Гийермо дел Торо, Даниел Краус
Формата на водата (12)

1

— Ще го удуша. Миналата седмица ми се закле, че ще оправи тоалетното казанче, та поне да се наспивам денем като хората, но когато се прибирам у дома, все едно някой се е затворил да си точи пикалото по осем часа. Мъж ми вика — нали аз съм чистачката, защо не го оправя? Не е в това въпросът. Ще речеш, че си умирам да се прибера у дома мъртва от умора, пръстите ми подути като гумени — и само за едното забавление да пъхам ръка в леденостудената вода в казанчето на тоалетната? Ще му пъхна главата в казанчето…

Зелда разправя за Брустър. Той е съпругът й. Не става за нищо. Елайза е изгубила сметка на чудноватите места, където се е хващал на работа и разнообразието от живописни уволнения, последвани от депресивни гмуркания в дебрите на креслото пред телевизора, които траят седмици наред. Подробностите нямат значение. Елайза е благодарна за пороя от истории и вмъква с жестове подходящите възклицания. Веднага след пристигането й в „Окам“ Зелда се хвана да учи езика на глухонемите — усилие, за което приятелката й не вярва, че някога би могла да се отплати.

— И, както ти казах, кухненската чешма и тя тече. Брустър вика, че било от уплътнението. Както кажеш, Алберт Айнщайн. Ако си свършил с твоята теория на относителността, какво ще речеш да идеш до железарията? И знаеш ли какво вика той? Вика просто да отмъкна някое уплътнение от работа. Той изобщо знае ли къде работя? Колко охранителни камери има тук? Мисля честно да ти призная плановете си, миличка. Ще го удуша този тип, ще го насека на малки парченца и ще ги пусна в тоалетната, та поне когато казанчето ме държи будна, да си мисля за всичките онези късчета от мъж ми, дето се спускат към канала и точно там им е мястото…

Елайза се усмихва през прозявка и показва със знаци, че това е един от най-добрите планове на Зелда за убийство.

— Подир туй тая вечер като станах за работа, понеже някой в това семейство трябва да изкарва парата за луксозни джунджурии като гумени уплътнения, и гледам — кухнята станала на същински залив. Върнах се обратно в спалнята и, нали не съм си купила още въже за примката, събудих Брустър и му казах, че у нас се мъти същински Ноев порой. А той вика добре. В Балтимор не било валяло отдавна. Тоз негодник си мисли, че за дъжд му говоря!

Елайза проучва копието си от Списъка за контрол на качеството. Флеминг не ги предупреждава кога го променя — така държи работниците си на нокти. Трите листа индигирано копие изброяват лабораториите, фоайетата, стаите за отдих, вестибюлите, коридорите и стълбищата, предвидени за съответния чистач; всяко място от списъка е съпроводено от номериран опис на необходимите дейности. Поправки, перила, первази. Елайза пак се прозява. Площадки, подове, плювалници. Очите й сами се затварят.

— Така че замъквам мъж ми в кухнята, чорапите му се намокрят до глезен и знаеш ли какво вика той? Започва да ми дрънка за Австралия. Как бил чул по новините, че се мести с по два инча на година и сигурно туй ще да е причината тръбите на всички вечно да се разкачват. Всички континенти, разправя ми той, едно време били наблъскани един в друг. И ми философства, че ако целият свят дрейфува по същия начин, тогиз някой ден всички тръби ще се пукнат и няма смисъл човек да се ядосва…

Елайза долавя трепета в тона на Зелда и знае накъде ще кривне историята й.

— Виж сега, сладурче. Бих могла да го хвана за раменете, да го удавя в двата инча вода и пак да стигна до работа преди полунощ. Но познавала ли си някога човек, който да се събуди от дълбок сън и да почне да ти говори такива работи? Та тоз мой мъж като рече „Австралия“ и внезапно се разчувствах. Брустър Фулър ще ме умори, но ти казвам, че мисли на едро. Тогава, за секунда, и аз проглеждам. Отвъд „Окам“ несъмнено. Отвъд стария Западен Балтимор. Заливът в кухнята ми ли? И това ще отмине…

От лабораторията отляво се чува дрънчене. Двете спират количките; четките за тоалетни се люлеят на куките си. Седмици наред са чували тътен от строителни дейности зад тази врата, но това е прекалено. Ако дадена стая не ти е в списъка, не й обръщаш внимание. Но тази вечер вратата, досега съвсем гола, е снабдена и с табелка: Ф-1. Елайза и Зелда никога не са влизали в някое Ф. Винаги чистят заедно през първата половина от нощта и заедно се мръщят и проверяват съответните списъци. Ами да, ето ти го — Ф-1, скрито сред задачите им като бомба.

Двете наострят уши към вратата. Гласове, стъпки, припукване. Зелда притеснено поглежда Елайза, на която й тежи да види веселото настроение на приятелката си угасено така бързо. Имитира самоуверена усмивка и прави знака за „давай“. Зелда издиша, вади си служебната карта и я плъзва през ключалката. Механизмът се задейства, Зелда отваря вратата и под струята блъвнал отвътре студения въздух Елайза изведнъж получава предчувствие, ей тъй, от нищото, че е направила катастрофална грешка.