Гийермо дел Торо, Даниел Краус
Формата на водата (99)

3

Кога големите магазини си смениха лампите със свръхнови? Откога натрупаните в кошове плодове плачеха при вида на собствената си красота? И в кой миг печивата бяха започнали да шепнат захарни тайни на облак, който полепваше по лицето й като щастливи сълзи? Кога пазаруващите, неодобрителни дами с масивни чанти и груби колички се бяха преобразили в жени, които се усмихваха, настояваха да мине първа, правеха й комплименти за избора? Може би бяха видели онова, което и Елайза зърна отразено в стъклото на витрината на касапина: не плахата гърбушка, сгушена да крие белезите си, а жена с изправен гръб, която сочи желаните парчетата риба и месо. Солидно количество и от двете, навярно си беше помислил касапинът, и защо не? Несъмнено подобна жена си има гладен мъж да я чака вкъщи. И тя има. Елайза се смее. Да, има!

Не взема само месо обаче. Купува яйца — и то много; корите са подредени на игрив зигзаг в количката й така, че развеселяват другите пазаруващи. Също и пликчета сол — солните таблетки на Хофстетлър няма да издържат вечно. Нужно й е известно време да намери тези неща, но Елайза няма против. Пазаруването за някой друг е прекрасно. Джайлс е предложил да го направи, но тя отказа; имаше чувството, че само тя може да отгатне от какво ще има нужда създанието. Използва обществен транспорт, без да обръща внимание на полицаите, като си напомни, че те нямат представа какво е направила, и стигна чак до Едмъндсън Вилидж. Зелда редовно сипе хвалби на тема изобилието в търговския център и се оказа права. Зелда: Елайза има да й казва много неща и непременно ще го стори по време на следващата си смяна — жизненоважно е да не пропусне нито една, ако се надява да избегне подозренията. Като се сеща за приятелката си, сърцето й — вече препълнено — се притиска към решетката на гръдния й кош.

Елайза се изненадва да открие в предната част на магазина отдел с растения и цветя. Привлича я; тя оставя протегнатите филизи и висящият бръшлян да я помилват по лицето. От това е имало нужда създанието, за да запълни празнотата на лабораторията и му е нужно и сега, за да заобли острите ъгли в банята. Тя избира най-листатите растения, които вижда. Два гъсти папрата в саксии; ще скрият много от порцелана и плочките. Палма-трева с листа като дланите на създанието; може би ще разсее самотата му? Драцена, достатъчно висока да стигне лампата над мивката; може би ще придаде на цялото помещение зелен оттенък…

Натъпкани в количката, листата гъделичкат Елайза по носа и я карат да се кикоти. Как ли ще замъкне всичко това до вкъщи? Ще трябва да купи една от ръчните колички, които видя до входа. Неочакван разход, но каква ли разлика ще създадат няколко долара повече? Днес е първият ден от живота й, в който тя не брои центове и е твърдо решена да се наслади докрай на това. Носи широката си усмивка, все едно е екстравагантна шапка. Трябва да се постарае да я овладее. При вида на жена, толкова ощастливена от покупката на продукти, на всяко ченге с капка акъл в главата ще му светне червено за тревога.

Трудно е и е доста забавно да маневрира между растенията с количката си и когато я насочва към касата, тя се блъска в някаква стойка. Стотина картонени освежители за въздух танцуват на куките си. Елайза плъзва разсеяно пръст по тях. Изрязани са във формата на малки дървета, всяко рекламира различен аромат. Розова череша. Кафява канела. Червена ябълка. Има няколко зелени. „Истински боров аромат!“ — обявява целофаненият пакет.

Елайза не е очаквала, че усмивката й може да се разшири още повече, но все пак се случва. Тя грабва един освежител от щанда. Не — взима всички зелени от куката. Шест са. Не приличат много на дървета от джунглата, но все пак са някакво начало.