Ъптон Синклер
Петрол (70)

III

Дори сред тези страшни борби и вълнения Бъни, поради младостта си, имаше свой личен живот. На път за в къщи след военно учение той срещна на един завой Нина Гудрич, негова съкласничка, с нейната кола, облечена с бански костюм и наметка отгоре. От такива незначителни неща понякога зависят съдбините на човека! Нина намали скоростта и му извика:

— Ела да поплуваме!

Той скочи в колата и за две минути тя го закара до плажа, а след още пет минути Бъни бе взел под наем и обул бански гащета и двамата се надбягваха по пясъка.

Нина Гудрич беше една от онези щедро надарени Юнони, които узряват в Калифорния с хиляди всяка година. Краката й бяха яки диреци, ханшът — достатъчно здрав да износи половин дузина деца, а гърдите — достатъчно големи, за да ги откърмят. Тя имаше руса коса и чудесен цвят на лицето, а кожата й беше бронзова от часовете, прекарани на морето с лек бански костюм, каквито носеха момичетата и които откриваха повече от петдесет на сто от техните природни прелести. Мъж, който си взимаше съпруга от Южна Калифорния, никога не можеше да се оплаче, че не е знаел какво взема!

Двамата дълго плуваха край брега, без да се страхуват от студената вода, тичаха ръка за ръка по плажа, а когато се връщаха към кабините, Нина каза:

— Ела да вечеряш с мене, Бъни. Омръзна ми в къщи!

Бъни се облече набързо, тя го отведе пред тях и докато тя се преобличаше, той остана в колата и научи новия си урок по английска поезия от деветнадесетия век. Поетът привличаше вниманието върху редица природни явления:

Слънцето прегръща земята

и лунните лъчи целуват морето!

Но какво струват всички тези целувки,

щом не ме целуваш ти!

Те отидоха в една „кафитерия“, това новоизнамерено заведение, в което калифорнийската риба, калифорнийските плодове и калифорнийските салати се излагат в такова изобилие пред очите на посетителя, че изкушават една деветнадесетгодишна Юнона, която вече прави усилия да намали теглото си. Нямало нищо по-безопасно от целината, каза Нина, тя заемала и място, и време; и докато тя дъвчеше своята целина, те седяха при прозореца и гледаха как слънцето залязва над пурпурния океан и мъглата бавно плъзва откъм морето. След това се качиха в колата и без да каже нито дума, момичето подкара вън от града, по крайбрежното шосе; едната й ръка беше в ръката на Бъни, а той разрови гънките на паметта си и си спомни, че беше чувал от Юнис за някаква отчаяна любов на Нина с Барни Лии, който преди една година постъпил в армията и сега бил във Франция.

Те спряха на усамотено място, в колата имаше одеяло и след малко двамата седяха пред гръмливия прибой и Нина, сгушена до Бъни, му шепнеше:

— Обичаш ли ме поне мъничко?

А когато той й отговори, че я обича, каза:

— Защо тогава не ме галиш?

А когато започна да я гали, тя впи устните си в неговите в една от тези продължителни бавни целувки, които предизвикват буря от възторг на белия екран, но които цензурата изрязва до дължина, променяща се според географията — от нула фута в Япония до осем хиляди в Алжир и Аржентина.

Ясно бе, че тази деветнадесетгодишна Юнона се оставя да прави с нея каквото поиска. Главата на Бъни започна да се замайва по познатия опасен начин. Болката по Юнис още не беше се заличила в сърцето му, но ето най-после идваше избавлението! Ала той се колебаеше, защото се беше зарекъл да не се увлича отново. Освен това от някои английски поети бе научил за съществуването на друг вид любов. Знаеше, че всъщност не обича Нина Гудрич, тя му беше съвсем чужда; затова се колебаеше и целувките му започнаха да стават по-хладни, докато тя го попита:

— Какво става с тебе, Бъни?

Той се смути, но изведнъж му дойде вдъхновение.

— Нина — каза той, — знаеш ли, че това не е съвсем честно.

— Защо?

— Заради Барни.

Той усети как тя трепна в прегръдките му.

— Но Барни замина, скъпи.

— Да, но ще се върне.

— Но той е много далече; и сигурно вече си е намерил момиче във Франция.

— Може да е така, но не го знаеш със сигурност, а не ми се вижда право някой да отиде да рискува живота си за своята родина, а друг да му отнеме момичето, докато го няма.

И Бъни взе да говори за фронта и какво става там, и че американците скоро ще влязат в бой, и че сам той смятал да замине, щом завърши училището, за Пол и какво мисли той за Русия, и какво мисли татко за Пол, а младата Юнона продължаваше да лежи в прегръдките му, но с все по-сестринско чувство, докато най-сетне мъглата започна да смразява дори и тяхната млада кръв, те станаха, за да си вървят, и деветнадесетгодишната Юнона прегърна своя кавалер, награди го с една особено жарка целувка и заяви:

— Бъни, ти си странно момче, но аз ужасно те харесвам!