Ъптон Синклер
Петрол (187)

V

Имаше толкова много неща, които Бъни искаше да научи. Той заведе Пол на вечеря в един ресторант на открито, където останаха до късно вечерта, по френски обичай, в разговори. Пол разказа за училищата: за всичките нови открития в образованието, които били направени в Америка, но можели да се приложат само в Русия. За вестниците и книгите — как модерните, прогресивни писатели се превеждали и разпространявали в половината от два континента. За индустрията — за огромните усилия на хората да изградят един модерен свят почти от нищо, без капитал и без помощ отвън. Пол описа и петролната индустрия при съветската система: държавен тръст, в който профсъюзите имат пълно признание и глас при решаването на трудовите въпроси. Работниците издавали вестници, имали клубове и театрални дружества — нова култура, почиваща върху труда, а не върху експлоатацията.

След това, разбира се, Бъни попита за Рут и за арестуването и съденето на Пол, и какво смята Пол да прави сега. Той бил на път за Америка и по всяка вероятност щял да бъде сложен на организационна работа в Калифорния, защото познавал този край най-добре. Бил ходил в Парадайз и уреждал тайни събрания с работниците, докато най-после го открили и изгонили оттам — мястото, където бил роден и живял почти през целия си живот! Но това нямало значение, защото партията имала там „ядка“, както се наричало това, и там се разпространявала и четяла литература.

Бъни му разказа онова, което беше научил във Виена, и как е била открадната статията му за Румъния; Пол му каза, че във всички столици на Европа имало повече шпиони, отколкото въшки. Много вероятно било на някоя съседна маса да има агент, който се мъчи да чуе какво говорят. Неговият багаж бил претърсван всеки няколко дни. Тъпи правителства, да се мъчат да разгромят работническото движение, а в същото време трупат въоръжение и се готвят за нова война, която щяла да направи болшевизма неизбежен, като изгрева.

— Наистина ли мислиш, че ще има друга война, Пол?

Пол се засмя:

— Попитай твоя бележит зет. Той трябва да знае.

— Но той няма да ми каже. Ние почти не си приказваме.

Пол отговори, че въоръжаването автоматически довеждало до война: капиталистите, които произвеждали оръжие, държали то да бъде използувано, за да се наложи да произвеждат ново. Бъни каза, че мисълта за една нова война изглеждала твърде ужасна, а Пол му отговори:

— Тогава не мисли за нея, това улеснява бизнесмените да я подготвят.

Той помълча, унесен в мисли, а след това продължи:

— Откакто пътувам из Европа, току си спомням онази вечер, когато се срещнахме с тебе за първи път. Спомняш ли си, сине?

Когато Бъни отговори, че си спомня, Пол продължи:

— Аз не бях в гостната на леля и не виждах онези хора, които бяха дошли да предлагат земите си, но слушах отвън и чух разправиите им. И сега, когато обикалям Европа, аз си казвам — това е световната дипломация. Разправии за петролни периметри! Всеки народ мрази всички други, прави комбинации и обещава да бъде единен с другите, но е готов да се отметне още същия ден и няма лъжа, която да не са изрекли, и няма престъпление, което да не са извършили. Спомняш ли си онзи скандал?

Колко добре си го спомняше Бъни! Госпожица Снип… той не й знаеше името, но лицето й изпъкна пред очите му, тухленочервено от гняв: „Да знаете, че никога няма да ме накарате да сложа подписа си върху този документ, за нищо на света!“ А господин! Ханк, човекът с острото лице, викаше: „Да знаете, че законът ще ви принуди да го подпишете!“ Само че в европейската дипломация нямаше закон! А госпожа Гроарти, лелята на Пол, така стрелкаше с очи господин Ханк и стискаше ръце, като че ли го беше хванала за гушата: „Вие сте този, който викаше за правата на малките парцели! Вие бяхте за равно разпределение, усойница с усойница!“

Пол каза:

— Тези хора бяха така заслепени от алчността си, че бяха готови да зарежат своите интереси зарад удовлетворението да ощетят другите. Така и направиха — мисля, че ти ми каза — отхвърлиха договора с баща ти. И всички от полето постъпиха по същия начин. Не съм сигурен дали знаеш, това е официална статистика за Панорамния хълм: там бяха изразходвани повече средства за сондажи, отколкото са получени от добития петрол!

— Да, разбира се — каза Бъни. — Виждал съм там сондажни кули, площадките на които допират една друга.

— Всеки се надпреварва да докопа петрола и харчи повече, отколкото печели — не е ли това картина на капитализма? А после войната! Спомняш ли си, че ние чухме врявата и изтичахме при прозореца и един разби носа на друг, а всички в стаята се млатеха, викаха и се мъчеха да прекратят боя или да се присъединят към него!

— Един каза „Вие сте мръсник, лъжец, долен подлец!“, а другият отговори: „Ето ти на тебе, страхливо псе!“

— Сине, това беше една малка петролна война. А година-две по-късно избухна голямата война и ако има нещо, което не можеш да разбереш във връзка с нея, достатъчно е само да си спомниш какво се случи в къщата на леля ми. И помни, те се бореха за възможността да експлоатират петролните работници, да си поделят богатството, което петролните работници щяха да произведат: в безумната си алчност те убиха или осакатиха седемдесет и три на сто от всички хора, които работеха на Панорамния хълм това е също официална статистика! И не виждаш ли, че то е същото, както световната война? Работниците се сражават, а банкерите трупат печалби!