Ъптон Синклер
Петрол (109)

IX

Бъни и госпожа Норман седяха на палубата на „Сирената“ на два големи лежащи стола под шарен на ивици брезентов сенник, пиеха плодови сокове и бъбреха за най-различни неща. Тя искаше да научи нещо за неговия живот и за семейството му; Бъни, който беше чувал за похвата на „маметата“, разбра, че тя се интересува за Бърти, като евентуална снаха, така че разказа само хубавите работи. Предполагайки, че не би била безразлична към материалните неща, разказа й за петролното поле в Парадайз, как той и татко го открили и как сондажите продължават да дават петрол. А госпожа Норман каза:

— Ах, пари, пари, винаги пари. Ние всички имаме прекалено много, а не знаем как да си купим с тях щастие!

След това тя му откри, че е теософка и че щял да дойде нов махатма, тогава сме щели всички да се научим да живеем на друго астрално равнище. Била забелязала, че Бъни, когато стоял вечер на черен фон, имал много определена златна аура — нима никой никога не му го е казвал? Това означавало, че имал духовна природа и бил предопределен за по-възвишени неща.

След това започна да го разпитва за идеите му; явно не беше чула нищо за неговия „случай“ в университета и той само намекна за убеждението си, че има нещо нередно в нашия обществен строй, в разпределението на богатството в света. Младата морячка се облегна назад върху копринените си възглавници и отговори:

— О, но всичко това е материално! И струва ми се, че ние сме и така твърде много роби на материалните неща; нашето щастие лежи в умението да се издигнем над тях.

Това беше голям въпрос и Бъни отбегна обсъждането му; след малко госпожа Норман заговори за себе си. Животът й бил много нещастен. Омъжила се много млада, твърде млада, за да разбира какво прави, освен това, че се подчинява на родителите се. Съпругът й бил лош човек — имал метреси и се отнасял с нея много жестоко. Тя посветила живота си на своя син, но и той я разочаровал: колкото повече даваш на хората, толкова повече искат да вземат. Чарли бил винаги влюбен, но нищо не разбирал от любов и не бил способен на себеотрицание. Какво мисли Бъни за любовта?

Това беше също голям въпрос и Бъни отново изклинчи. Каза, че не знаел какво да мисли, виждал как хората сами се правели нещастни и затова изчаквал, като се мъчел да научи повече по този въпрос. Тогава госпожа Норман продължи да говори. Блянът за любов, за истинска и голяма любов, никога не умирал в душата на мъжа или жената; те можело да се държат като циници и да казват, че не вярват в нея, но били винаги нещастни и тайно се надявали и чакали, защото в действителност любовта била най-великото нещо в света. Госпожа Норман се чувствувала щастлива, като виждала, че сред тази празна и шумна генерация имало младеж, който не бил лекомислен.

Празната и шумна генерация се върна на „Сирената“ и прекъсна тези интимности. „Мамето“ на Чарли отиде в каютата си и когато отново се яви, това беше в трапезарията с пана, изрисувани по подражание на Вато с нимфи и пастири и дами от седемнадесети век, наслаждаващи се на сладострастните звуци на лютнята. Домакинята не беше вече млада морячка, а гранд-дама с голям чар, със светла бледосиня сатенена рокля, бляскаща златиста коса, белоснежни гърди и рамене и огърлица от два реда бисери. Това беше поразително преобразяване и Бъни, който беше наблюдавал как се гримира леля Ема, сигурно би го разбрал, ако умът му не беше зает с друго.

Госпожа Норман сложи младия петролен принц до себе си на трапезата, а когато започнаха танците, попита го дали би танцувал с нея — тези ужасни младежи съвсем без срам пренебрегвали домакинята си. Те станаха да танцуват и Бъни откри, че тя танцува много добре, а тя му каза, че бил прекрасен танцьор, било просто чудесно и не би ли танцувал с нея пак? Бъни беше съгласен: нямаше никоя друга, с която да искаше особено много да танцува. Тя имаше лек, едва доловим парфюм и той е могъл да научи и за това от леля Ема, но имаше смътното впечатление, че всички жени някак си естествено миришат така и това е много мило от тях. Гърдите на стоманената вдовица бяха почти целите открити, а гърбът й беше гол целият — дотам, докъдето той слагаше ръката си.

Чарли ги дразнеше, а останалите се кискаха. Но на следната сутрин, когато те дълго се разхождаха по палубата, Бъни разбра, че на тези млади хора им трябват по-малко от двадесет и четири часа, за да свикнат с каквото и да е, след което то започва да ги отегчава. Така той сядаше до госпожа Норман, разхождаше се с нея, танцуваше и играеше голф с нея, а Чарли правеше всичко това с Бърти и това им допадаше напълно, поне на трима от тях.