеше!

Беше много странно, сякаш говореше някой труп или восъчна кукла: звуците като че ли излизаха някъде дълбоко от гърлото:

— Да здравствуст революция! — непрекъснато повтаряше той.

Бъни каза:

— Това трябва да значи революция.

След това Пол продължи:

— Вся власть Советам!

Това трябваше да има нещо общо със Съветите.

И това продължи около час, после Рут настоя:

— Бъни, трябва да разберем какво говори. Непременно — помисли си само, ако моли за помощ!

Рейчъл се опита да й възрази: това било само делириум. Но Рут се вълнуваше все повече: тя не искаше Рейчъл да се меси. Рейчъл спасила мъжа си и какво знаела тя за страданието?

— Искам да зная какво казва Пол! Не можем ли да намерим някой, който знае руски?

Бъни потърси по телефона Грегор Николаев и го помоли веднага да се качи на колата и да дойде.

Когато Бъни се върна в стаята, Пол говореше по-силно от преди, но все още като мърдаше само устните си. Хорът „Ейнджъл джаз“ крещеше: „Сладка бейби, сладка бейби, целуни ме по врата!“ А Пол непрекъснато повтаряше:

— Не трудящийся да не ест!

— О, Бъни — молеше Рут, — трябва да записваме думите му! Той може да спре и вече никога да не проговори!

Бъни разбра — Рут е била възпитана да вярва в откровения, в думи с особено важно значение, изказани при изключителни случаи, на непознати езици или по други необикновени начини. Лекарите може да наричат това делириум, но как могат да бъдат сигурни? Неща, които са скрити от мъдрия, се разкриват на деца и кърмачета. Тогава Бъни извади бележника и перодръжката си и започна да записва онова, което произнасяше Пол, доколкото можеше да го долови.

— Хлеба, мира, свободи!

И когато около час по-късно пристигна Грегор, той можа да каже, че това значи „Хляб, мир, свобода!“, лозунга на болшевиките по време на революцията, а „Даешь позицию!“ беше боен вик на Червената армия, с който се заповядваше на врага да предаде позицията си. Другите думи, които беше произнасял, били изрази на революцията, които чул най-напред в Сибир, а след това в Москва. Не, Пол не се мъчеше да каже нещо на сестра си; той разправяше на младите работници на Америка какво правят младите работници на Русия!