Гийермо дел Торо, Даниел Краус
Формата на водата (57)

12

Флеминг предлага да проверят Ф-1 за изчезналия Стрикланд. Хофстетлър се мръщи, като заявява, че военният няма работа там, но секунди след като влиза в лабораторията след шефа на персонала, вижда прегърбения като човекоподобна маймуна Стрикланд да обикаля около центъра на залата. Хофстетлър се чувства наивен досущ като при пристигането си в Балтимор, въплъщение на глупавия професор, запратен в реалния свят, който размества правилата, както счете за най-добре. Девонеца е на пода. Хофстетлър не е бил уведомен, че създанието е извадено от цистерната — ето защо, последовател на правила до самото дъно на душата си, е вярвал в невъзможността на това събитие.

Дори Флеминг, още на път през лабораторията, е достатъчно умен да заподозре някаква двойна игра. Поздравява:

— Добро утро, Ричард. Не си спомням тази процедура в графика?

Стрикланд оставя някакъв предмет да се плъзне от ръката му на пода. Флеминг не го ли вижда? Това е остенът, любимото оръжие на този негодник, и сърцето на Хофстетлър се разтуптява. Стъпва на пръсти като дете, опитва се да се увери, че създанието е добре. Изглежда Стрикланд държи нещо в ранената си ръка, но е по-малко от шепата му. Досега ученият е бил просто притеснен; вече е ужасен. Не е срещал никога човек като този военен, така непредвидим в действията на и бездруго безумната си порода.

— Стандартна мисия — казва Стрикланд. — Дисциплинарна.

Хофстетлър се забързва, подминава Флеминг, бузите му се зачервяват под горещия лъч на подигравателната гримаса на Стрикланд. Дори и да си поставя дисциплинарни задачи — човекът изгуби два пръста все пак — те не са стандартни. Няма нищо стандартно в това! Девонеца е в ужасно състояние. Ръбците върху първоначалната рана от харпуна са се разцепили и навред зеят нови рани — кърви от подмишницата, от основата на врата, от челото. От посивелите му устни висят лепкави лиги, достатъчно дълги да докоснат кашата от кръв, солена вода и люспи, в която е коленичил. Хофстетлър прикляка до Девонеца без страх — той е окован здраво, а и освен това едва му стигат силите да диша, да не говорим да разтвори вторичната си челюст. Опипва раните му. Кръвта под пръстите му е гъста и тъмна. Нуждае се от марля, от лейкопласт, от помощ — от толкова много помощ!

Флеминг си прочиства гърлото и Хофстетлър си мисли: Да, моля ви, намесете се, спрете го, той няма да ме послуша!

Но онова, което излиза от устата на Дейвид е толкова далеч от скастряне, колкото ученият може да си представи.

— Нямахме намерение да прекъсваме закуската ви.

Само твърдение толкова безумно може да накара Хофстетлър да отклони очи от осакатения Девонец. Стрикланд свежда очи като момченце, хванато да краде бонбони, и отваря лявата си шепа, за да покаже едно бяло яйце. Известно време го гледа — умува върху възможното му значение, но по мнението на Хофстетлър яйцето е твърде крехко, за да бъде разбрано от звяр като Стрикланд, твърде натоварено със смисъл и твърде символично като деликатно нахлуване на живота. Военният свива рамене и пуска яйцето в коша за боклук. За него то няма значение.

За учения е точно обратното. Не е забравил — и никога няма да забрави — как тихата чистачка държи точно такова яйце в ръка, докато танцува пред цистерната на Девонеца.

Хофстетлър полека завърта глава, сякаш просто разглежда Ф-1. Вратните му прешлени скърцат и се опитват да го издадат. Той стрелка с поглед всяко възможно скривалище. Под бюрата. Зад цистерната. Дори в басейна. Нужни са му десет секунди да открие Елайза Еспозито, ококорена и стиснала зъби, съвсем ясно различима зад вратичка на шкаф. Собственото й тяло му пречи да се затвори.

