Гийермо дел Торо, Даниел Краус
Формата на водата (39)

28

Момчето сяда на масата. Не е като сестра си. Не те дебне тихомълком. Тръшва се на стола, кашля, без да прикрива устата си с ръка, дрънчи с прибори. Взира се право в теб като мъж. Между пулсациите на болката Стрикланд изпитва гордост. Да отглеждаш деца — това е работа на майката. Да си модел за поведение обаче — това е нещо, което и той може. Усмихва се на Тими. Вярно, движението на мускула е съвсем леко, но стяга лицето му, то пък опъва шията, тя напряга рамото, оттам се изпъват сухожилията на китката, която пък дърпа пръстите му. Усмивката се изкривява.

— Боли ли те, татко? — пита Тими.

По дланите на момчето има сапун. Няма да се измие, ако Лейни не го е накарала. Това е добре. Да се противопоставяш на ограниченията е важно. Ричард се е отказал да се опитва да го обясни на жена си. Тя няма да разбере, че бактериите са същите като контузиите. И двете изискват натрупване на съединителна тъкан.

— Малко.

Хапчетата започват да притъпяват пробожданията на болката.

Лейни се присъединява към тях. Вместо да яде, тя пали цигара. Стрикланд я оглежда по навик. Винаги е харесвал прическата й. Тя я нарича „кошер“ — неподвластна на гравитацията шапка от вълни и кичури, които несъмнено изискват определени усилия за поддържането си. Но напоследък, когато той се прибира късно от „Окам“ и е уморен или дрогиран, този кошер, положен върху възглавницата на Лейни, му изглежда като изваден от джунглата. Яйчена торбичка на паяк, издут и готов да изхвърли изгладняла орда паячета. В Амазония си има лекарство за това — бензин и кибрит, освен ако не искаш заразата да плъзне. Ужасна представа! Ричард обича жена си. Точно сега моментът е труден. Тези видения ще избледнеят.

Той вдига ножа и вилицата си, но не отклонява поглед от Лейни, която се кара на непокорния си син. Ще покаже ли страх от това, в което се превръща момчето? Или ще се опита да му вземе контрола? Съпругът смята борбата им за интересна, точно както смята за интересно и оцеляването на придобивката в лабораторни условия. С други думи, и двете са безплодни. В случая момче срещу майка, синът в крайна сметка ще спечели. При момчетата винаги става така.

Лейни издухва дима от ъгълчето на устата си и избира тактика, която Стрикланд знае от процедурите за разпит като „избягване“.

— Защо не кажеш на баща си какво ми сподели?

— О, да — възкликва Тими. — Познай, тате! Правим капсула на времето! Мис Уотърс каза да сложим вътре предположенията си за бъдещето.

— Капсула на времето — повтаря Стрикланд. — Това е кутия, нали? Заравяте я. После я изкопавате.

— Тими — продължава нататък Лейни, — попитай баща си това, което попита мен.

— Мама каза, че на работа се занимаваш с бъдещи работи и затова трябва да те попитам какво да сложа в капсулата. Пи Джей казва, че ще имаме ракетни раници. Аз пък викам, че ще имаме кораби-октоподи. Но не искам Пи Джей да се окаже прав. Как мислиш, татко? Според теб ракетни раници ли ще имаме, или октоподни кораби?

Стрикланд е под прицела на шест очи. Всеки военен, който си е заслужил нашивките, познава това усещане. Той зарязва операция „Омлет“, пръхти през ноздрите си и мести поглед от лице на лице. Нетърпеливо очакване от страна на Тими. Лениво добродушие от страна на Тами. Лейни неспокойно дъвче устната си. Таткото понечва да скръсти ръце, сеща се каква болка ще предизвика жестът и накрая поставя длани на плота на масата.

— Ще има реактивни раници. О, да, ще има! Трябва само някой да ги конструира. Да измисли как да се изцеди максималното от дюзите. Да се намали топлоотдаването. Десет години, не повече от петнайсет. По времето, когато си на моята възраст, ще си имаш такава раница. По-добра от тази на Пи Джей, лично ще се погрижа. Виж, за кораб-октопод не съм много сигурен какво е това. Ако имаш предвид подводница, с която да проучваме океанското дъно, то да — и това ще имаме. Постигнали сме голям напредък в преодоляването на налягането и подвижността на голяма дълбочина. В момента, на работа, правим експерименти по оцеляването на амфибии.

— Наистина ли, татко? Чакай само да кажа на Пи Джей!

Може и от хапчетата да е. Топли пипала се увиват около мускулите на Стрикланд и смачкват болката като змии, мачкащи полски мишки. Хубаво му става от обожанието на лицето на момчето. Също и от сляпото възхищение на лицето на момиченцето му. Дори Лейни внезапно му изглежда по-добре. Все още има хубава фигура. Така здраво пристегната в престилката си, изгладена до съвършенство с онази скъпа ютия „Уестингхаус“. Ричард си представя връзките на дрехата, стегнати на твърд, голям възел отзад на кръста й. Лейни дешифрира погледа му и той се притеснява, че устната й ще се извие, отвратена от него, както е била от Тими. Но тя не постъпва така. Притваря очи, което обикновено прави, когато се чувства секси. Ричард си поема дълбок, удовлетворен дъх и поне веднъж не усеща привичното пробождане на болката.

— Можеш да се обзаложиш, сине. Да не живееш случайно като плъх в някоя комунистическа дупка? Това тук е Америка и американците работят здравата. Правим всичко необходимо, за да поддържаме страната си велика. С това се занимава на работа татко ти. И ти някой ден ще правиш същото. Вярвай в бъдещето, сине, и то ще настъпи. Само почакай и ще видиш!