Гийермо дел Торо, Даниел Краус
Формата на водата (22)

11

Зелда знае как да постъпи. Правила е абсолютно същото хиляди пъти преди това — неведнъж на работа, но доста често и в ежедневието, когато я притиснат мъже. Да се махне от поглед — и то бързо. Лепва си дистанцираната усмивка на обслужващ персонал, сграбчва количката си и я подкарва. Само че подът е сапунисан, количката се отклонява встрани и се удря в кошче за боклук. Събаря го с дрънчене, което отеква в цялото помещение. Кошчето току-що е изпразнено, слава богу, но Зелда бърза да го изправи. Когато коленичи, това подчертава дебелината й и подканва към подигравки. Затова се старае да приключи бързо. Докато е коленичила, чува хрущене. Вдига поглед. Изобщо не очаква да види това, което е извадил мъжът и възможно най-противоположно на електрическия му остен: найлоново пликче с яркозелени бонбони.

— Не, не. Не излизайте! Вие, дами, май си приказвахте весело. Женски работи. Нищо лошо няма в това. Вие си продължавайте, няма да се бавя!

Акцентът на новодошлия не е южняшки, но в гласа му се долавя плющенето на крокодилска опашка. Мъжът продължава напред и за момент на Зелда й се струва, че се насочва към кабинката, до която е колежката й. Дали не е видяла във Ф-1 нещо наистина необичайно? Елайза е невероятно чувствителна и се стряска, когато й крещят, но поведението й след бягството от Ф-1 е по-различно, все едно е в шок. Да не би този тип да е дошъл да я вземе със себе си? Зелда се изправя на крака — поредното лишено от грация движение — и плъзга ръка над количката си, за да докопа подходящо оръжие — стъргалката с гумена лента за прозорци. Знае едно-друго за тупаниците. Брустър носи много повече бойни белези от нея, но и тя се е посбивала тук-там. Ако този човек се опита да нарани Елайза, ще стори каквото е нужно. Целият живот на Зелда ще бъде съсипан, но тя няма да има избор.

Вместо това мъжът кривва встрани. Оставя остена и бонбоните на мивката. Пристъпва към писоара и си дърпа ципа.

Сега е ред на Зелда да търси помощ от приятелката си. Ако ужасеният й поглед е пропуснал нещо във Ф-1, може би не може да разчита на очите си и тук. Нима някакъв тип си вади парчето право пред тях двете? В търсене на подходяща реакция обаче Елайза само клати глава насам-натам и нагоре-надолу. Едно е сигурно: Зелда не може да се обърне към мъжа. Погледне ли го, докато е тук и се облекчава — няма съмнение, че това би било обида, достойна за уволнение. Достатъчно е този тип да докладва на Флеминг двете нахални чистачки и те са история. Зелда се взира в пода толкова съсредоточено, че очаква да пукне някоя плочка с поглед.

В чистия писоар засъсква урина.

— Казвам се Стрикланд — заявява мъжът. — Оглавявам сигурността.

Зелда преглъща. През свитото й гърло минава единствено:

— Ми хубу.

Нарежда на очите си да не мърдат, но те се отклоняват и тя вижда струята урина да плисва на избърсания под. Стрикланд се киска.

— Опа. Май е добре, че си носите моповете.