Ъптон Синклер
Петрол (60)

II

Така стана посвещаването на Бъни в зрелия живот. Отминали бяха дните на щастливата невинност, когато е бил доволен да седи и да държи ръката на Роузи Тейнтър. „Да държи ръка“ сега значеше да върви по хлъзгав ръб над тъмна пропаст, където удоволствието и страданието така се смесваха, че трудно можеха да се отделят. Бъни беше изплашен от бурните чувства, които го обзеха, а още повече от поведението на момичето в прегръдките му: то беше обхванато от някакво безумие и се притискаше към него в конвулсии на възбуда, полустенеща, полусмееща се, с малки викове като на ранено животно. И Бъни трябваше да споделя този делириум, тя не приемаше иначе, беше неумолима в изискванията си господарка на тези тъмни обреди, и той трябваше да се подчинява на волята й. Първия път момчето бе съкрушено от мисълта за това, което беше направило, но тя се притисна и му зашепна:

— О, Бъни, не се срамувай! Не, не! Няма да те оставя да се срамуваш! Защо да нямаме право да бъдем щастливи? О, моля ти се, моля ти се, бъди щастлив!

И той трябваше да обещае и да я слуша колкото може.

— О, Бъни, ти си толкова сладък любовник! И ние ще си прекарваме така добре!

Тя повтаряше това, притисната в прегръдките му, под светлината на пролетната луна, която в Калифорния е същата, каквато е и на всяко друго място в света. И когато студът на калифорнийската нощ започна да ги пронизва до кости, те едва можаха да се отделят един от друг, но по целия си път през дюните вървяха под ръка и се целуваха на всяка крачка.

— О, Бъни, това беше дръзко и лошо от моя страна, но кажи ми, че ми прощаваш, кажи ми, че си доволен, че го направих!

И той трябваше да я успокоява.

На връщане за Бийч сити те разговаряха за това приключение. Досега Бъни не беше мислил много за пола и нямаше готова философия, но Юнис имаше своя и му я каза просто и откровено. Възрастните те учили на много глупости по този въпрос, а след това се измъквали и живеели съвсем различно; защо да се оставяш да те лъжат с глупави „недей!“? Любовта била нещо съвсем редно, ако се държиш почтено, а след като си разбрал, че има способ да се предпазиш от деца, защо ще мислиш за женитба? Повечето женени били нещастни и ако младите можели да намерят начин да бъдат щастливи, това си било тяхна работа, а онова, което възрастните нямало да узнаят, нямало и да им пречи.

Дали Бъни вижда нещо нередно в това? Бъни отговори, че не вижда; причината, че досега е бил „такъв светец“, била, че не познавал Юнис. Тя му каза, че, както се смятало, мъжете не харесвали момиче, което само им дава аванси; затова, добави тя с присъщата й дяволитост, занапред Бъни трябвало да поема инициативата. Той каза, че ще знае това и би започнал да я проявява веднага, само че Юнис карала с четиридесет и нещо мили в час и би било по-добре да я обиди, отколкото да преобърнат колата.

Бъни попита дали има и други момичета като Юнис и тя му каза, че имало много, и му назова някои имена; Бъни беше много изненадан и малко шокиран, защото някои от тях много се проявяваха в класния живот и бяха много скромни наглед. Юнис му разказа за техните привички и всичко това приличаше доста на някакво тайно дружество, без ръководство и официален ритуал, но все пак със строго определен кодекс. Те се наричали „зулуси“, тези смели момичета, които правели всичко, което пожелаят; те ревностно пазели взаимните си тайни и посвещавали по-младите в познанията, тъй съществени за щастието. Старите ревниво пазели тайната как да се предпазват от бебета и какво да се прави, ако „заченат“. Имали и тайно учение за изкуството на любовта и книги, които се купували от определени места, или можели да се намерят скрити зад други книги в бащините им кабинети. Такива книги минавали от ръка на ръка и се четели с десетки.

Това беше някакъв нов етичен кодекс, който си изготвяха тези младежи без помощта на родителите. Юнис не знаеше, разбира се, какво впечатление му правеше всичко това: тя просто говореше за чувствата си, за това какво й харесва и от какво се страхува. Право ли беше да се обича по един или друг начин? И какво мислеше Бъни за възможността да обича едновременно две момичета. Клер Рейнолдз казвала, че не можело, а Били Роузън казвала, че можело, и те непрекъснато спорели. Но Мери Блейк била доста щастлива с две момчета, които я обичали и си обещавали да не се ревнуват… Това беше нов свят, в който тя въвеждаше Бъни, и той задаваше много въпроси и не можеше да не се изчервява при някои от реалистичните отговори на Юнис.

Бъни се вмъкна в къщи в два часа през нощта, без някой да го усети. Но това се повтори следващата нощ и следващата — нали беше обещал на Юнис той да „поема инициативата“? И така, естествено, в семейството се разбра, че става нещо, и интересно беше да се види реакцията им. Леля Ема и баба му бяха ужасно „разстроени“, но не можеха да кажат защо — такива бяха пречките, които по-старото поколение беше само поставило пред себе си. И двете отидоха при татко, но можаха да говорят само за късното прибиране и за влиянието му върху здравето на момчето. Самият татко не можа да направи нещо повече. Когато Бъни каза, че излизал на разходка с Юнис Холт, татко попита само дали е „добро“ момиче. Бъни отговори, че била касиерка на баскетболния отбор на момичетата и неин баща бил господин Хойт, когото татко познавал, имала собствена кола и дори се опитвала сама да си плаща вечерята. Така че и дума не можело да става за „впримчване“ на Бъни и всичко, което му каза татко, беше:

— Не прекалявай, сине, не се опитвай да изживееш целия си живот само за няколко седмици!

Бърти също реагира и това беше интересно. Дали беше научила нещо чрез връзките си със „зулусите“? Единственото, което каза, беше:

— Радвам се, че за разнообразие си благоволил да проявиш интерес и към нещо друго освен петрола и стачниците.

Но зад тези думи се криеше такъв океан от улегнало женско знание! Мислите на Бъни взеха нова насока. Дали късното прибиране не означаваше същото нещо за сестра му, което изведнъж беше започнало да означава и за него. Бърти ходеше уж на танцови вечери, но дали винаги се прибираше направо в къщи или ходеше на разходка с кола, която спираше край пътя? Бъни беше престанал да се смущава от паркирането на колата на Юнис, но му беше необходимо по-дълго време, за да приеме мисълта за спирането на сестрината му кола. Когато пътуваше по шосетата вечерно време, започна да забелязва колко много спрени коли имаше!