Гърлото на Хофстетлър е стегнато от примката на кипналата кръв. Гледа Елайза в очите, след това примигва веднъж — универсалният, както се надява, знак за „запази спокойствие“ — макар да знае много добре, че паниката е преобладаващата емоция. Няма начин да познае какво ще се случи, ако заловят тази жена. Това не е кражба на тоалетна хартия от компанията. Нощна смяна като нея? Заловена от някой като Ричард Стрикланд? Тя може просто да изчезне в мъглите…

Елайза е станала критично важна за опазването на живота на Девонеца. Може би дори още повече, предвид новите му контузии. Хофстетлър трябва да отвлече вниманието на Стрикланд. Обръща се отново към пленника си. Опасността за чистачката е теоретична; но страданията на този отделен организъм са истински и зловещи — и може и да го довършат, ако Хофстетлър не успее да го върне в лечебната вода на цистерната или басейна. Веднага.

Разкрещява се:

— Не можете да правите такива неща!

И Стрикланд, и Флеминг са започнали да говорят, но сега изведнъж млъкват и оставят лабораторията да тъне в тишина, нарушавана само от дишането на Девонеца.

Хофстетлър сърдито се вторачва във военния, който изглежда се наслаждава на ролята си на господар и повелител.

— Това е животно, нали така? — проточва Стрикланд. — Просто го опитомявам, нищо повече…

Хофстетлър знае какво е истински страх: изпитва го всеки път, когато пренася засекретени документи за съветските агенти. Досега обаче не е познал истински гняв, не и такъв. Всичко, което е сторил, казал или почувствал спрямо Девонеца, му се струва изкуствено, дори повърхностно. Сдърпването му с Михалков дали създанието е по-умно от куче, спора им за Уелс и Хъксли. В определен смисъл, внезапно му се прояснява, това създание във Ф-1 е ангел, който, след като е донесъл божията милост на нашия свят, набързо е бил застрелян, набоден на коркова дъска и погрешно класифициран като дявол. И като учен той също е част от всичко това. Душата му може никога да не се възстанови.

Хофстетлър скача и застава лице в лице със Стрикланд, очилата се пързалят по носа му, внезапно хлъзгав от пот. Не успява да се сдържи да не изпружи устна като сърдит мальчик^[1], който се опъва на баща си. Няма да стигне доникъде със Стрикланд — никога не успява — но Флеминг е донесъл новини и Хофстетлър има предчувствие, че те могат да се окажат инструментът, нужен му да държи военния под контрол. Моли се Елайза да издържи още малко, поне няколко минути.

— Кажете му, мистър Флеминг! — настоява Хофстетлър. — Разкажете му за генерал Хойт!

Самото споменаване на името е достатъчно. Извор на задоволство за учения е гледка, която очите му не са срещали досега — бръчка на объркване се нагъва по средата на челото на Стрикланд — първо челото, а после и веждите се сбръчкват, накрая се изкривяват дори устните. Военният отстъпва крачка назад. Настъпва с пета паднал предмет, свежда очи и като че за първи път забелязва преобърнатите маси и разсипаните инструменти — хаос, който всъщност сам е създал и не може да прикрие. Прочиства си гърлото, размахва ръка в посока на разпилените вещи и когато заговаря, гласът му е писклив като на пубертетче.

— Чистачките… Те трябва… да чистят по-добре.

Флеминг също си прочиства гърлото.

— Не ми се иска да се меся в тази работа, мистър Стрикланд. Но доктор Хофстетлър е прав. Генерал Хойт ми се обади тази сутрин. Направо от Вашингтон. Помоли ме да му подготвя един документ. Да му изясня, така да се каже, разликите във философиите, които поддържате двамата с доктор Хофстетлър относно придобивката.

— Той… — гримасата на Стрикланд вече се е изгладила — … ви се е обадил?

В стегнатата усмивчица на Флеминг прозира неудобство, но има също и гордост. Отговаря:

— Обективен хроникьор. От това има нужда той. Моята задача е да събера информацията и да я представя на генерал Хойт, за да може той да вземе обосновано решение към кой курс да се придържа.

Стрикланд изглежда зле. Лицето му е пребледняло, устните са зловещо посинели. Полека килва глава като на ръждива панта, докато накрая не втренчва поглед в клипборда на Флеминг така, все едно вместо него вижда коса, която всеки момент ще замахне. Хофстетлър няма представа с какво Хойт държи Стрикланд, а и не се интересува. Съзира предимство — за него, за Девонеца, за Елайза — и се вкопчва в него.

— Като начало, Дейвид, можеш да кажеш на генерала, че аз като учен, като хуманист го моля изрично да забрани подобно поведение, едностранни решения за нараняване на придобивката без причина. Изследването ни още не е напуснало стартовата точка! Имаме да научим толкова много от това създание, а ето ви го пред нас, пребито почти до смърт, задушава се, както стоим и го гледаме. Нека преместим създанието обратно в цистерната.

