Ъптон Синклер
Петрол (209)

X

Мръкна се. Обитателят на отсрещния апартамент се прибра в къщи и вечеря; сега, разхвърлял се удобно по риза и с лула в уста, той седна в удобно кресло пред радиото и започна да изследва заобикалящия го етер. Така тези, които бдяха край леглото на Пол, научиха новините за изборите, без да напускат местата си. Поради разликата във времето Калифорния научава резултатите от изборите на Изток, преди да узнае какви са те в самата нея; но този вторник вечер те бяха еднакви на изток и на запад: кампанията, за която бяха изхарчени петдесет милиона долара, беше свършила своята работа и която и станция да слушаше човек, щеше да научи, че за силния, мълчалив държавник са били подадени повече гласове, отколкото за всичките му противници, взети заедно. А тъй като това беше нещо, което горещо желаеха както радиостанциите, така и вестниците, църквите и храмовете, които ги владееха, имаше тон на шеговитост в съобщенията им и след като бе съобщено, че Масачузетс е гласувал три срещу един за своя любим син, по радиото се понесе весела музика на джазови оркестри и певици. Това създаваше весела атмосфера за умиране, но за съжаление Пол не чуваше нищо.

По радиото прозвуча предаването от храма на Третото откровение. Изборите не засягаха привържениците на Илай, тъй като скоро щяха да се понесат в небесата, управлявани върху монархическия принцип. Предаването започна с един рецитал на музика за орган, но това не хареса на обитателя от отсрещния апартамент и той премести на станцията VKZ, която предаваше рекламна емисия на компанията за снежнобял сапун за бебета с първото появяване в Ейнджъл сити на триото „Прити Пет“, което изпълни най-новия си шлагер „Страстното ми бебче“. Но скоро след това обитателят на отсрещния апартамент отново се върна към храма на Третото откровение и по радиото се чу гръмливият глас на Илай, обичан от всички калифорнийци. Тогава Бъни и Рейчъл узнаха какво значение е имало посещението на Илай:

„Братя, бог засвидетелствува по чудесен начин милостта си към мене. Тази вечер той дава славни вести на света! Аз имам по-възрастен брат на име Пол, добър другар от детинството ми, възпитан в страх божий; той също чуваше гласа на всемогъщия по самотните хълмове, където заедно пасяхме стадата на баща ни. Ние бяхме пастирчета и като седяхме под звездите, чакахме знамение на божията милост и се молехме за заблудените на този свят да бъдат спасени от хитрините на великия изкусител.

Братя, когато порасна, моят брат се отклони от вярата на своето детство, събра се с лоши другари и започна да скверни словото божие. Любовта към спасителя Исуса Христа не беше вече в сърцето му и то бе изпълнено с омраза, вражда и завист към онези, на които господ бе открил своята истина. И, братя, злото, което този заблуден брат търсеше да причини на другите, се стовари върху собствената му глава и сега той лежи на смъртен одър, поразен от сатанински страсти, които сам подбуди. Мой мъчителен дълг беше да отида при одъра му и да го видя как лежи в несвяст.

Но, скъпи мои приятели, кой може да предвиди божията мъдрост? Кой може да разбере неговите пътища? Негова беше волята да отвърне на молитвите ми и да позволи на моя блуден брат да отвори очите си и да чуе словото божие чрез моята уста и да проговори, да изповяда греховете си и да се разкае, и да бъде изцелен и умит с кръвта на агнеца. Слава, алилуя! Слава! Макар греховете ти да са тъй червени, те ще станат бели като сняг, да бъде благословено името божие. Радвайте се, братя, заедно с мене, защото аз намерих заблудената овца. Казвам ви, че също така в небесата ще се радват повече на един покаял се грешник, отколкото на деветдесет и девет праведни. Алилуя! Алилуя!“

През цялото време на проповедта се чуваше шепот и шум на голяма тълпа. При всяка пауза в думите на пророка те избухваха във възгласи, а сега, на края, те го удавиха в ликуващи гласове: „Слава! Слава, алилуя!“

На вратата на болничната стая се появи Рут Уоткинс, събудила се от сън. Тя впери в Бъни пълни с ужас очи и пошепна:

— О, каква лъжа!

Да, Бъни подозираше, че това е лъжа, но не можеше да го докаже; но дори и да можеше, каква полза? Радиото е едностранна институция: човек може да слуша, но не може да отговори. В това се състои огромната му полза за капиталистическата действителност. Човек си стои в къщи и поема онова, което му се поднася, като дете, хранено с биберон. Това е основа, върху която се изгражда най-голямата робска империя в историята!