Гийермо дел Торо, Даниел Краус
Формата на водата (118)

22

Елайза познава всяко листенце от джунглата си, всяка лиана, всеки камък и не забелязва зло в сянката, която се спуска над нея. Отваря топлите си мокри очи и се наслаждава на игривата съпротива на капките, които се мъчат да задържат слепени отделните мигли. Те се разделят, една по една, колебливо и лениво. Джайлс е, озарен в гръб от лампата в дневната, надвесен е над ваната, усмихва се леко и тя се чуди дали парниковата пара в помещението е виновна за изпълващите очите му сълзи.

— Време е, скъпа — казва той.

Тя прегръща със сънени ръце дремещото създание, не иска да си спомня, но и не може да се спре, как преди няколко часа, навярно цели хилядолетия, е почукала на вратата на Джайлс да го моли за най-голямата и най-ужасна услуга. Описала е молбата си толкова кратко, че мъката да не успее да се проточи — да отключи апартамента й преди полунощ, да я вдигне от ваната и да пренебрегне всички възражения, които може да си измисли тя. Водата, в която лежи, както забелязва, е изстинала, но няма желание да излиза от нея. Не може да е вече толкова късно. Не може. Разполагала е с цял ден и цяла нощ да се сбогува с него и дори не е започнала…

Джайлс опира длани на коленете си, за да коленичи, но се спира умислен. Държи дълга тънка четка, със заострен за ситни детайли връх, и май я е забравил. От нея по единия крачол на панталоните му капе зелена боя. Той се засмива и пъха четката в джоба на ризата си.

— Завърших я. — Не успява да сдържи гордостта в гласа си и Елайза се радва на неуспеха му. — Няма да е същото като да е при теб. В никакъв случай. Но мисля, че е най-близкото, което някой може да постигне. И е за теб, Елайза! Ще трябва да го помниш чрез нея. Нека ти я покажа на излизане — да я покажа и на двама ви. А сега, моля те, скъпа. Късно е. Защо не ме хванеш за ръка?

Елайза се усмихва, потънала в почуда заради гъстата новопораснала коса на приятеля си, младежката гладкост на лицето му и свежата розовина на бузите му. Изглежда нежен, но твърдо решен. Тя се взира в протегнатата му ръка, космите по кокалчетата са сплъстени от боя, каквато има и под ноктите, а маншетът на пуловера му е натопен в нея. Елайза вади длан от водата. В мига, в който я отлепя от гърба на създанието, то настръхва и я сграбчва по-здраво. Тя се колебае, ръката й се люлее в средата между водното й сватбено ложе и твърдата суша на Джайлс и тя не знае дали ще успее да прекрачи бездната.

Разнася се трясък. Отвън, на улицата. Близо е, досами сградата. И звукът е силен. Метал, стъкло, пластмаса, пара! Елайза усеща трепета в тялото си, а сътресението — в дробовете си и знае, сигурна е, че са се забавили твърде дълго. Джайлс също го знае — пресяга се през световете и я хваща за ръката. Дори създанието го знае — ноктите му щръкват и като нежен любовник издраскват голия й гръб. Тримата се движат в синхрон. Водата плиска над ръба на ваната. Растенията се катурват от мивката. Картонените дървета се люлеят по стените. Разкрили са ги.