Ъптон Синклер
Петрол (89)

XI

Малко хора в света вярваха, че русите ще могат да се защищават срещу войските на целия свят. Въпреки това те някак си успяваха. Имаше нещо особено за забелязване в съобщенията на вестниците от различните антиболшевишки фронтове. Съюзническите войски печелели големи победи: те превземали Перм, или Уфа, или някой друг град и вземали в плен с хиляди неприятелски войници. Месец-два по-късно отново спечелвали друга победа и патриотите отново ликуваха, докато им дойдеше на ум да погледнат картата, да сравнят местоположението на двете селища и да открият, че второто място се намира на сто-двеста мили по-назад от първото!

По-късно Бъни разбра какво означава това. Селяните обикновено се спотайвали, докато съюзническите сили напреднат, а след това въставали зад техните линии и ги принуждавали да отстъпят. Толкова мощна била болшевишката пропаганда — тя действуваше така в Архангелск, по цялото протежение на западния фронт от Балтика до Крим и из цял Сибир: никоя победа не беше трайна. Адмирал Колчак бе преминал цял Сибир, генерал Деникин, в Украйна, стигнал на сто двадесет и пет мили от Москва, но всичко излезе вятър.

После, когато лятото премина в есен, а есента в зима, започна да става нещо още по-ужасно. В армиите на великите сили започнаха да се появяват признаци, че те се поддават на смъртоносната пропагандна отрова. Бяха навлезли във втората зима от примирието и войниците смятаха, че войната е свършила, защо да не могат да си отидат в къщи? Най-лошите пророкувания на Елдън Бърдик изведнъж започнаха да се сбъдват. Моряците от френския флот в Черно море се разбунтуваха срещу офицерите и завзеха няколко бойни кораба! Германските войници се отказваха да си възвърнат загубената чест чрез потъпкване на болшевизма за съюзниците! Английските войници във Фоукстон отказаха да се качат на корабите, които трябваше да ги откарат в Архангелск!

А най-ужасното от всичко бе бунтът в американската армия! Първият бунт в цялата история на американското бойно знаме! Мичигански дървари и ратайчета, изпратени под Полярния кръг, поставени под командуването на английски офицери и изкарвани да избиват полумъртви от глад и окъсани руски работници при петдесет градуса под нулата — тези момчета сложиха оръжието си! Фактите се премълчаваха от вестниците, но не и във висшите кръгове на войската и световната дипломация, нито пък в учрежденията, където патриотичните господа и дами чертаеха бъдещето на света!

През октомври съюзниците направиха последното си военно усилие. Те изпратиха царския генерал Юденич да завземе Петроград; дадоха му цялото му необходимо въоръжение и продоволствие и войски от много националности и той стигна на няколко мили от града, така че Съветите трябваше да преместят столицата си в Москва. Но полумъртвите от глад и окъсани комунисти отблъснаха врага, а болшевишката пропаганда предизвика революция в Унгария и още една в Бавария.

В Америка също имаше предзнаменования. Въпреки всички хайки, затвори и интернирания, на големи множества не можеше да се забрани да заявят публично и открито, че Америка няма основания да воюва срещу приятелски народ. Все по-голямо и по-голямо ставаше недоволството от политиката да се държат американски войски в чужбина, след като войната е свършила. „Радикални“ вестници и списания продължаваха да се разпространяват и поне в големите градове не беше възможно да се предотвратят масовите събрания.

Беше малко трудно да се направи ефикасен какъвто и да било протест поради особеното положение, в което беше изпаднало правителството. Президентът предприе голяма обиколка из страната, за да убеждава хората, че трябвало да бъдат доволни от разпоредбите на мира. Той дойде и в Ейнджъл сити и татко и Бъни отидоха да го чуят в огромна зала, където десет хиляди души бяха събрани и научени да стават и да сядат, и да акламират по даден сигнал, и то много почтително, също както се приветствува крал. Гласът на великия човек беше пресилен, по лицето му играеше нездрава червенина, а доводите му бяха немощни като вида му. Няколко дни по-късно се чу, че здравето му рязко се влошило и набързо го отвели обратно във Вашингтон, където получил апоплектичен удар. Сега той лежеше безпомощен, инвалид в полусъзнание, а страната се управляваше от странен триумвират — католик частен секретар, военен лекар и една от най-модно облечените дами на вашингтонското общество.

Но някъде, в кабинета може би, беше останал малко здрав разум, с който да се преценят нарастващите опасности в чужбина и в страната. По Коледа, докато беше в Парадайз, ходеше на лов за гълъби и наблюдаваше напредъка на „Рос Консолидейтед“, една сутрин Бъни излезе да посрещне колата, която донасяше пощата. Той разгърна утринния вестник и там, на първата страница, имаше комюнике от Вашингтон, с което се съобщаваше решението на военните власти, че не било вече необходимо да охраняват Транссибирската железопътна линия, че това се възлагало на японците, а американските войски се връщали в Америка. Бъни се провикна от радост, втурна се в къщи и извика на Рут:

— Пол си идва! Пол си идва!

А след това трябваше да изтича, да я хване за ръка и да й помогне да седне на един стол!