Гийермо дел Торо, Даниел Краус
Формата на водата (91)

46

Стрикланд разпознава силуета на Хофстетлър в тъмното, разпознава го по изкривената му от плоскостъпие походка. Спипал го е. Втурва се по-бързо, като тича по средата на коридора, където има бледа ивица светлина от влизащото през прозореца утро, без да обръща внимание на някакъв военен полицай, който козирува и пита за заповеди. Но след малко осъзнава нещо извънредно необичайно. Хофстетлър не бяга от него. Напротив, бяга насреща му.

Военният спира, прихваща по-здраво остена за говеда, приготвя го до хълбока си и отваря уста да изкрещи. Но Хофстетлър го изпреварва:

— Стрикланд! Освободил се е! Влязох вътре да го приготвя и го нямаше в басейна!

— Очакваш да повярвам…

Хофстетлър сграбчва Стрикланд за сакото. Той се дърпа, иска да го ръгне с поздравчито, но всичко е твърде внезапно, твърде изумяващо.

— Не съм аз, Ричард! Някой е нахлул вътре! Измъкнал го е!

— Ти си мръсното коми, което дойде в моя…

— Ако бях аз, щяхме ли да се разправяме в момента? Трябва да затворим цялата база!

Хофстетлър е така близо до военния, че носовете им се докосват. Стрикланд сърдито го изпепелява с поглед и се опитва да различи очите на учения. Истината е в очите. Виждал го е във всички, които е заплашвал. Във всеки, когото е убил. Само дето в тъмното няма как да я види.

След това — малка благословия: всички лампи във вселената отново грейват на пълна мощност.