Флеминг вдига клипборда си. Плъзга химикалката си по листа хартия и ето ти го, възражението на Хофстетлър е записано, при това с неизтриваемо мастило. Гърдите на учения горят от победата — дотам, че намира Елайза и я стрелва с поглед, за да й покаже, че всичко ще бъде наред, преди да се обърне отново към Стрикланд. Войникът зяпа в мастилените драскулки на Флеминг, примигва от невъобразим ужас, а челюстта му трепери.

— Ннн… — бълва той, еякулация на невербално недоволство.

Хофстетлър е енергизиран, зареден от същото силно гориво, което е свикнал да изгаря, докато изнася лекции в големи университети. Бързо, преди Стрикланд да успее да постигне по-членоразделна реч, той коленичи до съществото и посочва треперещите му хриле и хъхрещи гърди.

— Дейвид, би ли бил така любезен да запишеш това? Виж как съществото редува — съвършено и безпогрешно — два изцяло отделни дихателни механизма? Прекалено много ли е да се надяваме, че можем да повторим в лабораторни условия всичките му амфибийни функции — липидната секреция, кожното хидратиране? А дихателните емулсии? Кажете на генерал Хойт, че съм уверен как, при наличие на достатъчно време, ще успеем да формулираме заместителите за кислород, да изработим някакво приблизително съответствие на осмозната регулация…

— Пъл… — започва Стрикланд, но Флеминг прави онова, което умее най-добре — води си бележки, отдал е на Хофстетлър цялото си внимание. — Всичко това са пълни…

— Представи си, Дейвид, ако и ние успеем да дишаме, както го прави това създание, в различни атмосфери с невероятен състав и гъстота. Пътешествията в космоса — те се опростяват доста, не мислиш ли? Забрави единичните орбити, върху които работят Съветите. Представи си седмици в орбита! Месеци. Години! И това е само началото. Радиовъглеродното датиране подсказва, че това създание вероятно е на векове. Направо замайва ума.

Срам пробожда издутите от самоувереност гърди на Хофстетлър. Той казва истината, но я чувства като арсеник на езика си. В течение на два милиарда години светът е познавал мира. Само появата на пола — по-точно на мъжкарите, любители на перченето с опашки, блъскането на рога и удрянето по гърдите — е позволила на Земята да се плъзне към самоизтребление. Може би това обяснява откритието на Едуин Хъбъл, че всички познати галактики се движат в обратна на Земята посока, все едно сме цяла планета от арсеник. Същевременно ученият се утешава с мисълта, че тази сутрин всички подобни самоунижения си струват. Докато Михалков не разреши екстракция, кучетата на „Окам“ имат нужда от кости за глозгане.

— … дивотии — успява да довърши изречението си Стрикланд. — Пълни глупости! Може да кажеш на генерал Хойт, че доктор Хофстетлър — Боб — е на страната на амазонските диваци. Държи се с това чудо все едно е някакъв бог. Може и да е типично за руснаците. Ето това си запиши, Флеминг. Може би в Русия имат по-различни богове от нашите!

Гърлото на Хофстетлър се задръства от тревога; той преглъща тази твърда топка. Ричард Стрикланд няма да е първият колега, който го подценява заради предците му, но може да е първият с реална възможност да открие цялата истина. Макар че ученият никога не се е срещал с генерал Хойт и не го е виждал дори на снимка, има чувството, че вижда как силуетът му се очертава на тавана на Ф-1 — гигантски кукловод, който се наслаждава да сблъсква две от марионетките си, за да провери коя заслужава подкрепата му. Хофстетлър прикрива притеснението си, като поглежда към хъхрещото създание. Кариерата му е белязана от изблици на егото, така е, но точно такова внимание никога не е копнял да привлече.

Това обаче е и битка, от която не може да се оттегли, не и ако желае Девонеца да живее — както и Елайза Еспозито, пък и той също. Под светлината на хирургическата лампа, приклекнал в съсирващата се кръв на умиращото създание, той внезапно осъзнава, че влиянието на Девонеца над естествения свят само започва в Амазония и че смъртта му може да означава смърт на движението, преустановяване на прогреса, край на всичко и всички.

— Ключовете. — Хофстетлър дръзко протяга ръка към Стрикланд. — Трябва да го върнем незабавно във водата!