Гийермо дел Торо, Даниел Краус
Формата на водата (44)

33

Не всяка нощ Елайза успява да стигне до лабораторията и дори когато смогва, с яйце в ръка, понякога намира създанието в цистерната, вместо в басейна, и сърцето й се къса. Това чувство е породено от егоистичното й щастие, понеже й напомня, че във Ф-1 няма радост — не и истинска. Да, басейнът е за предпочитане пред цистерната, но какво е за предпочитане пред басейна? Всичко, каквото и да е то. Светът е пълен с езера и водоеми, с потоци и реки, с морета и океани. В такива нощи тя стои пред цистерната и се чуди дали всъщност е по-добра от войниците, които са заловили съществото, или от учените, които го държат в плен.

Знае със сигурност едно — то долавя настроението й дори през метал и стъкло. Светлините на тялото му изпълват цистерната с цветове, толкова наситени, че все едно плува в лава или разтопена стомана, или жълти пламъци. Елайза се притеснява от силата на тези емоции. Нима само е направила живота му още по-тежък? Преди да надникне в предното прозорче, тя преглъща гъстите си сълзи и прикрива треперещите си устни с най-милата усмивка, която успява да извика.

Той я чака, върти се точно зад люковете. Усуква се и се превърта, когато я вижда, от шепите му се вдигат мехурчета, докато прави знаците, които знае най-добре: „здравей“ и „Е-Л-А-Й-З-А“, и „плоча“. Тя се съмнява, че пленникът е в състояние да чуе нещо от вътрешността на заключената си цистерна, което пък обръща на пепел разкъсаното й сърце. Той не може да чуе плочата, но иска тя да му я пусне, понеже това ще ощастливи нея, с което на свой ред ще ощастливи него.

Ето защо Елайза отива до масата с аудио оборудването, облекчена да излезе от полезрението на съществото, така че то да не я гледа как се тресе от ридания или бърше сълзите си в сгъвката на лакътя. Поставя плоча и си поема дълбоко дъх, преди да се обърне към прозорчето на цистерната, където той примигва възприемчиво и я проучва за искреност, преди да се оттласне от едната страна към другата, плува напред-назад, върти се и се усуква, сякаш да я впечатли с гъвкавостта си.

Елайза се смее и му изнася представлението, което той иска, като вдига едната си ръка на нивото на раменете, а другата — на нивото на кръста, и танцува под звуците на музиката, заменила партньора в танца с яйце, заобикаля бетонните колони, накачулени със стоманени пранги и масите с остри инструменти, сякаш те не са нищо по-различно от други танцьори на дансинга. Задоволството на съществото си личи по лавандуловото сияние, което струи от цистерната и след известно време тя е изучила танцовата си площадка толкова добре, че може да затвори очи и да си представи, че държи студената му ноктеста ръка и силния люспест кръст.