Ъптон Синклер
Петрол (191)

IX

Беше месец септември и татко дойде със съобщението, което го накара да се колебае и да пламне като божур, след като заговори.

— Знаеш, сине, ние станахме много добри приятели с Ализ… искам да кажа, интересуваме се от едни и същи идеи, и установихме, че можем да си помагаме един на друг.

— Да, татко, разбира се.

— Е, работата е там… ти знаеш как е… Аз дълго ти се натрапвах, но сега ще си свободен, защото предложих на Ализ да се омъжи за мене и тя се съгласи.

— Отдавна очаквах това, татко. Сигурен съм, че ще бъдеш щастлив.

Татко изглеждаше много облекчен — дали беше очаквал скандал, каквито правеше Бърти? Той побърза да каже:

— Искам да ти обясня, че ние говорихме по този въпрос с Ализ и се съгласихме… тя много те обича и много цени това, че се грижиш за мене, и така нататък, но би искала да знаеш, че не се омъжва за мене заради парите ми.

— Не, татко, не съм мислил такова нещо.

— Нали знаеш Бърти и какво мисли. Бърти е сметкаджийка — предполагам, че го е наследила от майка си. Както и да е, аз няма да й кажа нищо по този въпрос, то не е нейна работа: ние ще се оженим с Ализ тихо и нека Бърти го научи от вестниците. Ето какво искам да направя… Ализ казва, че няма нищо общо със спечелените от мене пари и не иска децата ми да я мразят, както би станало, ако вземе голям дял от наследството.

— О, но аз не бих я мразил, татко!

— Ние се съгласихме да направя завещание, като оставя на нея един милион долара, а останалото да бъде за тебе и Бърти. Ализ ще се задоволи с това: то ще и даде възможност да продължи психическата работа, която я интересува. Разбираш, нали, тя иска да прави това…

— Да, разбира се, татко, аз също съм пропагандатор!

— Да, зная, сине, и мисля, че имаш право да изразяваш убежденията си. И въпреки че не одобрявам вестничето ти, виждам, че е честно и изразява това, което мислиш. Затова искам да ти дам акции от „Рос Консолидейтед“ за един милион долара и така ще можеш да правиш с тях каквото искаш. Надявам се, че няма да станеш болшевик като Пол, нито ще намериш за нужно да отидеш в затвора.

— Ще бъде твърде трудно да ме държат в затвора, ако имам един милион долара, татко.

Старецът се усмихна; медиумите и духовете не бяха още напълно изгонили стария дявол от него. Той продължи, че естествено те нямало да получат толкова много пари, колкото някога бе мислил. Тези съдебни дела на правителството щели да откъснат доста нещо от богатството им: политиците щели да нагласят така, че татко и Върн да изгубят. Разбира се, можело да спечелят доста от тези нови сделки в чужбина, но това било съмнително — татко нямал вяра на този род неща, обаче оставял това на Върн.

— Какво възнамерявате да правите ти и госпожа… Ализ, татко?

— Искаме да имаме нещо като… можеш да го наречеш спиритически меден месец. Ще отидем да видим онзи медиум във Виена, а след това един друг във Франкфурт, за който чухме. Но това ще зависи преди всичко от това какво искаш ти. Може би ще се върнеш в Калифорния?

— Струва ми се, татко, че бих отишъл за малко… ако си сигурен, че не ще имаш нужда от мене.

Да, каза татко, те с Ализ можели да се справят сами; неговият секретар научил достатъчно френски, за да може да се оправя с дребните неща, а по време на престоя им в Германия щели да си вземат преводач. Надявал се, че климатът там щял да му понася; като че ли все не се чувствувал много добре сега. Тази инфлуенца съвсем го съсипала.

Всички приготовления бяха завършени и Бъни, баща му, секретарят и госпожа Ализ Хънтингтън Форсайт Оливие се облякоха с най-хубавите си дрехи и се явиха пред кмета на едно малко парижко предградие, където бракът съответно беше сключен; Бъни целуна новата си мащеха по двете страни, кметът направи същото, а след това целуна Бъни и татко по двете страни. Тогава татко повика настрана сина си и му даде един плик. Той съдържаше разпореждане до Върн да му предостави три хиляди и двеста акции от „Рос Консолидейтед“, които правеха малко повече от един милион долара на пазара. Те били на приносителя — обясни му татко. Бил ги вече подписал и оставил на Върн в случай, че поискат да ги продадат.

— А сега, сине, бъди разумен. Това е доста голяма сума, не я пръскай на вятъра. Живей и размисли какво искаш да правиш, но не се оставяй да бъдеш ограбен от мошеници, които ще започнат да се навъртат около тебе, щом подушат парите!

Все същият стар татко! Те се прегърнаха и притиснаха; в очите на всички имаше сълзи, дори в очите на секретаря, и на кмета и чиновниците му, които никога дотогава не бяха чували за такива сватбени такси — чудесни хора, ces Americains! Бъни каза на татко да му пише всички новини, а татко каза на Бъни да му пише всички новини; Бъни каза, че ще дойде отново във Франция следното лято, ако татко не ще може да се върне в Америка, но татко каза, че е сигурен, че Върн ще уреди работите още преди това. Тогава Бъни целуна отново мащехата, прегърна татко, стисна ръка на секретаря — цяла оргия на сладките мъки на раздялата, — с чиновниците и тълпа улични хлапета, насъбрали се да гледат великолепната богаташка кола и богатите американци. Бъни обичаше да си спомня този момент след години — поне този път старецът е бил щастлив. Разни приказки, поздравления, цветя, грижи за багажа — всичко най-после беше готово и те потеглиха надолу по улицата, след ръкомахания и пожелания, на път за спиритически сеанс във Франкфурт на Майн.

Бъни се върна с влак в Париж и написа две писма, с които съобщаваше, че се връща в Америка — едно на Рут Уоткинс и друго на Рейчъл Мензис — без никакво предпочитание! След това купи вестник и прочете кратко съобщение: „Голям петролен пожар в Калифорния“. Гръм паднал върху един от резервоарите на „Рос Консолидейтед Оил Къмпани“ в Парадайз, Калифорния, и тъй като духал силен вятър, смятало се, че не е възможно да се спасят резервоарите с петрол, а не било изключено да бъде унищожено и цялото петролно поле.

Когато се върна в хотела, Бъни намери телеграма от Ейнджъл сити. Не можело още да се изчислят загубите, но всичко било застраховано и нямало място за никакво безпокойство. „В. Екстра“ — Върн все още се подписваше така, когато искаше да се шегува. Бъни препрати телеграмата на баща си и попита дали трябва да чака, но татко отговори — не, каквито и нареждания да трябвало да даде, това можело да стане с писмо или телеграма, затова щял да бъде по-доволен Бъни да бъде там и да му съобщи подробностите. „С обич и най-добри пожелания“ — бяха заключителните думи, последните, които татко щеше да каже на сина си, освен с посредничеството на духовете!