Ъптон Синклер
Петрол (193)

I

Бъни беше сам в тътнещия Ню Йорк — шест или седем милиона души и съвсем малко познати. Имаше репортьори, разбира се — това беше материал за сензационно-сантиментална дописка: съдбата изтръгва един от петролните магнати от ръцете на сенатските инквизитори. Страната беше към края на ожесточена президентска кампания и най-дребната подробност относно петролния скандал беше от значение. Бъни получи и много съболезнователни телеграми: от Върн и Анабел, от Пол и Рут, от Рейчъл, баща й и братята й; да, и една от княгиня Мареску, която се беше подписала по стария интимен начин: „Ви-Ви“.

Той си купи билет за Ейнджъл сити през Вашингтон и във влака прегледа старите вестници, в които ден след ден се описваше онова, което се беше случило с неговата детска мечта за велико петролно поле: огромен океан от пламъци се люлеел над земята, който с блясъците си превръщал нощта в ден, а с гръмотевичните си облаци от пушек — деня в нощ; реки от горящ петрол се носели по долините, а силен вятър разнасял огъня от един хълм на друг. Десетина огромни резервоари били унищожени, както и цялата рафинерия с всичките й резервоари и около триста сондажни кули, погълнати от тази бушуваща пещ. Това беше най-страшният пожар в историята на Калифорния, нанесъл осем-десет милиона долара щети.

Във Вашингтон имаше човек, с когото Бъни можеше да сподели своите болки — Дан Ървинг! Те отидоха да се разходят и по-възрастният мъж го прегърна с едната си ръка и му каза, че той, Бъни, е направил всичко възможно в това трудно положение. Дан можел да го увери, че не смятал баща му за лош човек: Дан си беше поставил за цел да разбере и можел да потвърди схващането на Бъни, че всички американски бизнесмени подкупват правителството, че всички оправдават купуването на правителството. Отначало Дан също бил поразен, но после разбрал, че това е система: без подкупване на правителството големият американски бизнес не би могъл да съществува. Това ясно се изразявало в инстинктивната реакция на целия делови свят към петролните скандали, решението им да ги потушат, да ги омаловажат, да подведат под съдебна отговорност и да съдят не престъпниците, а тези, които са открили престъплението.

Така те заговориха за политика, което беше най-добрият начин за Бъни да отклони мисълта си и да се върне към работа. Дан правел всичко по силите си в тази президентска кампания, но бил отвратен от чувството си на безсилие. Цялата капиталистическа пропагандна машина била пусната в действие да величае пред американския народ „Предпазливия Кал“ — този жалък, дребен човечец, петостепенен политик и бъдещ бакалин, станал изведнъж велик, силен, мълчалив държавник и герой на обикновените хора! Едно нещо, само едно нещо очаквали бизнесмените от него — да им намали данъка върху дохода, — във всичко друго щял да бъде пълна нула. Журналистите били отвратени от задачата си, но всички били безпомощни: техните вестници приемали да поместват само един вид новини. А какво можел да направи бедният Дан със своята агенция за работническия печат, два-тридесет незначителни вестника, може би с общо стотина хиляди тираж, и през повечето време без достатъчно пари за наем на помещението.

— Именно за това исках да ти говоря — каза Бъни. — Преди да напусна Франция, татко ми даде един милион долара в акции от „Рос Консолидейтед“. Не зная какво биха могли да струват след пожара, но Върн казва, че имало пълна застраховка върху всичко. Аз няма да пипам основната сума, докато не премисля какво да правя, но ще вложа хиляда долара на месец от лихвите в твоята работа, ако това ще помогне.

— Да помогне? За бога, Бъни, това са повече пари, отколкото въобще сме могли да мечтаем! Досега съм се мъчил да намеря по още сто долара на месец, за да можем да изпращаме безплатно броеве там, където те биха свършили работа.

Бъни допълни:

— Ще поставя тези пари на твое разположение само при условие, че ще взимаш заплата по двеста долара на месец. Няма никакво основание да затъваш в дългове, за да финансираш радикалното движение.

Дан се засмя:

— Няма основание, освен това, че няма да има никакво радикално движение, ако някои не го вършат. Ти си наистина първият тлъст ангел, който се е появявал някога на моя небосклон.

— Да — каза Бъни, — почакай, докато установя колко тлъст ще бъда. Струва ми се, че моят приятел Върнън Роско ще направи всичко, каквото може, за да ме държи мършав. Той знае, че каквито и пари да получа, ще отиват, за да причинят неприятности на него.

— Боже! — възкликна Дан. — Чете ли какво писахме за концесиите на Роско в чужбина и какво прави държавният департамент, за да може той да печели? Тази история ще бие концесиите в Сънисайд, ако можем да накараме Сената да я разследва.