Ъптон Синклер
Петрол (203)

IV

Бъни склони пред натрапчивите молби на сестра си: няма ли да прояви любезност да помогне на наследниците поне с едно нещо — да надзърне в отчетите, представени от Върнън Роско относно петролното поле на Панорамния хълм? Върн твърдял, че повече от половината сондажи били изчерпани, и Бърти подозираше, че това е някакъв нов трик, за да ги ограби. Бърти не можела да различи изчерпан петролен сондаж от кокошарник, а Бъни разбирал от тези работи, затова не би ли могъл да отиде там, да се поогледа и да види какво мислят други петролни дейци за това поле и неговите перспективи? Бъни взе със себе си и Рейчъл — тя, разбира се, ходеше навсякъде със съпруга си. Те бяха възложили на един от най-старите „млади социалисти“ да се занимава с редакцията на вестника, а Рейчъл беше само директор и редактор, много важен и силен. Бъни отново караше колата си с една ръка, колата се накланяше на една страна и Рейчъл ставаше нервна, когато той караше бързо, защото боговете били завистливи към такова щастие, като нейното.

Рейчъл никога не беше виждала петролно поле отблизо. Затова Бъни я заведе до сондажа, който пръв даде петрол, и й разказа как господин Кълвър си спука тъпанчетата на ушите, като се опита да спре струята с главата си. Показа й първия сондаж на татко, при спускането на който Бъни също беше помагал. Това е било началото на богатството на татко. Той и може би двадесетина други бяха забогатели, а за да се компенсира това нещо в Бийч сити имаше много хиляди хора, чиито къщи бяха отрупани с ипотеки — резултат на загуби от покупката на „дялове“. По този начин именно бяха спечелени повечето от парите на Панорамния хълм — с продаване на хартия вместо петрол. Факт беше, както бе казал Пол, че повече пари бяха вложени в земята, отколкото извадени от нея. Тук бе имало петролно богатство, което, ако се бе черпело разумно, щеше да трае тридесет години; но сега цялото поле беше „под помпа“ и стотици сондажи даваха толкова малко, че вече нямаше сметка да ги помпат. Една шеста от петрола беше спасена, а пет шести изхабени!

Това представляваше благословената „конкуренция“, която в час по политическа икономия те учеха да обичаш и почиташ! Друг неин аспект бе тази ужасна статистика, която показваше, че от хилядите мъже, работили тук, седемдесет и трима от всеки сто души са загинали или са били сериозно ранени през няколкогодишния живот на петролното поле! Съвършено вярно беше, че капиталистическата индустрия представлява непрекъсната световна война, отминавана с мълчание от вестниците.

Бъни направи проверка на сондажите на „Рос“, но не можа да „подуши“ нищо особено, тъй като някои от старите работници го познаваха и дойдоха да го поздравят. Той поговори с редица работници и разбра, че положението отговаря на твърденията на Върн. После, привечер, когато двамата с Рейчъл се канеха да си тръгват, те дойдоха до едно бунгало, мръсно и изоставено, изцапано с петролни петна и посивяло от прах, с резервоар за петрол в задния двор и сондажна кула на десетина стъпки от съседния парцел, а от другата страна барака, в която бе имало двигател за друг сондаж. Бъни спря и погледна номера на пътната врата: „Бул. Лос Роблес №5746“.

— Тук живее госпожа Гроарти! Лелята на Пол… точно в тази къща беше събранието за наемането на парцелите и за пръв път чух гласа на Пол през онзи прозорец.

Той разказа за станалото нея вечер, като описа участниците и как се бяха държали. Пол казал, че това било малка петролна война, а световната война била голяма петролна война и че те били съвсем едно и също нещо. Докато говореха, вратата се отвори и от нея излезе едра, червендалеста жена с мръсна роба. Бъни възкликна:

— Ето госпожа Гроарти! — И изскочи от колата: — Здравейте, госпожо Гроарти!

Колко много години бяха изминали, откакто го беше видяла. Той трябваше да й припомни кой е онова малко момче, пораснало и женено вече… боже, боже, нима е истина, колко бързо лети времето! И така, господин Рос беше умрял — съпругът на госпожа Гроарти научил това от вестника. Тя знаеше, че той сега е много богат, и затова беше много развълнувана от това посещение и ги покани вътре, но много смутена, защото къщата й не беше подредена.

Те влязоха вътре, защото Бъни искаше Рейчъл да види онази стълба и да й се посмее след това, защото сигурно нямаше да забележи нищо особено и щеше да мисли, че стълбата води за втория етаж — в едно едноетажно бунгало! Влязоха в гостната — нямаше никаква промяна, освен това, че изглеждаше някак си умалена и изгубила предишния си блясък. Там беше и прозорецът, при който беше стоял Бъни, когато бе слушал шепнещия глас на Пол. И какво да види, там беше и „Практическото ръководство за добро държане“, все там на масата в средата на стаята, с поизбеляла, наплюта от мухите подвързия в златно и синьо! До него имаше струпани книжа, приличащи на официални документи — купчина, дебела близо една педя и вързана с шнур и печат. Госпожа Гроарти забеляза погледа му или може би просто копнееше за човек, комуто да може да разкаже за неприятностите си.

— Това са книжата за нашия парцел — каза тя. — Тъкмо си ги прибрах от адвоката; само ни взима парите и нищо не прави.

Това й послужи за увод и Рейчъл продължи да разширява познанията си по историята на петрола. Гроарти се включили в някакво общо квартално споразумение, но след това се оттеглили и влезли в по-малко; сетне дали парцела си под наем на Слайпър и Уилкинс, а тези „копои“ ги продали на един синдикат, а този синдикат бил ограбен и фалирал, след което правата били купени от човек, когото госпожа Гроарти описа като най-ужасния мошеник от всички, и той изнамерил сума искове и запори върху имота и разни хора още се мъчели да вземат някакви пари от Гроарти, без те да са получили нито един цент от петрола — и ето, вижте как е трябвало да живеят всичките тези години!

Пред тях лежеше преписът на тези сделки, споразумения, договори, искови молби, отговори на искови молби, ипотеки, продажби на „проценти“, разписки, предупреждения за изтичане на срокове на споразумения — не по-малко от четиристотин страници на пишеща машина, около един милион и половина думи, повечето юридически термини, като „с настоящето долуподписаният се съгласява“, или „като се взеха под внимание по-горе посочените предпоставки“, или „пред вид на това, че противната страна не изпълни задълженията си на горепосочената дата“ и така нататък — свят да ти се завие само като прелистваш страниците. И всичко това само за уреждане собствеността върху онова, което се предполагало да бъде десет хиляди варела петрол, а се оказало по-малко от хиляда! Тук се вижда къде са отишли парите — бледи машинописки, затворени в канцеларии, по цял ден да преписват копия от това многословие, и бледи чиновници, да ги сверяват и проверяват, да ги отмятат и завеждат, — а в Ейнджъл сити имаше хора, които бяха станали могъщи магнати, като държаха хиляди мъже и жени — роби — да преписват, да сверяват и проверяват, да отмятат и завеждат буквално милиони документи като тези!