Ъптон Синклер
Петрол (157)

VII

Бъни получи покана за телефонен разговор, трябваше да се обади в някакъв град, отстоящ на сто мили. Когато потърси номера, обади му се някаква медицинска сестра от болница, която му предаде съобщение от Бърти: тя го викаше да отиде при нея. Не била в тежко положение и нямало нужда да тревожи семейството, затова го молела да не говори нищо по този въпрос. Бъни, разбира се, веднага скочи в колата и отпътува с пълна скорост. Сестра му беше заминала да гостува на семейство Норман, далеч от тази болница.

Когато стигна в болницата, казаха му, че на Бърти била направена операция на апандисит и сега вървяла на добре. Заведоха го горе в стаята й, където Бърти лежеше бледа и странна наглед, защото никога не беше я виждал без грим. Всичко около нея беше безупречно чисто, дантелена бяла нощница и меки бели възглавници, сред които беше потънала — с вид на монахиня и трогателно зарадвана да го вижда.

— И таз хубава, Бърти! Как се случи това?

— Дойде много неочаквано. Беше много тежко, но сега съм добре. Всички тук са толкова мили с мене.

В стаята имаше медицинска сестра и Бърти почака, докато тя излезе и затвори вратата. Тогава спря уморените си очи върху брат си и каза:

— Ние го наричаме апандисит, защото е обикновено нещо, и това трябва да кажеш на татко и леля Ема. Но няма причина ти да не знаеш истината: аз щях да имам дете.

— О, господи! — Бъни се вторачи в нея изненадан.

— Хайде, не прави сцени, не си дете, Бъни!

— Кой е мъжът?

— Моля ти се, не започвай мелодрама. Знаеш, че това може да се случи с всеки.

— Да, но кой е той, Бърти?

— Искам да разбереш преди всичко едно нещо: това не беше по негова вина. Аз го направих с цел.

Бъни не знаеше какво да мисли:

— И все пак трябва да ми кажеш, Бърти.

— Добре, искам да се успокоиш. Аз съм господарка на себе си и знаех какво правех. Сега не бих се омъжила за него и за милиони долари… не, и за всичките му милиони, защото е подлец и аз го презирам.

— Имаш предвид Чарли Норман, нали?

Тя кимна с глава, но като видя, че Бъни сви юмруци, каза:

— Няма нужда да проявяваш героизъм. Не може да направиш насилствена сватба, когато булката отказва да присъствува.

— Разкажи ми всичко, Бърти.

— Е добре! Ние известно време се обичахме до полуда и аз мислех, че той ще се ожени за мене. Но после видях, че не може да се откаже от други жени, тогава поразмислих и реших, че ако имам дете, това ще го накара да се ожени за мене, затова и опитах.

— Господи, Бърти!

— Няма защо да се кривиш. Хиляди жени го правят: това е един от нашите трикове. Но Чарли е мръсен подлец. Когато му съобщих това, той се държа така гадно, че го пратих по дяволите. Казаха ми името на лекар, който да оправи работата, татко ще трябва да плати хиляда долара и това е цялата вреда.

— Бърти — прошепна той, — защо трябва да правиш такива неща?

— Не се безпокой, друг път няма! Нали трябваше да получа своя урок като всички други.

— Но защо е трябвало да го правиш и този път? Опитваш се да подлъжеш един богаташ да се омъжи за тебе? Не ти ли дава татко достатъчно пари?

— За тебе, Бъни, е много лесно да го кажеш, ти си доволен да се завреш в някой ъгъл и да четеш книга. Но аз не съм такава, на мене ми трябва малко живот. Татко ми дава джобни пари, но това не е каквото искам. Аз искам кариера — нещо мое собствено. И недей започва да ми проповядваш, защото съм слаба като коте и сега не мога да търпя нищо. Исках това, което иска всяка жена — мой собствен дом, но не исках бунгало, исках къща, където да мога да каня хора и да приложа дарбите си на домакиня. Ето че не успях и сега искам някой да бъде мил с мене за няколко минути, ако си способен на такова нещо.

Бъни забеляза, че очите й се наливат със сълзи, и побърза да каже:

— Добре, мойто момиче, няма да те закачам. Но естествено това ме изненада.

— Нямаше защо. Лекарят ми каза, че това се случва в Съединените щати милион пъти на годината. Аз много се забавлявах да правя изчисления: пада се по един случай на тридесет секунди. Животът е мръсна работа. Хайде да говорим за нещо друго!

Сега беше време за откровение и тя поиска да узнае нещо за него и Ви: смята ли да се ожени за нея? Бъни каза, че не знаел дали тя би го искала. Бърти се засмя: Ви го искала като нищо, тя много изкусно играела картите си. Но Бъни й разказа колко често се дразнела от него и защо, и това даде на Бърти повод за разговор. Тя си беше същата Бърти: може би беше проявила слабост за няколко минути и го беше помолила да бъде добър с нея, но въпреки това вярваше в парите и в нещата, които може да се купят с пари. И тя разглеждаше Ви от тази именно гледна точка. Но считаше, че би било много по-благородно и безопасно за него, ако се ожени за дама, а не за артистка; все пак Ви била доста разумна и може би той щял да направи по-лошо, ако разруши щастието им заради тези глупави болшевишки схващания… това било направо отвратително!

След това поиска да узнае как вървят работите на татко и какво става със сделката във Вашингтон: дали наистина щяха да успеят да получат концесиите? И дали е истина, че татко имал влияние в правителствените среди във Вашингтон? Бъни бил сигурен, че има! След това Бърти му разкри какво е решила:

— Аз размислих за положението… имах много време за мислене, докато лежах тук. Струва ми се, че за мене е най-добре да се върна при Елдън Бърдик. Той е доста тъп, но човек винаги знае къде може да го намери, а сега това ми се струва добродетел.

— Ще му кажеш ли за случилото се? — попита Бъни нерешително.

— Не, защо е нужно? И той има свои прегрешения, както предполагам, и си ги премълчава. Той знае, че живеех с Чарли, но мисля, че е още влюбен в мене. Аз имам пред вид това, че мога да му създам кариера: ще накарам татко или Върн да подърпат малко конците и да му осигурят хубав дипломатически пост. Бих искала да живея в Париж: човек среща там най-важните хора и това е много шик. Ние сме на път да поемем грижата за Европа, казва Елдън, и аз мисля, че той е точно от тези хора, от каквито ще имат нужда. Как ти се струва това?

— Е, щом това е желанието ти, не се съмнявам, че ще успееш да го получиш. Но мисля, че няма да му е лесно на Елдън да има мене за шурей.

— О, ти ще се държиш прилично — каза непринудено Бърти. — Това е нещо като детска болест и ти ще я превъзмогнеш.