Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Shape of Water, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,5 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2020 г.)

Издание:

Автор: Гийермо дел Торо; Даниел Краус

Заглавие: Формата на водата

Преводач: Елена Павлова

Година на превод: 2018

Език, от който е преведено: английски (не е указано)

Издание: първо

Издател: Изток-Запад

Град на издателя: София

Година на издаване: 2018

Тип: роман (не е указано)

Националност: американска

Печатница: Изток-Запад

Излязла от печат: 26.03.2018

Отговорен редактор: Иван Атанасов

Художник на илюстрациите: Джеймс Джийн

Коректор: Любен Козарев

ISBN: 978-619-01-0189-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11637

История

  1. — Добавяне

25

Елайза поглежда приятеля си, който усърдно маца с художническата си четка по изрязания на ръка шаблон, залепен за плъзгащата врата на Мопса. След като са натрошили парчетата пресована кал по микробуса, с препарат за чинии с аромат на лимон те двамата са свалили десетилетия отходна мръсотия, а накрая са изтъркали колата и с глина — успешен номер на чистачките. Джайлс е минал през тези процедури, облечен във все същата одърпана престилка, която носи, когато се рее над чертожната си маса. Дори прави същата гримаса. Да го гледа как пърха на сладкия свеж пролетен въздух за Елайза обаче е като да го види освободен от тъмнични окови. Неделното следобедно слънце топли кубето на плешивата му глава, а кога за последен път е излизал навън без тупето си? Това радва съседката му. Джайлс се е държал различно този уикенд — отървал се е от цялата си колебливост. Ако това, мисли си Елайза, е техният последен ден заедно, преди да задействат плана й, преди ареста, преди присъдата, може би преди да ги застрелят и убият, то тогава денят наистина е бил добър.

Тя не може да го наблюдава за дълго. Ръцете я болят от поредния товар невърнати бутилки от мляко, всяка почистена и напълнена с вода.

Качва се в буса. Махнали са всичко, освен предните седалки, за да се направи място за накамарените кутии и кошници, подредени върху парче мокет. Елайза оставя бутилките да се изтърколят от прегръдката й и ги нарежда, една по една, в кутия, подплатена с одеяло. Те подрънкват и водата в тях се плиска; стомахът й съчувствено им отговаря. Тя присяда облегната на вътрешната стена и пъшка.

— Да, почини си мъничко. — Джайлс отклонява усмихнатия си поглед от шаблона. — Работиш прекалено много. Освен това и прекалено много се притесняваш. След няколко часа, скъпа моя, всичко ще приключи и ще отмине, по един или друг начин. Съсредоточи се върху този факт. Сигурен съм единствено за това, че несигурността е най-трудното за понасяне нещо в живота.

Елайза се усмихва — изненадана е, че го прави. Жестикулира: „Довърши ли си картата?“.

Джайлс мацва още малко боя, подухва да изсъхне, след това оставя четката си напряко на кутия с боя. Вади си портфейла, измъква с цветист жест служебна карта и я поставя върху опакото на китката си, както би поднесъл меч. Елайза я взима, оглежда я и след това я нарежда до автентичната си окамска карта за сравнение. Текстурата и теглото не са правилни, макар че ако някой гледа картата така отблизо, вероятно играта е вече изгубена. Във всяко друго отношение това е толкова убедителна картина като всички други, измайсторени от Джайлс. При това за него е била нова област за изява и е завършена само за ден, което прави резултата още по-впечатляващ.

Елайза изписва с жестове името от картата: „Майкъл Паркър?“.

— Стори ми се добро, сърдечно и достойно за доверие име. — Джайлс свива рамене. — Естествено, приятелите ми ме наричат Майк.

Тя проучва по-внимателно подробностите и с усмивка прави знак: „На петдесет и една години?“.

С тези думи разбива сърцето на Джайлс.

— Няма ли да мина? Дори с тупето? Ами петдесет и четири? Само едно мацване на боя и мога да добавя три години, просто ей така.

Елайза прави гримаса. Джайлс въздиша и щрака с пръсти за картата. Взима четката, усуква космите й, така че да се сдобие с тънък връх, и го допира леко до картона.

— Ето. Петдесет и седем. Абсолютно най-доброто, на което съм способен. А сега спри да се държиш зле с горкия стар Майк Паркър!

Той отново се залавя за работа, показно озъбен. На Елайза й се гади от сдържано напрежение, така й се вие свят, че има чувството, че плува, но въпреки това е обвита в странна топлина, кой знае защо вътрешността на микробуса е най-удобното място на света. Такава част от живота си е изживяла сама, но в тази секунда има изобилни доказателства в противното. Ако ги хванат след няколко часа, второто й най-голямо съжаление ще бъде, че не е успяла да благодари на Зелда за желанието, практически за молбата да й помогне. Елайза не е могла да й го причини; ако с Джайлс ги заловят, Зелда не бива да бъде съучастник. Ужасно е гузна, че отблъсна приятелката си. Но въпреки това, мисли си, трябва да е направила поне едно правилно нещо в живота си, за да получи такава невероятна вярност от нея.

Шумът, който Джайлс вдига, докато прибира пособията си, връща Елайза в жестоката реалност. Вятърът, твърде сух да удържи и капка вода, нахлува във вътрешността на Мопса и тя чува от вътрешността на киното тътена на зловеща музикална тема. Слиза от микробуса и присвива очи срещу залязващото слънце.

— Гордея се с теб!

Елайза поглежда надолу към Джайлс. Той е приклекнал и плакне четката си. Залязващото слънце го озарява изотзад, но тя успява да различи спокойните бръчки на сърдечното му задоволство. Той обяснява:

— Каквото и да стане, аз съм старец. Дори алтер егото ми, Майк Паркър, е стар. В края на пътя сме, какво означава за нас един риск повече? Но ти си млада. Животът се простира пред теб като Атлантическия океан. И въпреки това — я се виж. Не се страхуваш!

Елайза си дава време да се порадва на комплимента, понеже има нужда от него, а след това, за да разведри атмосферата, издува гърди и започва да жестикулира с престорен патос. Джайлс се мръщи.

— О. Значи все пак се страхуваш? Дори много? Е, не ми го казвай на мен, скъпа. Аз съм ужасѐн!

Преувеличеният му страх прави истинския по-управляем. Елайза се усмихва, благодарна за заземяването, и отстъпва да огледа нарисуваното от шаблона на Джайлс в мелодрамата на оранжево-пурпурния залез. Затаява дъх. Фалшива карта в джоба е едно. Фалшив надпис, нарисуван върху моторно превозно средство, е вече съвсем друго ниво на дързост.

„МИЛИСЪНТ ЛОУНДРИ“

Зад надписа почистената врата на Мопса сияе на слънцето и се превръща в басейн, в който Елайза се гмурка и в чиито дълбини се дави, докато, в замайваща смяна на ролите, не се оказва надарена със способностите на създанието и започва да плува, дори да диша, а не просто да бълбука на повърхността като варящите се яйца — стрелка се през теченията на тази невъзможна картина. Представата й за претъпканата, мръсна уличка, потънала в смрад на изхвърлени пуканки, не изчезва напълно, но тя вярва, че може да усети цялата океанска гмеж на създанията да се събира на едно място и да я търси за напътствия. Времето е настъпило.