Гийермо дел Торо, Даниел Краус
Формата на водата (42)

31

Секссигналите в дъждовната гора са буйни. Пресилено свирукане, шумно перчене, уголемени гениталии, ярки цветове. Сигналите на Лейни са също толкова очевидни. Сведените й очи, издадената напред устна и начина, по който перчи гърди. Цяло чудо е, че децата не бърчат носове заради феромоните, докато тя слага палто върху престилката си и ги подкарва към автобуса. Връща се и захвърля палтото на килима, досущ като филмова звезда. Докосва перилата на стълбите с извит пръст и пита:

— Имаш ли време?

Главата на Ричард е размекната от болкоуспокояващи, реве като торнадо, чуто от дълбините на убежище, и думите са недостъпни. Лейни се завърта около пръста си и се изкачва по стълбите, а бедрата й се люлеят като опашните пера на подскачащ папагал.

Стрикланд отнася чинията си в мивката и изтръсква омлета в канала. Щраква ключа на боклукомелачката. За първи път имат такава. Остриетата стържат като пирани. Парчета яйце изцапват неръждаемата стомана. Той изключва уреда. Чува дюшемето над главата си да скърца и пружините на леглото да стържат. Нахранили са го и са му предложили секс, препекъл се е на топлото сутрешно слънце — какво повече би могъл да иска? И все пак не одобрява дързостта на жена си. Не одобрява и себе си, също така, заради ерекцията, която напъва срещу мивката. Мястото на игричките на съблазън е в Амазония, не тук в този изискан американски квартал. Защо той не може да се контролира? Защо нищо не може да контролира?

Ето го на горния етаж. Не може да си обясни как се е озовал там. Лейни е кацнала на ръба на леглото. Ричард със съжаление забелязва, че прагматизмът на престилката е заменен от разголеността на нощницата. Жена му седи с леко повдигнати рамене, свити колене и изнесен леко настрани крак. Тази поза също е научила от филмите. Но нима старлетките на екрана имат толкова мръсни стъпала? Стрикланд продължава напред, като се самонавива с всяка стъпка. Да приеме съблазнението на жена е като да налапа вражеска въдица. Лейни е лукава — чака, но с леко свиване на рамене успява да смъкне едната презрамка на нощницата си от рамото. Той стои пред нея обезсилен и безполезен.

— Тук ми харесва — казва жена му.

Зарязани дрехи са плъзнали по пода като вредители. Флакони парфюм са пръснати в насекомски хаос. Щорите са накривени като пукнати от земетресение. На Стрикланд всъщност не му харесва тук, нито има доверие на къщата. Всичко в този град е сложен порив към цивилизацията, блъф по отношение на безопасното превъзходство на вида им.

— Балтимор — уточнява жена му. — Хората тук са мили. Не са като онези надути южняци. Децата харесват големия си заден двор. Харесва им училището. Разказите им са много впечатляващи. А ти харесваш работата си. Знам, че не гледаш на нея по този начин. Но като жена мога да позная. Всички тези допълнителни часове… Ти си всеотдаен. Сигурна съм, че в „Окам“ оценяват какво правиш за тях. Ще постигнеш големи успехи. И всичко ще бъде прекрасно!

Превързаната му лява ръка е в нейната шепа. Стрикланд не може да каже как се е случило и това. Надява се да е от хапчетата. Иначе предателското му тяло ще го е удавило в отровите на перспективата за сексуален акт. Жена му поставя пръстите му на възвишението на гърдата си и вдишва, за да я издуе, изпъва шията си. Той оглежда безупречната й кожа и на нейно място вижда двата подпухнали белега на Елайза Еспозито. Елайза, Елейн. Имената им са толкова близки. Хваща се, че проследява въображаемите белези с пръсти. Лейни потърква шия в дланта му. Стрикланд изпитва съжаление към нея. Тя си няма представа какво става в главата му. Точно в момента обаче си мисли, че би предпочел да я схруска на парчета, също като скритите пирани в мивката им.

— Така боли ли? — Тя полага студените му, зашити пръсти на горещата си гърда, точно над сърцето. — Чувстваш ли нещо?