Гийермо дел Торо, Даниел Краус
Формата на водата (29)

18

— Имаме си положенийце, момичета. Истинска гадорийка.

Сцената на местопрестъплението още кънти от случилото се. Без да я молят, Елайза топва мопа в сапунената вода, завърта го в цедилката и забърсва капките кръв. Флеминг междувременно раздава заповедите си на Зелда. Винаги прави така. Тя поне може да потвърждава на глас, че е разбрала какво се иска от тях.

— И двете сте ми нужни във Ф-1 незабавно — продължава шефът им. — Спешна задача. Без въпроси, моля. Просто свършете работата. Свършете я добре, и то бързо. Не разполагаме с много време.

— Какво трябва да направим? — пита чистачката.

— Зелда, ще стане по-бързо, ако просто слушаш. Има… биологическо вещество. На пода. Може би и по масите. Проверете наоколо. Не е необходимо да ви обяснявам. Знаете как да си вършите работата. Просто се погрижете да изчезне.

Елайза поглежда към вратата. По дръжката се е стекла кръв.

— Но… ние ще бъдем…

— Зелда, какво казах? Не бих те пратил там, ако не беше абсолютно безопасно. Просто стойте настрана от цистерната. Това е големият метален предмет, който видяхте мистър Стрикланд да вкарва. Не приближавайте до цистерната. Не би трябвало да има и причина някоя от вас да я доближава. Разбрахте ли? Зелда? Елайза?

— Да, сър — казва едната, другата кима.

Флеминг понечва да нареди още нещо, после си поглежда часовника. Лаконичността му на раздяла е свидетелство за притеснителна загуба на ораторски способности.

— Петнайсет минути. Безупречно. При пълна дискретност.

Лабораторията вече не е оскъдно обзаведена и спретната. Бетонният под е разцъфнал в цял букет метални пилони и колони, всяка снабдена с метални халки, за които може да бъде вързан предмет — или живо същество. Колички с, както изглежда, медицински устройства, се протягат от бежовите компютърни банки като технологични тумори. В средата на залата има маса, чиито колелца сочат в различни посоки. Хирургическите инструменти са пръснати по нея като извадени зъби. Чекмеджетата зеят отворени, мивките са пълни, още димят цигари. Една догаря на пода. Както винаги, именно на пода е и най-сериозната „гадорийка“.

Кръв има навсякъде. Докато я съзерцава, Елайза си мисли за разтвори на списания със снимки на наводнени низини, снимани от самолет. Под ярките лампи сияе цяло езеро с размер на джанта, пълно със съсирваща се кръв. По-малки езерца, фиорди и лагуни проследяват пътя на мистър Стрикланд до вратата. Зелда избутва количката си през една локвичка и се мръщи на следата, която остава зад пластмасовите колелета. Елайза няма избор, освен да повтори маневрата, твърде потресена, за да измисли по-умен план.

Петнайсет минути?

Тя излива вода на пода. Плисналата вълна разнася мехури кръв, поражда розови въртопи. Ето така са я учили да прави в Дома — във всяка област на битието. Разреди мистерията на живота, очарованието, похотта, ужаса, докато размиеш всякакви съмнения. Тя спуска мопа си към средата на гадорията и започва да го влачи насам-натам, а дебелите нишки на главата се напояват и потъмняват. Това е нормално. И звукът е нормален — влажно пляскане и мокро сърбане — и тя се съсредоточава върху него. Онова петно на бетона вероятно е от изстрела на впития; избърши го. Това е електрическият остен, един милион волта заплаха, не може да се вдига; избърши около него.

Елайза си казва да не гледа цистерната. Не гледай цистерната, Елайза! Елайза гледа цистерната. Дори от трийсет фута разстояние, чак до големия басейн, тя е твърде масивна за лабораторията, спотаен в очакване динозавър. Завинтена е за четири плочи, дървено стълбище осигурява достъп до горния люк. Флеминг беше прав за едно — около нея няма капка кръв. Няма причина да я доближават. Елайза си казва да отклони поглед. Отклони поглед, Елайза! Елайза не може да отвърне очи.

Бърсалките се срещат в средата на окървавения участък. Зелда си поглежда часовника, бърше потта от носа си и подготвя кофата си за последна заливка, като кима на Елайза да събере инструментите от пода, преди водата да ги отнесе встрани. Колежката й коленичи и ги събира. Чифт форцепси. Скалпел със счупено острие. Спринцовка с изкривена игла. Инструменти на д-р Хофстетлър, без съмнение, макар че Елайза не може да се застави да повярва, че този човек е способен да нарани човек или живо същество. Изглеждаше съсипан, докато бягаше от лабораторията. Тя се изправя и като хотелска камериерка реди предметите успоредно едни на други на най-близката маса. Чува Зелда да изплисква кофата си и с периферното си зрение мярка удължаващите се пипалца-струи. Зелда се киска.

— Виж само, а? За един фас на чистачите им се налага да се измъкват на товарната рампа. Междувременно тези господинчовци си пушат тук пури, все едно е…

Зелда по принцип не е човек, който злорадства излишно. Елайза се обръща да види как колежката й изтърва мопа си. В свити пред себе си шепи е вдигнала два малки цилиндъра, които водата е отмила изпод масата и тя е помислила за пури. Ръцете й треперят и се разделят, предметите падат. Единият тупва беззвучно. Другия издрънчава и встрани от него се търкулва сребърна сватбена халка.